Once upon a time ... part 1

Posted by Alice at 22:11

четвъртък, април 22, 2010

За хората, случките и жестовете… в търсене на истината… съвременни приказки за двойки и единици…

Приказка Първа:
Пламенни, влюбени до безумие, темпераментни, раздалечени в пространството, близо в мислите… ТЯ - перфекционист, но и далеч не оптимист, грациозна, нежна, прикрита романтичка и  мечтателка, разсеяна и закъсняваща, но почти винаги съобразяваща и никога не забравяща, обичаща от все сърце… ТОЙ - блясъчко мечтателника, думи имал много, смел и луд, екзотичен и рядко практичен, точен, добър, влюбен… ТЕ срещали се рядко, дълго обмисляли и бленували момента в който ще могат да са заедно - влюбени, страстни, един до друг, дишащи един и същи въздух… уви, както всичко дългоочаквано и срещите им не били лишени от разочарования, може би заради очакванията, може би заради неизречените желания, или може би двамата били прекалено различни, никой до ден днешен все още не знае… тя преглъщала тайно сълзите, той бил унесен в сладък сън, да бленува на морето дълбините и вълните…

Приказка Втора:
Преди време били ТЕ, сега вече останала ТЯ… романтичка, оптимист, мечтателка, но и дълбоко в себе си реалист, упорита, многолика, любител на изкуство и всякаква символика, често цветна, рядко мрачна, точна, бъбрива, придирчива… преди време била започнала да пише романс с НЕГО, но липсвали им думи, тръпки и споделени мечти, и романсът превърнал се в битовизъм - сив и скучен, спрял, ненужен остарял… хванала тя гума, на него му дала молив и помолила нова история да пренапишат или поне по друг начин те да продължат старата… ТОЙ отказал различни думи да пише, а ТЯ скъсала хартията от триене с гумата… история със двамата вече нямало, хартия на която да напишат нова, също… ТОЙ продължил живота си по старо му, само че вече с нови лица… ТЯ взела нови бели листа и започнала да пише, да рисува с цветни бои - хора, случки, усмивки, море, приятели, срещи, чувства споделени или не, разнообразие, цели, и какво ли още не… преди да започне да пише, обаче си пожелала да не и се налага повече да трие и поправя ненужните правописни и смислови грешки в живота и връзките си, затова и случките били - някои кратки, други смели, трети пъстри, а за четвърти решавала, че дори не си струва писането… и така тя изписвала белите листа един подир друг с думи, щрихи и лица… усмихвала се много и чакала да допише щасливия край на своята приказка…

Приказка Трета:
Имало едно време една принцеса, която живеела през девет планини, в дебрите на десета, в малка хубава кущурка... принцесата била умна, хубава, но и луда и непокорна... ТЯ из странни места обичала да скита, да пие и весели с приятели и вкъщи да се прибира, когато вече се зазори... цветна, палава, усмихната, игрива, мистична и красива тя била също като горска самодива... и макар да била съвременна самодива тя също имала лък и стрели, с които да обстрелва или привлича мъжете, които към нея били устремени - някои препядствието не преодолявали; други от страх бягали; трети подобно храбри принцове до нея успявали да стигнат, но при първата целувка всеки принц превръщал се в жабок... и така дните редяли се, а принцесата стояла си сама, без да има кой истинска любов в живота и да донесе... минали дни, седмици, години и една наглед съвсем обикновена нощ, стрелата на принцесата се забола в сърцето на млад момък от близкото градче... и вместо стрелата момъкът да погуби, тя накарала го в принцесата ТОЙ да се влюби... принцесата пък, да не забравяме тя все пак била съвременна, решила да се прави на интересна, да покаже на момъка, че с нея няма да му е никак лесно... и все пак момъкът решил да се бори, преодолявайки хорски клюки, родителски тревоги и какво ли още не, след известно време той и до сърцето на принцесата успял да се добере...ТЯ започнала да обича, макар и пред другите да можела това да отрича... минало още време и ТЕ живеели си в планината добре, но не щеш ли ТОЙ започнал да действа като малко дете, сякаш искал да изпробва до къде може връзката им да стигне... ТЯ първо се плакала, после на повтарящата му глупост се смяла, а накрая забравения лък и стрели хванала... ТОЙ се стреснал при вида на познатата картина и знаел, че ако ТЯ стреля по него пак няма да има връщане назад, сърце вече нямало да има, а само болка нелечима... и момъкът решил поведението и тактиката си да промени, и да може заедно ТЕ да трупат още спомени... обещал й ТОЙ да помоли детето в него веднъж завинаги да порастне... и така приказката свършва тук, как завършва историята могат да ви разкажат само ТЕ и никой друг...


