Ти ще бъдеш Том, аз ще бъда Джери и нека играта започне отново...

Posted by Alice at 16:38 ч.

понеделник, януари 31, 2011

Не знам замисляли ли сте се колко глупаво сме устроение хората в някои отношения, колко неправилни са реакциите ни в определени ситуации или колко безсмислени могат да бъдат оправданията ни в същите моменти... съзнателно или не правим така че личният ни живот се превръща в една безкрайна игра на надлъгване, на криеница или игра на котка и мишка, в която ролите на котката и мишката постоянно биват разменят между партньорите... и излиза сякаш невъзможно да оцелееш в тази игра без да можеш да гониш и да се криеш, да кроиш стратегии и планове как да надхитриш другата страна, да бягаш и в същото време  да се приближаваш... някой би казал, че в противен случай не би било интересно и би се изгубло всякакво удоволствие, но аз веднага бих искала да попитам удоволствие на цената на какво... не, не откричам че игрите са приятно нещо, както и  че сякаш всеки път когато се включим в каквато и да е игра за отдавна порастнали деца, на нас ни се струва че правим малка крачна назад към детството си и пак можем да мечтаем, хитруваме и да се забавляваме чисто и неподправено, но... с всяка изминала година цената, която друг плаща затова че ние решаваме да погалим самочувствието си, да се позабавляваме или да поиграме на котка и мишка, става все по-висока... най-често на всеки, на който веднъж му се е наложило да плати цената, за забавлението на другиго, му се струва че е изправен пред дилемата - от една страна дали и той да се включи в играта в ролята на мишката, която колкото повече бяха толкова повече разпалва интереса на котката, тъй като вече му е писнало да бъде глупавата котка, която освен че си навлича куп неприятности от гонитбата на мишката, накрая остава и с празни ръце... от друга страна, този някой може да избере да продължи да бъде този, който вечно гони, не за друго, а защото просто не му се удават лукавите миши стратегии... и наистина май най-често срещания вариант е разпредението на ролите с негласното съгласие на партьорите, като обикновено режисьор и главен сценарист на продукцията наречена "връзка" или "отношения между двама души", става по-хитрият, изобретателен и дори притежаващ леки егоистични наченки партьор... резултатът в крайна сметка винаги е почти еднакъв... "Ти ще бъдеш Джери, аз ще бъда Том и да започваме играта!"... като с дребни едва забележими букви накрая на страницата пише..."Ролите на двамата участници могат да бъдат разменяни по всяко време при инициативност на която и да е от страните!"... уви, изпълняващият ролята на котката не винаги съумява и успява да прочете този така важен ред, и продължава да плаща цената на играта до самият й край...

Creativity and unusual arts

Posted by Alice at 20:01 ч.

неделя, януари 30, 2011

 Скоро се замислих, че макар и всеки пост до тук да представлява различни парченца от пъзелът ми, наречен "АЗ", несъзнателно съм изпуснала една много важна част от себе си, а именно интерсът ми към изобретателността, към разнообразните начини да изразим себе си, да направим нещо с което да зарадваме близък човек, или просто към наблюдаването на креативното и нестандартно изкуство и мислене на другиго... всички, които малко или много ме познават могат да потвърдят без изобщо да се замислят, че всички изброени са неразделна част от мен... затова от тук нататък смятам да поправя грешката си...
 Като за начало, тъй като съм и голям любител на сладкото, предлагам да започнем с нещо сладко и цветно... признавам идеята не е моя, видях я в един сайт, докато търсех интересни опаковки на подаръци, но това не ми попречи да я заимствам и да я променя лекичко... и така следващият път можете да изненадате своите приятели с букет направен от шоколадови бонбони:
Тъй като нямам представа какви са материалите за направата на оригиналния букет, ще изброя тези които използвах аз:
~шоколадови бонбони по избор;
~дървени шишчета (за дръжките на цветята);
~цветни целофанени хартии (в случая 2 цвята лилава и един розова за листенцата на цветята, светло зелена за дръжките, златиста за тичинките и лилава за опаковката на самия букет);
~мрежа за цветя и букети;
~цветна опаковъчна лента;
~тиксо;
~телбод;
~домакинско фолио и/или обикновена хартия;

  Първо правим тичинките на цветята от шоколадовите бонбони и ги прикрепваме към дръжката (шишче). Ако шоколадовите бонбони не са фабрично опаковани в целофан, можете да ги опаковате с домакинско фолио, като изрязвате квадратно парче, поставяте бонбона по средата и опаковате като събирате фолиото в една посока. Идеята е да се получи нещо такова:

