Ти ще бъдеш Том, аз ще бъда Джери и нека играта започне отново...

Не знам замисляли ли сте се колко глупаво сме устроение хората в някои отношения, колко неправилни са реакциите ни в определени ситуации или колко безсмислени могат да бъдат оправданията ни в същите моменти... съзнателно или не правим така че личният ни живот се превръща в една безкрайна игра на надлъгване, на криеница или игра на котка и мишка, в която ролите на котката и мишката постоянно биват разменят между партньорите... и излиза сякаш невъзможно да оцелееш в тази игра без да можеш да гониш и да се криеш, да кроиш стратегии и планове как да надхитриш другата страна, да бягаш и в същото време  да се приближаваш... някой би казал, че в противен случай не би било интересно и би се изгубло всякакво удоволствие, но аз веднага бих искала да попитам удоволствие на цената на какво... не, не откричам че игрите са приятно нещо, както и  че сякаш всеки път когато се включим в каквато и да е игра за отдавна порастнали деца, на нас ни се струва че правим малка крачна назад към детството си и пак можем да мечтаем, хитруваме и да се забавляваме чисто и неподправено, но... с всяка изминала година цената, която друг плаща затова че ние решаваме да погалим самочувствието си, да се позабавляваме или да поиграме на котка и мишка, става все по-висока... най-често на всеки, на който веднъж му се е наложило да плати цената, за забавлението на другиго, му се струва че е изправен пред дилемата - от една страна дали и той да се включи в играта в ролята на мишката, която колкото повече бяха толкова повече разпалва интереса на котката, тъй като вече му е писнало да бъде глупавата котка, която освен че си навлича куп неприятности от гонитбата на мишката, накрая остава и с празни ръце... от друга страна, този някой може да избере да продължи да бъде този, който вечно гони, не за друго, а защото просто не му се удават лукавите миши стратегии... и наистина май най-често срещания вариант е разпредението на ролите с негласното съгласие на партьорите, като обикновено режисьор и главен сценарист на продукцията наречена "връзка" или "отношения между двама души", става по-хитрият, изобретателен и дори притежаващ леки егоистични наченки партьор... резултатът в крайна сметка винаги е почти еднакъв... "Ти ще бъдеш Джери, аз ще бъда Том и да започваме играта!"... като с дребни едва забележими букви накрая на страницата пише..."Ролите на двамата участници могат да бъдат разменяни по всяко време при инициативност на която и да е от страните!"... уви, изпълняващият ролята на котката не винаги съумява и успява да прочете този така важен ред, и продължава да плаща цената на играта до самият й край...