...равносметки...

Posted by Alice at 1:01

сряда, декември 30, 2009


Стаята е тиха… някъде наблизо се чува само едвам доловимото сподавено тиктакане на часовника, който сякаш упорито напомня, че след не повече от 47 часа още една година официално ще бъде минало… тишината е толкова дълбока, че успявам да чуя и мислите си… хаотични, безбройни, цветни, объркани… казват, че през последните дни от годината е хубаво да теглим чертата на дългия списък от сметки, житейски уравнения, коефициенти на качеството на преживяванията, степени на позитивизъм и негативизъм… пак казват, идеята била когато се озовем под теглената черта, да можем откровено пред себе си да посрещнем и признаем резултата от изчисленията… часовника, безразличен към мислите ми, продължава да тиктака и сякаш все по-упорито да напомня, че година е към края си… може би моментът, в който трябва да обърна поглед назад и да посрещна истината е точно сега… с поредното преместване на стрелката на часовника, преместих перспективата си и аз… вече взирайки се в онези отминали 363 дни, първото нещо, което прозрях беше, че равносметките са невъзможно нещо, или пък може би са за хора с безкрайно еднообразен живот, знам ли… нима е възможно събитията, преживяванията, емоциите, мислите, срещите, хората,…,от цяла една година да бъдат обобщени едва в няколко изречения?!?!?… нима обобщавайки и поставяйки под общ знаменател не се опитваме да унифициране напълно уникални неща?!?!?… сякаш едно чувство може да бъде повторено, една случка преживяна два пъти, една личност уеднаквена с друга?!… силно се съмнявам... след много мисли, или по-скоро след продължителна подредба на мисли, успях от части да преживея себе си и с възможно най-малко думи да опиша неописуемото… и така… ...станах по-смела- в мислите си, мечтите си, постъпките си… оказа се, че куражът бил хубаво нещо, и май наистина хората са прави, когато казват, че "съдбата обича смелите"….освен на смелост започнах да се уча и на по-голяма импулсивност… не винаги е полезна, но пък внася чар във всичко и подслажда обикновените ситуации по необикновен начин... ...Започнах и повече да предизвиквам себе си, да тествам характера си, когато силно искам да постигна нещо… очевидно няма лесни неща, но пък точно най-трудната победа е и най-сладка… ...Изпитах и първите трепети и странности на живота със съквартиранти, както и на живота със съквартиранти с бонус от съседи купонджии… непознато, ново, уютно, чаровно по своему, дразнещо и шумно преливащо в забавно… всеки, не успял да преживее подобни "трепети" изпуска много (казвам го без капчица ирония)… ...Запознах се с хора различни, интересни, или пък не чак толкова, интелигентни, артистични, смели в мечтите си или пък оковани в собствените си ограничения… няма нищо по-хубаво от разнообразието, още повече когато е наситено с контрасти, от които например да можеш да си направиш изводи… ...Имаше тежки моменти, моменти на безкраен стрес и труд, черно-бели дни, които исках да прекарам заровена под завивките на леглото, така че никой да не види сълзите и намръщеното ми лице… но имаше и щастие, удоволетворение, тонове усмивки, пъстроцветни моменти и преживявания, необикновено красиви нови места и ощеее толкова много… прекрасни картини и моменти на щастие, които винаги ще пазя на специално място в сърцето си… написаното, едва успява да опише една миниатюрна частица от изминалата година, но пък докато го пишех осъзнах смисъла на равносметките, а именно да си припомним колкото се може повече от преживяното, макар и да не може да бъде повторено... да оценим реално онова, което не искаме повече да повтаряме... да отворим шкафа със спомени, да намерим най-голямата си усмивка и с нея да направим първите крачки в изживяването на следващите 365 дни...