(... очаква се продължение...) ;о)

Posted by Alice at 0:55

Мълчание, обгърнато в очарование
Далечината прави поносима тишината
И защо е нужно да пишем, разкаваме, говорим
Като очевидното ясно ни е, че не можем да оборим
Исках да съм близо, сега мечтая да не бях
Може би ти просто илюзия беше и в сънищата ми промъкваше се нощем докато невинно спях
От думи нямам нужда, от жестове може би
По-лесно е да се усмихваш без причина,

Boulevard of broken smiles

Posted by Alice at 21:12

петък, април 16, 2010

Нека се разходим… ти ще приказваш, аз както винаги ще те слушам, но и ще броя колко усмихнати лица освен нашите ще подминем… не, няма да съм разсеяна… ще те слушам… и така тръгваме ли?!… Свежо е, с дъх на пролет, живот и мечти, а сякаш никой не го е грижа, освен може би нас… стъпка по стъпка, лице след лице… разходката продължава… помниш ли песента на Green Day - "Boulevard of broken dreams", не ти ли струва, че нашата разходка е подобна на тази в песента, само че вървим по "булевард от разбити усмивки"… нима е толкова трудно?! нима всички са забравили какво е да се усмихват?! … освен нас може би… ами ако и ние забравим?!… нека тръгнем по друга улица, може би там ще бъде по-различно… думите ни пак редят се бавно, крачките и те… виж там има малко дете, може би поне то ще е усмихнато… уви!… интересното е, че зимата оправдание за лошото настроение е студът, лятото прекалената горещина, есента дъждът, ами сега?!….ти също се замисляш… правилен отговор няма, може би защото и реално обозрима причина също липсва… има само факти… минават покрай теб… покрай мен… намръщени и мрачни, с разбити усмивки и замислени очи… всички забравили са усмивките си…

Време за поезия - Румен Ченков

Posted by Alice at 15:20

понеделник, април 12, 2010

Щастлива случайност, или просто предишен пропуск... едно обаче беше сигурно - останалото приятно чувство и впечатление, от прочетените стихове...


С ОПТИМИЗЪМ

И мен, като всички, по пътя нелек,
крепят ме стотици надежди.
Стремя се най-вече да бъда човек.
В униние чело не свеждам.
Живея тъй, както разбирам това,
дори да е дяволски трудно.
От своята немощ макар окован,
намирам живота за чуден.
Какво са едни непослушни нозе,
когато душевно съм волен.
Лае срещу ми зло битие,
ала така е отколе.
Аз го подритвам и крача напред,
с твърдия пулс на живота.
Крача с две чужди, не свои нозе,
търсейки своята кота.
***

ТАЙНИ

Вярваме на врачки и гадатели,
на черната и бялата магия.
На непознатото горещи почитатели –
там търсим отговор кои сме ние.
Отчаяно се взираме във времето,
в примамливо-мистичното начало.
Тегли ни безкрайността на бездната,
сякаш е вълшебно огледало.
В сънищата неспокойни бродим,
търсейки предишно съществуване.
Мистика в отвъдното ни води,
искаме ли с мъртви да общуваме.
Търсим светове и други истини,
даже истинския лик на Сатаната.
Питаме. Все питаме и питаме,
ала знаем, колкото децата.
И дори да овладеем Космоса,
до най-затънтените звездни купове,
ще ни измъчват същите въпроси,
с които себе си и днес отрупваме.
***

ОБИЧАЙ МЕ!

Обичай ме горещо, всеотдайно!
Ако трева си - аз ще бъда дъжд.
Ако си песен - лира съм омайна.
Потрепвай в мойте струни неведнъж.

Обичай ме, обичай ме безкрайно!
Животът само нека има край,
но в него любовта да бъде трайна
и да е нещо повече от рай.
*** 

НЕ ОБИЧАМ ФАЛШИВИТЕ ДУМИ

Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.

Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.

Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?

Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.
***

НЕКА САМО ТЕ ПОГЛЕДАМ

Толкова тихо е в твоята стая.
Ти спиш с усмихнато лице.
Но седна ли до тебе - зная -
ще те събуди моето сърце.

Не, няма да те будя, мила.
Навън е мрак и тишина.
Нощта у себе си е скрила
от твойта тиха топлина.

Но нека само те погледам,
тъй, както гледа те луната,
и ще си ида без да вземам
на твоя сън крилата.
 ***

НАШИТЕ НОЩИ

Помниш ли нашите нощи на свещ?
Бяхме тогава най-искрени.
Пламващи устни в допир горещ...
тихо прошепнати истини...

Дълги минути - две слети сърца.
Само луната ни гледаше.
И отразена в две бледи лица,
своя път по небето поемаше.

Помниш ли? Бяхме далеч от света.
Бяхме сами във безкрая.
Нямаше улици, шум, суета -
аз и ти в полутъмната стая.

