100 парченца от мен

Posted by Alice at 16:46 ч.

сряда, март 31, 2010

Когато преди малко повече от година ме убедиха да си направя блог, си мислех че и това ще е от онези регистрации, които днес ги ползвам, а утре вече дори съм забравила, че имам... оказа се обаче доста интересна и приятна дейност... малко по-малко започнах да разбирам какво реално намират хората във всички форми на изкуството (не, далеч не твърдя, че това моето е изкуство... дори е на светлинни години от такова)... оказа се обаче, че няма по-простичък и лесен начин да изразиш себе си, да излееш под някакъв начин всички позитивни, негативни или каквито и да са други емоции и идеи, които иначе само се пречкат в мислите ти, не ти дават мира, или пък понякога ти пречат да продължиш напред... рисувайки, пеейки, пишейки, творейки всеки от нас намира най-краткия път да покаже истинското си аз, но скрито зад някаква маска ...(не, не е от онези маски, които целят постигането заблуда, която никога да не бъде разкрита... тук няма заблуди, само истини под формата на символи и метафори, цветове и рисунъци, ноти и тонове...) , както казва Хорхе Букай "Аз съм аз, а езикът е моята маска." ... и всеки може да разбере какво има под маската стига да разбира и чувства със сърцето си езикът, на който говоря...
... година по-късно за първи път препрочетох всичко, написано с или без повод... 100 разбъркани парченца от пъзел... 100 парченца от мен... пъстри, мрачни, многословни, символични, обикновени, със странни форми, малки и големи, но всичките истински... опитах се да наредя пъзела, ала се оказа невъзможно... просто липсваха части, колко точно - нямам представа, но струва ми се, че колкото и да се увеличава броят на намерените парченца, винаги ще има такива, които чакат да бъдат намерени... казано простичко всеки от нас постоянно има какво да научи за себе си, постоянно има и какво да разкрием пред и за околните... още по-хубаво е когато не гледаме на научаването като задължение, а напротив - развлечение, което вършим с удоволствие, събирайки и подреждайки праченцата на собствения си пъзел или на тези на близките, приятелите, познатите ни...