Posted by Alice at 0:55 ч.

четвъртък, април 22, 2010

Мълчание, обгърнато в очарование
Далечината прави поносима тишината
И защо е нужно да пишем, разкаваме, говорим
Като очевидното ясно ни е, че не можем да оборим
Исках да съм близо, сега мечтая да не бях
Може би ти просто илюзия беше и в сънищата ми промъкваше се нощем докато невинно спях
От думи нямам нужда, от жестове може би
По-лесно е да се усмихваш без причина,
Без да искаш някой в усмивката да се влюби.
Внезапно "Лека нощ!" или отдавна чакано "Здравей!", 
Думите пак излишни са, просто замълчи... вместо това - действай тук, сега, веднага - Живей!