Как изричахме нежни слова
и се гледахме с погледи влюбени...
Малкият пламък трептеше едва -
всичко бе тъй непринудено...

Хиляди пъти се връщам към тях -
нашите нощи изгубени.
Толкова нощи без теб преживях,
но са - повярвай! - сапунени.
***

НЕ СИ ОТИВАЙ

Не казвай никога - дори да ти се иска,
не казвай " Сбогом". Малък е света.
С теб бяхме нещо повече от близки -
докосна ни с дъха си любовта.

Обърка ни. Признавам си - така е.
Не я допуснахме до нашите сърца,
но тя и днес във въздуха витае,
а ние се държим като деца.

Разделяйки се, себе си ще лъжем,
че всичко е било почти игра,
и ще се питаме дали не бяхме длъжни
да съхраним една запалена искра.

Но кой ще ни отвърне? Самотата?
Или пък вечер празното легло?
Въпросът ще увисне в тишината
и всяко мрачно съмване,
ще е добре дошло.
***

ПРОПУСНАТИ НАЧАЛА

В шепи ли да скрия руменеца на изгрева,
та за утре да имам в аванс?
Щом отворя очи, ще е обедно слънцето
и пропуснат поредния шанс
да го виждам в минути на раждане,
да съм част от началото.
Там, на изток, огньове подклаждани
от ръката на дивен огняр,
избуяват и гаснат в бялото
на деня, незаслужен от мен.

И не е ли животът ни низ от пропуснати,
пропиляни, уви, начала?
Петлите пропяват, а щорите - спуснати,
да ме скрият от началото на деня...
***

АЗ ВЪРВЯ

Нощни улици чакат ме вън.
Мракът в своето царство ме кани.
Топла нощ. Аз вървя като в сън,
над килим от блестящи реклами.

Тихи паркове тръгват към мен
и дърветата махат ми с клони.
Този град е така променен,
с упостели, самотни балкони.

И площадът отдавна е сам.
Тишината се блъска в ушите.
Аз вървя, и вървя все натам,
накъдето ми видят очите.

Нощни улици чакат ме вън.
Мракът в своето царство ме кани,
но очите залепват за сън,
в който гаснат блестящи реклами.
***

ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ!

Какво му трябва на човека?
Труден за качване връх;
непремината още пътека,
по която да тръгне той пръв.

Трябва му Вяра и Бог - вдъхновител.
Истинска Вяра, и истински Бог.
И за да бъде до край победител -
Трябва му чест за залог.

Надежда - преди да потегли нагоре.
Истинска, трайна любов.
Покорил своя връх непокорен -
трябва му жажда за нов. 
***

МОРЕ

Ти липсваш ми, море!
Ти винаги ми липсваш.
с Вълните на прибоя,
с топлината,
с ятата бели гларуси, море,
и с вятъра,
издул до край платната.

Ти липсваш ми, море,
като нежна милувка,
оставена за утре,
но желана.
Като приятел, който да сбере
душата ми, нехайно разпиляна.

Обичам те, море,
от първата ни среща.
Соленият ти дъх ме
 омагьосва.
Ще бъда твой завинаги, море!
В сърцето, като клетва
 ще те нося! 
***

Ще бъда...

На вас, приятели
Ще бъда в мислите ви като лято,
като вечерен бриз, като вълна,
в сърцата ви ще си намеря място
и ще ви давам свойта топлина.
Ще ви обичам, както се обича
приятел, брат, движение и род,
златото в косите на момиче...
Ще бъда с вас и в другия живот.
***

ПРИЗНАНИЕ

Не бързайте напразно да ме хвалите,
че бил съм оптимист и имам дух
и егото ми с приказки да галите –
срамувам се от туй, което чух! Защото лесно е да бъдеш оптимист,
щом друг се гърби с твоите проблеми,
а ти – с перото, върху празен лист,
да се показваш силен и неземен.
Да вдъхваш щедро другиму кураж,
а сам да се превръщаш в готованец.
Волята ми, просто е мираж,
а оптимизма – призрачно имане.
Днес цялото ми мрачно битие
единствено от другите зависи.
Слугуват ми, и аз съм със криле,
а всеки е от силата ми слисан.
Отдавна съм зависим и пасивен,
а чух такива хубави слова,
че срам ме е и няма да го скрия –
красиво е, но аз не съм това.
***

ОБИЧАМ ТЕ!

