Posted by Alice at 23:54 ч.

неделя, април 24, 2011


Липсва тук сега прегръдката твоя, 
в която да се сгуша и да знам, че 
дори за миг ти си мой и аз съм твоя.

Липсват, не на шега, ласките ти,
рошещи къдравата ми коса,
когато вечер замечтани гледаме звездите
и падат върху нас първите капчици пролетна роса.

Липсват очите ти, 
вперили се замечтано в моите,
без първо те да срещат двойната електронна стена, 
деляща и свързваща ни сега.

Липсват устните ти, 
пътеществащи по поруменелите ми страни
и срещащи моите, за да ми докажеш пак,
че искаш ме и чувствата ти, никой с нищо не може да сравни.

Липсва шумът на стъпките ти,
когато сама в парка се разхождам и мисля
колко хубаво би било просто да
вървяхме заедно, хванати за ръка.

Липсва не друго, а самият ти,
тук до мен застанал, 
без да има нужда от думи,
полети и бавно нижещи се дни.

Posted by Alice at 23:53 ч.

сряда, април 13, 2011

Внимавай с думите си - превръщат се в мисли.
Внимавай с мислите си - превръщат се в чувства.
Внимавай с чувствата си - превръщат се в дела.
Внимавай с делата си - превръщат се в навици.
Внимавай с навиците си - превръщат се в ценности.
...Внимавай с ценностите си - превръщат се в характер.
Внимавай с характера си - превръща се в Съдба. 
                                ~ Махатма Ганди