...равносметки...

Posted by Alice at 1:01 ч.

сряда, декември 30, 2009


Стаята е тиха… някъде наблизо се чува само едвам доловимото сподавено тиктакане на часовника, който сякаш упорито напомня, че след не повече от 47 часа още една година официално ще бъде минало… тишината е толкова дълбока, че успявам да чуя и мислите си… хаотични, безбройни, цветни, объркани… казват, че през последните дни от годината е хубаво да теглим чертата на дългия списък от сметки, житейски уравнения, коефициенти на качеството на преживяванията, степени на позитивизъм и негативизъм… пак казват, идеята била когато се озовем под теглената черта, да можем откровено пред себе си да посрещнем и признаем резултата от изчисленията… часовника, безразличен към мислите ми, продължава да тиктака и сякаш все по-упорито да напомня, че година е към края си… може би моментът, в който трябва да обърна поглед назад и да посрещна истината е точно сега… с поредното преместване на стрелката на часовника, преместих перспективата си и аз… вече взирайки се в онези отминали 363 дни, първото нещо, което прозрях беше, че равносметките са невъзможно нещо, или пък може би са за хора с безкрайно еднообразен живот, знам ли… нима е възможно събитията, преживяванията, емоциите, мислите, срещите, хората,…,от цяла една година да бъдат обобщени едва в няколко изречения?!?!?… нима обобщавайки и поставяйки под общ знаменател не се опитваме да унифициране напълно уникални неща?!?!?… сякаш едно чувство може да бъде повторено, една случка преживяна два пъти, една личност уеднаквена с друга?!… силно се съмнявам... след много мисли, или по-скоро след продължителна подредба на мисли, успях от части да преживея себе си и с възможно най-малко думи да опиша неописуемото… и така… ...станах по-смела- в мислите си, мечтите си, постъпките си… оказа се, че куражът бил хубаво нещо, и май наистина хората са прави, когато казват, че "съдбата обича смелите"….освен на смелост започнах да се уча и на по-голяма импулсивност… не винаги е полезна, но пък внася чар във всичко и подслажда обикновените ситуации по необикновен начин... ...Започнах и повече да предизвиквам себе си, да тествам характера си, когато силно искам да постигна нещо… очевидно няма лесни неща, но пък точно най-трудната победа е и най-сладка… ...Изпитах и първите трепети и странности на живота със съквартиранти, както и на живота със съквартиранти с бонус от съседи купонджии… непознато, ново, уютно, чаровно по своему, дразнещо и шумно преливащо в забавно… всеки, не успял да преживее подобни "трепети" изпуска много (казвам го без капчица ирония)… ...Запознах се с хора различни, интересни, или пък не чак толкова, интелигентни, артистични, смели в мечтите си или пък оковани в собствените си ограничения… няма нищо по-хубаво от разнообразието, още повече когато е наситено с контрасти, от които например да можеш да си направиш изводи… ...Имаше тежки моменти, моменти на безкраен стрес и труд, черно-бели дни, които исках да прекарам заровена под завивките на леглото, така че никой да не види сълзите и намръщеното ми лице… но имаше и щастие, удоволетворение, тонове усмивки, пъстроцветни моменти и преживявания, необикновено красиви нови места и ощеее толкова много… прекрасни картини и моменти на щастие, които винаги ще пазя на специално място в сърцето си… написаното, едва успява да опише една миниатюрна частица от изминалата година, но пък докато го пишех осъзнах смисъла на равносметките, а именно да си припомним колкото се може повече от преживяното, макар и да не може да бъде повторено... да оценим реално онова, което не искаме повече да повтаряме... да отворим шкафа със спомени, да намерим най-голямата си усмивка и с нея да направим първите крачки в изживяването на следващите 365 дни...

Posted by Alice at 22:22 ч.

неделя, декември 27, 2009


Помниш ли далечните дни, снега бял, и детските игри...
стаята топла и малка, смеха и приказките до зори, чистите ни мечти...
Помниш ли лицата стари, потропващи с бастун в ръка, съхранили толкова история в своите мемоари...
Помниш ли празниците светли, писмата до дядо коледа, твоите коли, моите картонени къщи за кукли...
човеците и ангелите снежни, дрехите мокри, последвалите забележки и после милуви нежни...
Помниш ли надеждата, усмивките и искрите в очите ни, липсата на грижи...
игрите на криеница и избора на следващия, който в ъгъла е на ред да мижи...
Помниш ли как търсехме подаръците, грижливо скрити, с одяла и всякакви неща покрити...
и рецитарахме стихотворения...песни, само и само да ни дадат пакетите големи и чудесни...
Помниш ли как нямаше грижи и проблеми, а само мечтаехме как и ние един ден ще сме големи...
ти обуваше обувките на татко, аз слагах гримовете и бижутата на мама, и мислехме си че да си голям е по-хубаво и сладко...
Днес вече онези дни ги няма... настъпи у двама ни голяма промяна...
виждам те само от празник на празник, ала и тогава бързаш все за някъде, вперил поглед в ръчния си часовник...
грижи имаме много, говорим и споделяме малко, и нима не е жалко...

