Posted by Alice at 22:16 ч.

неделя, май 23, 2010

Слънчогледени полета, хора, ласки, снимки,
думи, нежност, целувки, дъх на ванилия и палачинки.
Сладост, близост, ноти и акустични тонове от една китара.
Запечатвам кадри нови, аромати, цветове
гледам ги и пак натъквам се на картина позната, стара.
Слънчогледите по слънцето въртят се, за да не изгубят причината за своята усмивка, 
устремено обръщам се и аз, но не намирам друго една освен - мека завивка.
И разбирам, че всичко сън било е,
само ароматът на палачинки - не...