Me, myself and the sunset...

Posted by Alice at 22:19 ч.

понеделник, юли 27, 2009


...Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време
единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези. Научих тази нова
подробност на четвъртия ден сутринта, когато ти ми каза:

- Много обичам слънчевите залези. Хайде да видим един залез...
- Но трябва да почакаме...
- Какво да почакаме?
- Да почакаме залеза.
Отначало ти изглеждаше много учуден, а след това се засмя на себе си. И ми каза:
- Все си мисля, че съм у дома!
Наистина. Всички знаят, че когато в Съединените щати е обед, във Франция слънцето залязва.
Достатъчно е да можеш за една минута да се пренесеш във Франция, за да присъстваш на
залеза. За съжаление Франция е много далеч. Но на твоята толкова малка планета е стигало
само да дръпнеш стола на няколко крачки. И ти си гледал вечерния здрач всеки път,
когато поискаш...
- Един ден видях как слънцето залязва четирийсет и четири пъти!
И малко след това добави:
- Знаеш ли... когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези...
- Значи през онзи ден с четирийсет и четирите пъти си бил много тъжен?
Но малкият принц не ми отговори...
(Антоан дьо Сент-Екзюпери — Малкият принц)