'Your Secret'... или най-впечатляващото видео, което някога съм гледала

 Много мисли, още повече търсене, откритие, няколко секунди и... начало...

Всеки през живота си вижда най-различни неща.. важни и маловажни... правещи моментно впечатление и бързо забравяни и такива, които искаме вечно да запазим на специално място в мислите, живота, сърцето си... такива които карат сърцето ни да се разтупти, мислите да започнат да се лутат в необятни посоки и усмивката да изгрее на лицето ни и да не иска никога да залязва... такива които никога не искаме да сме виждали и такива след вида на които хубавите емоции са толкова много, че всеки път когато се опитваме да ги изразим думите никога не са достатъчни...

Богомил Райнов - "Няма нищо по-хубаво от лошото време"

 Макар и, в жанрово отношение, книгата на Райнов да се води криминален роман, а такива аз не обичам особено много, според мен в нея всеки може да намери по нещо за себе си, което далеч няма да бъде свързано само с историята и премеждията на поредният лирически шпионин... когато за първи път мой приятел ми препоръча книгата на Райнов приех препоръката доста недоверчиво, а сега когато преди минути дочетох последните страници, вече търся други книги на автора, затова и препоръчвам "няма нищо по-хубаво от лошото време", защото макар и да не знам има или няма по-хубаво от лошото време, съм убедена че тази книга определено би направила по-интересни и приятните мрачните ви зимни дни...

Ето и няколко цитата, които лично на мен ми направиха впечатление, а може и да ви доубедят да прочетете книгата:

·         „Това е добрата страна на песимизма, че и малките успехи ти носят радост.”

·         „Да накараш един човек да проговори в даден миг е трудно, но още по-трудно е да го накараш да мълчи продължително време.”

·         „Изобщо понякога се налага да променяме плановете си, но не и решенията. Защото да променяме решенията, би означавало да променим и принципа. А принципна е веднъж завинаги установен.”

·       „Равностойния противник винаги се усеща, защото тутакси забелязваш някои общи черти на мисъл и действие между себе си и другия.”

·         „Изкуството да чакаш. Но изкувството да чакаш не е автомат за печалби. Можеш да чакаш самоотвержено и търпеливо някой влак, обаче ако го чакаш там където влакът не минава, едва ли ще го дочакаш.”

·         „Лошото е, че един минимален риск, когато започне да се поема многократно, престава да бъде минимален.”

·         „Човек често среща хора, крайно интелигентни и опитни в професията си, които щом излязат от нейните рамки, изведнъж се оказват посредствени до невъзможност.”

·         „Понякога човек, дори такъв като мен, неусетно се сближава с друг човек дотам, че започва да го чувства като неразделна част от себе си. Физическото притегляне или вкореняването на една привичка, или епизодите на едно детство, или бог знае какво друго, но ти вече не можеш без този човек и напразно си казваш, че той ти е нужен само за една служебна задача, и напразно се убеждаваш че това е едно дребно разминаване, като толкова други в тоя живот.”

·         „Щастливата случайност не е въпрос на късмет, а на чакане: тя винаги идва, ако умееш достатъчно дълго да чакаш.”

·         Описание на идеалната жена – „Такава, дето да е пряма, без да стига до грубост, понякога нежна, без прекалености, спретната и привлекателна, без дразнеща суетност, вярна без отегчителна привързаност, изобщо сдържана и необременителна – една жена, която трудно би ти омръзнала, защото не се натрапва и не злоупотребява с обичта ти.”

·         „На тъмно се мисли по добре. Тъмното те изолира от всички дреболии, по които може да скача погледът ти и да те разсейва. Тъмното те оставя насаме със самия себе си, доколкото човек може да бъде насаме сред глутницата на видения и страхове.”

  "Това е лошото на дългата връзка с един човек, че с течение на времето започва да ти чете мислите. Такива като нас трябва да избягват дългите връзки.”