I Wish You A Merry Christmas :)

Posted by Alice at 1:30 ч.

петък, декември 25, 2009

Posted by Alice at 1:15 ч.

понеделник, декември 21, 2009



Някои неща не се забравят. Беше стигнала до убеждението, че тъкмо нещата, които практичният свят отхвърля като ефимерни — неща като песните, лунната светлина и целувките — понякога се оказват най-дълготрайни. Може и да бяха глупави, но не изпадаха в забрава. Така и трябваше да бъде. Да, точно така. ~ Стивън Кинг

Bad day...good song... happy smile

Posted by Alice at 20:47 ч.

понеделник, декември 14, 2009



Where is the moment we needed the most
You kick up the leaves and the magic is lost
They tell me your blue skies fade to gray
They tell me your passion's gone away
And I don't need no carryin' on

You stand in the line just to hit a new low
You're faking a smile with the coffee you go
You tell me your life's been way off line
You're falling to pieces every time
And I don't need no carryin' on

Because you had a bad day
You're taking one down
You sing a sad song just to turn it around
You say you don't know
You tell me don't lie
You work at a smile and you go for a ride
You had a bad day
The camera don't lie
You're coming back down and you really don't mind
You had a bad day
You had a bad day

Posted by Alice at 13:14 ч.

събота, декември 12, 2009


Събота сутрин… клепачите бавно се повдигат…усмивката се прокрадва първо по устните а после майсторски рисува тръпчинки по бузите… топлината в малката стая, гали всички сетива, с едничката цел да покаже колко е хубаво и извън пъстрите завивки на леглото… миг, два, три… изкушена от уютната сутрешна атмосфера на стаята, ставам и бавно се приближавам до прозореца… слънчевите лъчи, които всяка сутрин внасяха чар и цвят в първите минути на новия ден, ги нямаше… вместо тях по перваза на прозореца, по улиците, дърветата, къщите и хората се гонеха снежинки… малки, студени, игриви, без капка цвят, ала чисти, като детски души, които тепърва ще се сблъскват с калните локви на живота… не знам кога, нито как, малко по-късно осъзнах, че съм се подпряла безмълвно и по детски на прозореца, взирайки се някъде в безкрайността на пейзажа… усмивки една след друга се гонеха по лицето ми, подобно на снежинки навън… спомени от детство, както и от годините след него отваряха една след друга, много забравени и прашни, кутии с щастие в мислите ми… още миг, два, три… от поредния унес ме извади аромат на кафе и мандарини, който с финес се разпростираше във всички кътчета на стаята, както и китарата на съседа ми, който за разлика от стария музикант на Смирненски, изпълваше тишината със свежа младежка пъстроцветна радост, а не печална черна горест и старост… аромати, музика и … още усмивки… макар и зимна, мрачна, облачна и мъглива, лишена от чара и топлината на слънчевите лъчи… обикновената по своему зимна съботна утрин, стана безкрайно необикновена по моему… невероятно колко проста може да бъде една сутрешна рецепта за щастие, поръсена за повече свежест и чистота с шепа снежинки… не вярваш?! предизвиквам те да опиташ, за да се убедиш… P.S: опитите е препоръчително да се извършват най-малко веднъж седмично… ;о) Хубав съботен ден… :о)

Posted by Alice at 23:16 ч.

неделя, декември 06, 2009



"It just ain't the same all ways have changed
New days are strange is the world the insane?
If love and peace so strong
Why are there pieces of love that don't belong...
...So ask yourself is the loving really strong?
So I can ask myself really what is going wrong
Where's the truth y'all?(I don't know)..."

Най-важните неща

Posted by Alice at 16:01 ч.