Обичам те, както се обича живота –
съзнателно и подсъзнателно –
от цялата си душа.
И повече. Обичам те, каквато си,
и каквато не искам да бъдеш.
Когато нощем телата ни
крещят за близост – обичам те!
Когато неочаквано се съмва
и ти ще си тръгнеш с утрото –
обичам те!
Обичам те, заради фактът,
че до мен те има,
когато е далече утрото.
Обсебваш ме, но в мен
дори не тлее съпротива.
Пленник съм на чара ти,
но не искам да се боря
за свободата си –
не ми е нужна тя,
ако те няма.
Обичам те
и затова те ревнувам понякога.
Признавам си, че искам да крещя,
когато съм такъв:
“Не смей да си отидеш
завинаги,
защото съм обречен
до своя край да те обичам!”
***

ПОДАРЪК

Събирах в шепи утринна роса,
да я превърна в бисери красиви,
но ти не вярваш в чудеса
и красотата й се скрива.
Помолих Слънцето, да ти даде
от своята одежда златоткана,
но каза ти, че съм дете
и то зад облаци застана.
Отидох си, за да ти дам
частица щастие, любима.
Ти каза ми, че аз си знам,
Усмихна се и… друг те има.
***

КРИЛА ОТ ЛЮБОВ

Моят свят е, където те има!
Моят дом е, където си ти!
Твойта строгост е моята зима.
Твой подарък са моите дни.
Упорито и дълго те търсих,
без да спра нито миг, нито час.
Слава Богу – открих те навреме.
Есента е далече пред нас.
Тя ще дойде, но още е пролет.
Всичко още е в своя цъфтеж.
Ний сме птици готови за полет
и в очите ни свети копнеж.
А крилата ни – те от любов са.
С тях се реем в простор оит мечти.
Аз към теб! Ти към мен! Тъй се носим,
безтегловни, безплътни почти.
***

КАЖИ, ЛУНА!

Красиво е небето през нощта.
Луната в четири очи се взира
и ни разказва тайнствени неща,
които само влюбени разбират. И двамата сме в нещо като в транс,
и нощната царица ни омайва.
Вълшебни чувства оживяват в нас –
вълшебни нощи мълком обещават.
Кажи, царице, колко ли сърца
във своя златен дом си приютила?
От тази нощ ний твои сме деца.
Владееш ни със чудодейна сила.
А ако някога си иде любовта
и пак към теб за помощ се обърнем,
аз знам, че ще ни кажеш где е тя,
в опразнения дом, за да я върнем.
***


МЕЧТИТЕ

Чудесно е, че сбъдват се мечтите!
Как иначе би имало мечти?
Живецът ни в желанията скрит е
и с тяхната настойчивост пламти. Понякога бленуваме химери
и в нощите, замаяни не спим,
но важно е, че устремно живеем:
готови сме до край да устоим.
И често сме излъгани и жалки,
оплакващи късмета си свидлив.
Каквото да постигнем, все е малко
и всеки късметлия ни е крив.
Но хиляди, милиони са мечтите,
зареждащи ни с жажда за живот!
Отстъпват неуспехите ни, свити.
По мъдри сме. Отново сме на ход.
***

Ако избраното ви е било малко, а това е твърде вероятно, повече може да намерите тук ->

Posted by Alice at 14:46

неделя, април 11, 2010

Виновна! Почти няма филм който да гледам и да не си пиша цитати от него на хвърчащи листчета... хубави мисли, които някога по-късно неочаквано намирам случайно залепили се върху нещо (тетрадка, книга, etc..) и ми дават интересна тема за размисъл, или пък просто ме карат да се усмихна и да продължа със задълженията си... нещата обаче не свършвт до думичките... за къде и без музика... след почти всеки изгледан филм, последва и добавяне на някоя друга песничка от саундтрака към плейлиста... 


"You want a man who will lead you down the beach just so you can discover the feel of sand beneath your feet. You want a guy who will wake you up at dawn bursting to talk to you, can't wait another minute just to find out what you're going to say." - Runaway Bride - Richard Gere

Леонид Афремов - Живопис

Posted by Alice at 17:59

сряда, април 07, 2010

Трите неща

Posted by Alice at 15:04


(автор: неизвестен)

Трите неща в живота, които когато си отидат никога не се връщат:
Време, Думи, Възможности

Трите неща в живота, които никога не могат да се загубят:

Мир, Надежда, Честност

Трите неща в живота, които са най-ценни

Приятели, Любовта, Самочувствие

Трите неща в живота, които никога не са определени:

Мечти, Успех, Съдба

Трите неща, които изграждат един човек:

Усилена работа, Искреност, Отдаденост

Трите неща в живота, които унищожават един човек:

Съмнението, Гордост, Гняв

Трите неща в живота, които веднъж загубени, трудно могат да бъдат възстановени:

Взаимно Уважение, Доверие, Приятелство

Трите неща в живота, които никога не ни достигат:

Истинска Любов, Решителност, Вярa

Христос Воскресе :) Весели и Вкусни празници

Posted by Alice at 20:35

неделя, април 04, 2010

 
"Пролет" - Н. Вапцаров  
Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.

Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!