Ebbs & Flows

Posted by Alice at 22:15 ч.

четвъртък, октомври 29, 2009



Приливи и отливи… ураганни морски бури и след това ясни утрини, но не за дълго…

Някога бях в заблудата (да не кажа, че и още май съм), че всичко може да е хубаво, стига настроиката ти да е такава… че всеки прилив на хубави мисли е в състояние да заличи и запълни с пясък и най-големите дупки по повърхността, а и дълбоко в мислите и сърцето… опитвах/м се всячески и при най-малкия отлив на усмивки да намеря нещо ново и притегателно, което по най-бързия начин да предизвика прилив и всичко отново да си бъде наред… и все пак осъзнавам,че точно когато най-малко очаквам може да се появи буря… било то от мисли, чувства, обстоятелсва, хора или от какво ли още не… която да преобърне всичко и тогава да няма грам значение, каква енергия/прилив се опитвам да привлека (отклонение: казват, че с каквато нагласа сме и каквато енергия излъчваме, било то позитивна или негативна, привличаме същото върху себе си)… уви, точно след една такава буря, осъзнаваме, че великолепните настройки, или пък по-големите ангажиментите, които си създаваме, за да не обръщаме внимание на липсите в други аспекти на живота си, се оказват нищожни, пред "грозната" истина, която сме се опитвали да пренебрегнем… сякаш например след като си преживял отливите, приливите и бурите успяваш за миг да седнеш сам на брега и просто да се взираш в безкрая и пясъчната ивица… колкото повече се взираш толкова повече мислиш, че можеш да забравиш всичко, но и толкова повече забелязваш и най-малкия детайл… дребните дупчици в пясъка; гребените на вълните, както и останалата пяна след като са се разбили; съществата, които идват и си отиват и ред други… и тогава?!… чувстваш се малък, но в същото време голям, задето си осъзнал много истини… опитваш се да забравиш, ала разбираш, че това би било поредната заблуда?!… казано с други думи… поредният прилив на хубави мисли, защото скоро ще бъде последван било то от отлив, било от отрезвяваща буря… и все пак?!… оставаш сам, седнал на пясъка потънал в мисли, или намираш бегло забележими следи от стъпки, които решаваш да последваш?!… ами ако следващият прилив/отлив отмие и тях и се окаже, че са били безполезни?!… започваш да рисуваш или пишеш върху пясъка… а защо не и да снимаш всичко наоколо, с тайничката надежда собственото ти творчество да ти даде отговори или най-малкото покой… Да?!… или може би… Не?!…