петък, декември 04, 2009


"Най-важните неща се определят най-трудно. Това са неща, от които се срамуваш, защото думите ги принизяват, думите смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери. Но има и нещо друго, нали? Най-важните неща се крият близо до мястото, на което принадлежи сърцето ти, те са като ориентири към съкровище, което твоите неприятели искат да ограбят. Можеш да направиш открития, които карат хората да те гледат странно, без да разбират какво точно си казал или пък си казват толкова ли е важно това, което мислиш, че ти иде да плачеш, когато говориш за него. Това е най-лошото, мисля: когато тайната остава заключена не по желание на разказвача, а по желание на човека, който би трябвало да те разбере."

(Текст - Стивън Кинг, графика - vladstudio.com)

Have you ever try sleeping with a broken heart?

Posted by Alice at 14:17 ч.

четвъртък, декември 03, 2009

...База за размисъл или необходимо и достатъчно условие за почивка, комбинирани с насладата от музиката... <3 <3 <3

Късмет и аромат на кафе

Posted by Alice at 16:04 ч.

събота, ноември 28, 2009


Отдавна бях забравила практиката да пия сутрешното си кафе около 10:30ч. навън в компанията на приятел/и... днес по непредвидено стечения на обстоятелствата си припомних позабаравеното чувство на аромат и вкус на кафе, примесени с приятен разговор, галещи слънчеви лъчи и свеж (до колкото може да бъде в София такъв) утринен въздух... ех че хубаво :о)... докато отпивах поредната глътка хвърлих един поглед на мъничкото късметче в чинийката... да, правилно се сетихте - точно едно от онези ненужни и безсмислени в повечето случаи листчета, които рядко цитират нещо хубаво и още по-рядко пък биха вдъхнали нотки мъдрости измежду глътките кафе... е този пък беще различно....

"Грешно е да се възприема силния мъж като роден водач, а силната жена като аномалия. Говорим за едно и също нещо - за човека! "

A moment...

Posted by Alice at 22:07 ч.

петък, ноември 27, 2009

There are various ways so that everybody can find harmony in their lives... these moments can be a gesture, a smell, an idea, etc... or just a simple photograph, taken in a simple but most appropriate moment... ;o)


Искам, искам, искам...

Posted by Alice at 20:14 ч.

Искам с усмивка само, да можех да решавам всички проблеми...
важни, ненужни, малки, големи...
Искам да няма очи от тъга насълзени...
а само бузи от радост румени...
Искам да запазя завинаги топлите цветове есенни...
и малкото срещите с теб, когато забравяхме за времето, в разговори унесени...
Искам идеи, вдъхновение, героизъм, оптимизъм...
достатъчно силни за да няма вече егоизъм...сарказъм...негативизъм...
Искам хубавите мигове да можеха да стават безкрайни...
и да срещам хора - цветни, интересни, всеотдайни...
Искам да бъда смела да правя неща необичайни, случайни...
да излизам понякога от ежедневните коловози безкрайни...
Искам падащите звезди наистина да можеха да сбъдват мечти...
а не надеждите да изчезват като тях - неуловими, избледняващи, далечни...
Искам разходки, изкуство, музика, срещи...
характери интересни, действия и думи - интерес и ентусиазъм подклаждащи...
Искам да правя фотографии черно-бели...
а в тях запечатани чувства - ярки, наситени, весели, смели...
Искам! А вие, не искате ли!?!

Posted by Alice at 15:03 ч.

неделя, ноември 22, 2009

Напоследък се получава сякаш блогът ми е изцяло посветен на музикална тематика, макар истината далеч да не е точно такава, просто... не знам случвало ли ви се е, понякога когато под влияние на прекалено много мисли/емоции/идеи думичките ви някак си да изчезват преди да стигнат белия лист, или преди изобщо и сами да можете да ги подредите във вид, който не друг, ами самите вие да разберете... в същото време, в опит да спрете за момент да мислите, пускате стара/нова любима песен и, с малко повече вслушване или влагане на символни значения тук-там, успявате да откриете всички онези думички, които дълбоко сте крили или просто не сте искали да произнесете гласно...



...So...just listen and think about it... you may find yourself in those lines, too... ;o)

If u've never tried - u've never lived

Posted by Alice at 22:19 ч.

събота, ноември 21, 2009



"...Better stand tall when they're calling you out
Don't bend, don't break, baby, don't back down..."

"I am always doing that which I cannot do, in order that I may learn how to do it." ~Pablo Picasso

"If you're never scared or embarrassed or hurt, it means you never take any chances." ~Julia Sorel (Rosalyn Drexler)

"This nation was built by men who took risks - pioneers who were not afraid of the wilderness, business men who were not afraid of failure, scientists who were not afraid of the truth, thinkers who were not afraid of progress, dreamers who were not afraid of action." ~Brooks Atkinson

"Living at risk is jumping off the cliff and building your wings on the way down." ~Ray Bradbury

“Courage doesn't always roar. Sometimes courage is the quiet voice at the end of the day saying, "I will try again tomorrow.” ~Mary Anne Radmacher

“Live life fully while you're here. Experience everything. Take care of yourself and your friends. Have fun, be crazy, be weird. Go out and screw up! You're going to anyway, so you might as well enjoy the process. Take the opportunity to learn from your mistakes: find the cause of your problem and eliminate it. Don't try to be perfect; just be an excellent example of being human.” ~Anthony Robbins

“I really don't think life is about the I-could-have-beens. Life is only about the I-tried-to-do. I don't mind the failure but I can't imagine that I'd forgive myself if I didn't try.”~Nikki Giovanni

“Don't fear failure so much that you refuse to try new things. The saddest summary of a life contains three descriptions: could have, might have, and should have.”

“Do not try to live forever. You will not succeed.”~ George Bernard Shaw

“Before you speak, listen.
Before you write, think.
Before you spend, earn.
Before you invest, investigate.
Before you criticize, wait.
Before you pray, forgive.
Before you quit, try.
Before you retire, save.
Before you die, give.” ~William Arthur Ward

Coldplay

Posted by Alice at 21:29 ч.

петък, ноември 20, 2009




What if there was no light.
Nothing wrong, nothing right.
What if there was no time?
And no reason or rhyme?
What if you should decide
That you don't want me there by your side.
That you don't want me there in your life.

What if I got it wrong?
And no poem or song..
Could put right what I got wrong,
Or make you feel I belong
What if you should decide
That you don't want me there by your side
That you don't want me there in your life.

Oooooh, that's right
Let's take a breath, jump over the side.
Oooooh, that's right
How can you know it if you don't even try?
Oooooh, that's right

Every step that you take
Could be your biggest mistake
It could bend or it could break
But that's the risk that you take
What if you should decide
That you don't want me there in your life.
That you don't want me there by your side.

Oooooh, that's right
Let's take a breath jump over the side.
Oooooh, that's right
How can you know it when you don't even try?
Oooooh, that's right

Oooooh, that's right
Let's take a breath jump over the side
Oooooh, that's right
You know that darkness always turns into light
Oooooh, that's right..

A beginning and an end

Posted by Alice at 1:54 ч.

сряда, ноември 18, 2009

"We laughed
until we had to cry.
We gave love,
right down to our last goodbye.
We were the best
we thought we'd ever be
Just you and me,
for just a moment..." ~ someone



Posted by Alice at 16:04 ч.

неделя, ноември 15, 2009


... уикенд-работа, студ-топлина, вкъщи-далечина
... мисли-празнота, избори-лъжа
... усмивки-прозираща тъга, прочит-неяснота
... искам да съм там-но съм тук сега
... сама-или не съвсем, реалност-сън, а там е някой друг
... надежда-страх и всичко пак потъва в мрак
... джаз-поредни излишни размисли в късен час

Среща

Posted by Alice at 19:00 ч.

сряда, ноември 11, 2009



С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

текст: Дамян Дамянов
фото: Игорь Коровин

Posted by Alice at 13:58 ч.

събота, ноември 07, 2009


"Истинските приятели са онези, с които дори и мълчанието не е неловко!"

Smiles and something more... :o)

Posted by Alice at 1:13 ч.



Нищо друго освен много усмивки не ми дойде на ум, когато отворих сайта на фотографката Трейси Дейвис... сякаш още от самото влизане всеки малък детайл ти казва "Усмихни се! Усмихни се!" ... било то самите фотографий, музиката или графичното оформление... нещо като малък чудноват свят, в който е хубаво човек да влиза от време на време, ей така, дори само за една безценна усмивка ;)





http://www.tressiedavisphotography.com/index2.php?v=v1

Underwater

Posted by Alice at 22:45 ч.

петък, ноември 06, 2009

Края на седмицата е единственото време, когато мога за по-дълго да забравя за динамичното ежедневие и ангажиментите и малко повече да си доставя удоволствие, като се поровя в света на изкуството... рядко се намират ентусиасти за реално изкуство (театър, изложби... ), така че спокойно се излежавам на дивана и с наслада се ровичкам в дъбрите на изкуство от най-различен вид онлайн... тази седмица силно впечатление ми направиха материали на тема "Отговорност" (какъвто беше и предният публикуван материал)... било тя социална, към природата/планетата, или с някакво друго проявление...да не губя време в обяснение ами, направо преминавам към следващия пример ...

Джейсън Тейлър е скулптор и подводен инструктор, който цели да запознае широката аудитория с проблемите на околната среда, като насочва вниманието към разрушаването и главомолното намаляване на много рифове по света. През 2006 година печели международно признание за създаването на първия в световен мащаб подводен скулпторен парк в Гренада, Антилските острови. Скулпторите на Тейлър привличат вниманието и ни провокират да обърнем по-голямо внимание на проблемите морската и океанска среда...







Интересно, необходимо ли да е гледаме скулптори или каквото и да е друго творчество, за да бъдем по-отговорни към себе си и към природата ...бъдете сами най-добрите и изтънчени творци на собствения си разум и отговорност към света и живота;)

Have you thought about ?!

Posted by Alice at 22:36 ч.













The Paradox Of Time

Posted by Alice at 13:40 ч.

четвъртък, ноември 05, 2009

Think about it ... or just listen to the great song...

:o) (o:

Posted by Alice at 13:24 ч.

Музикално начало на новата седмица

Posted by Alice at 14:20 ч.

вторник, ноември 03, 2009

Началото на седмицата беше вчера, но така и не успях да седна да публикувам няколкото нови попълнения в плейлиста си, които някак идеално ми пасват на студеното и вече снежно време навън...



Weekend

Posted by Alice at 21:37 ч.

понеделник, ноември 02, 2009


Няма нищо по-хубаво от приятен завършек на тежка седмица... само че противно на схващанията, че хубавите уикенди са онези, прекарани в провинцията или някъде сред природата, моят уикенд беше странен и хубав по своему именно в големия каменен и студен град... "студен и каменен" може би през очите на Смирненски или някой друг, който успява да улови само сивите багри на града... през моите обаче, той беше далеч от сивотата и самотата... започна се още петъка, когато след разговор със стар и много добър приятел, когото не бях чувала скоро, някак си странно и неописуемо се презаредих с енергия и сили и сякаш си спомних доста позабравени мои си житейски философии, които преди винаги бяха необходима и достатъчна причина да се чувствам добре... (така че малко офтопик да кажа едно "Благодаря")... продължение на багрите имаше в съботата, която беше кална, дъждовна и студена, но пък имаше падащи листя във всички тонове на жълто, оранжево и кафяво и не на последно място едно незабравимо Хелоуин парти... много непозначи хора; тикви; балони; идеи много - костюми страшни, смешни, оригинални; усмивки; танци до зори и отново много цветове... тиквите не така и не успяха да се превърнат в каляски, но пък голяма част от нюансите и настроенията на вечерта се превърнаха в купища снимки, които с удоволствие разглеждам отново и отново... след съботното парти се очакваше да прекарам неделята в компанията на леглото, филм, шоколад и съквартирантски приказки, но... една идейка за късна неделна разходка в центъра, се оказа най-хубавия завършек на иначе идеалния край на седмицата... хубава компания, голяма чаша капучино (тук е мястото да кажа колко много бях впечатлена от една кафе-сладкарничка "Оnda Cafe"... не толкова комерсиална версия на Старбъкс, но разположена уютно на малка уличка в центъра), африкански и бразилски ритми (малко в стил компилациите на Putamayo) и отново мнооого приказки.... театър, фотография, изкуство, литература, музика <3 <3 <3... хех някак си, каточели капучиното и компанията бяха малко ами имаше и още по-добро продължение на лежерния неделен ден... вечерна разходка по ярко осветените софийски улици... студът щипеше бузите... мокри жълто-оранжеви листя се лепяха по обувките... а думите продължаваха да идват от самосебе си :)... наскоро не бях пътувала вечер с градски транспорт по улиците на София, и в комбинация с аромата на есен, галещ всички сетива и хубавата музика на плеъра... обичайното в други пъти прибиране вкъщи сега беше страшно чаровно... хех... вечерта обаче не свърши със затварянето на входната врата... само няколко минути по-късно отново я затворих, но от външната страна... имаше си пикантно продължение ... наглед обикновено студентско стайно парти... дозина приятели, много смях, хубава музика и отново мнооооого приказки... 5 am - понеделник ... уикенда свърши, ала успя като с магическа гумичка да изтрие всички неприятни емоции натрупани през седмицата, както и да ме зареди с необходимата начална доза позитивизъм за през новата седмица... :)

Gotta Get Thru This

Posted by Alice at 16:08 ч.

петък, октомври 30, 2009

...I'm gonna get through this
I gotta take my, take my mind off you

Give me just a second and I'll be alright
Surely one more moment couldn't break my heart
Give me 'til tomorrow then I'll be okay
Just another day and then I'll hold you tight

when your love is pouring like the rain
I close my eyes and its gone again
When will I get the chance to say I love you
I pretend that you're already mine
and my heart ain't breaking every time
I look into your eyes...


Ebbs & Flows

Posted by Alice at 22:15 ч.

четвъртък, октомври 29, 2009



Приливи и отливи… ураганни морски бури и след това ясни утрини, но не за дълго…

Някога бях в заблудата (да не кажа, че и още май съм), че всичко може да е хубаво, стига настроиката ти да е такава… че всеки прилив на хубави мисли е в състояние да заличи и запълни с пясък и най-големите дупки по повърхността, а и дълбоко в мислите и сърцето… опитвах/м се всячески и при най-малкия отлив на усмивки да намеря нещо ново и притегателно, което по най-бързия начин да предизвика прилив и всичко отново да си бъде наред… и все пак осъзнавам,че точно когато най-малко очаквам може да се появи буря… било то от мисли, чувства, обстоятелсва, хора или от какво ли още не… която да преобърне всичко и тогава да няма грам значение, каква енергия/прилив се опитвам да привлека (отклонение: казват, че с каквато нагласа сме и каквато енергия излъчваме, било то позитивна или негативна, привличаме същото върху себе си)… уви, точно след една такава буря, осъзнаваме, че великолепните настройки, или пък по-големите ангажиментите, които си създаваме, за да не обръщаме внимание на липсите в други аспекти на живота си, се оказват нищожни, пред "грозната" истина, която сме се опитвали да пренебрегнем… сякаш например след като си преживял отливите, приливите и бурите успяваш за миг да седнеш сам на брега и просто да се взираш в безкрая и пясъчната ивица… колкото повече се взираш толкова повече мислиш, че можеш да забравиш всичко, но и толкова повече забелязваш и най-малкия детайл… дребните дупчици в пясъка; гребените на вълните, както и останалата пяна след като са се разбили; съществата, които идват и си отиват и ред други… и тогава?!… чувстваш се малък, но в същото време голям, задето си осъзнал много истини… опитваш се да забравиш, ала разбираш, че това би било поредната заблуда?!… казано с други думи… поредният прилив на хубави мисли, защото скоро ще бъде последван било то от отлив, било от отрезвяваща буря… и все пак?!… оставаш сам, седнал на пясъка потънал в мисли, или намираш бегло забележими следи от стъпки, които решаваш да последваш?!… ами ако следващият прилив/отлив отмие и тях и се окаже, че са били безполезни?!… започваш да рисуваш или пишеш върху пясъка… а защо не и да снимаш всичко наоколо, с тайничката надежда собственото ти творчество да ти даде отговори или най-малкото покой… Да?!… или може би… Не?!…

Fine Without U :o)

Posted by Alice at 19:50 ч.

понеделник, октомври 26, 2009



Why don’t you feel me
I’m so in need
Is it a wonder I resist from you?
I was the one who fell in this game
Then you took me away from you

I’m fine without you now
I don’t need you here
I’m fine without you now
Can you disappear

I’m fine without you now
I’ve given you my heart
I’m fine without you now
I’ve given you, given you everything
I’m fine without you now
I’ve given you my heart
I’m fine without you now
I’ve given you, I’ve given you everything

You’ve made it clear now
This is the end
No more goodbyes and sympathies from me
All you still want is a physical thing
But you’ve taken enough from me

I’m fine without you now
I don’t need you here
I’m fine without you now
Can you disappear

I’m fine without you now
I’ve given you my heart
I’m fine without you now
I’ve given you, given you everything
I’m fine without you now
I’ve given you my heart
I’m fine without you now
I’ve given you, I’ve given you everything

Richard Calmes

Posted by Alice at 0:12 ч.

неделя, октомври 25, 2009

Има дни, когато жаждата за изкуство е по-силна от всичко... сякаш просто искам да забравя за момент мрачната, понякога, действителност... или пък просто да погледна живота с други/чужди очи... а защо не и през нечий чужд обектив... днес това беше обективът на Ричард Калмс...

































за повече информация и снимки виж тук -> http://www.richardcalmes.com/about.html