Ако фолиото ви е прекалено тънко, или ако фабричната опаковка на бонбона е такава, може да направите 2ри по-твърд слой с помощта на обикновен лист хартия. След като повторите процедурата, внимателно мушкате дървеното шишче в стърчащата нагоре част на опаковката и увивате опаковката около него, като междувременно и лепите с тиксо. Важно е добре да прикрепите шишчето към бонбона, така че после да не може да се измъкне, тъй като то ще бъде стеблото на вашето цвете. След тази процедура повтаряте опаковката на бонбона, но вече с цветната златиста хартия, която пак прикрепяте към шишчето с помощта на тиксо. Напластяването на фолио и различни хартии се прави главно като предпазна мярка в случай че букетът бъде държан при по-висока температура и шоколадовите бонбони тръгнат да се разтапят, така шоколада няма да може да попие до най-външния слой и съответно да развали самия букет. Следва оформянето на самите листенца на цветето, тук можете да импровизирате колкото искате. В моя случай листенцата на цветята са направени от различни по големина триъгълни и правоъгтлни парченца светна хартия, които постепенно с помощта на тиксото прикрепяме към тичинката (бонбона) и стеблото (дървеното шишче). За да извиете листенцата навън или навътре можете да използвате нощицата, все едно къдрите панделка. След като всички листенца са прикрепени идва обличането на стеблото на цветето. За целта изрязвате ленти с дебелина около 1,5 см. от зелената опаковъчна хартия и започвате да я навъртате в посока от листенцата и тичинката към стеблото. Целта е максимално добре да обхванете стърчащите долни крайща на листенцата, както и там където сте прикрепили шишчето към бонбона. Облизовате шишчето внимателно и възможно най-стегнато с хартията и в долния му край залепвате с тиксо или силно и бързостягащо лепило.


   

Когато всичките ви цветя са готови идва ред на направата на самия букет при него оформлението зависи само и единствено от предпочитанията и фантазията ви. Тъй като шишчетата за разлика от стеблата на истински цветя са доста по-трудни за прихващане и подреждане в желана форма, можете да използвате малки ластичета, с които да прихващате стеблата 2 по две или по повече, и след това пак по същия начин да ги прикрепите всички заедно. Друг вариант е да използвате някаква гъбичка (може и за миене на чинии), която да изречежете в кръгла форма и да забучите шишчетата в желата форма в нея, така може би дори конструкцията ще бъде по-стабилна. Накрая просто опаковате с целофан, мрежа или друг вид хартия по избор, както и можете да добавяте всякакви други доукрасителни елементи по избор :о)

Приятни занимания и да ви е сладко ;о)



Джон Кехоу - "Подсъзнанието може всичко"

Posted by Alice at 11:47 ч.

петък, януари 28, 2011

 Като цяло съм почитател на теориите за позитивното мислене и се опитвам да ги прилагам доколкото ми е възможно, като разбира се не им се доверявам безрезервно, но определено има над какво да помисли човек, а също така и да ги използва за подобряване на всички аспекти на живота си... за книгата на Кехоу бях слушала от доста време, но някак си винаги оставаше последна в купа книги, които се готвя да прочета, а понякога така и не остава време за тях... но сега след първия прочит, определено мисля, че няма да бъде единствен и последен, тъй като книги като тази трябва да се прочитат повече от веднъж и през определени интервали от време, за да може читателя наистина да вникне в същността им, а в по-добрия случай - и да започне да прилага идеите под една или друга форма в различни аспекти на живота си... Ето няколко кратки цитата от книгата, които разбира се ни най-малко не са достатъчни за да се вникне в същността и, но най-малкото се надявам да поне малко да разпалят любопитството ви и да прочетете цялата книга :)

 
"По жестока ирония човек започва да променя реалността, в която съществува, именно в този ден, час и минута,когато престане непрекъснато да реагира на нея."
"Всичко по своята същност е енергия, и размишлявайки, вие оперирате с огромен обем от тази енергия в бърза, лека и подвижна форма- във формата на мисли. Мисълта постоянно се стреми да придобие форма, стреми се към външно проявление, старае се да намери своето изражение. Стремежът и способността да се материализира във вида на своя физически еквивалент е заложена в нейната природа. Обичайните човешки мисли приличат на искри от огън. Притежавайки същността и потенциала на пламъка, те обикновено бързо изчезват. Просъществували едва няколко секунди, те отлитат във висините и там мигновено изгарят."
"Единичната мисъл не притежава голяма сила, но многократно повторена, тя може да бъде концентрирана и насочена, може да бъде увеличена нейната сила. Колкото по голямо е числото на повторенията, толкова по-голяма сила и способност към изразяване придобива мисълта."
"Вътрешния свят на човека не е безжизнена камара от тухли или камъни. Всяка ваша мисъл се отразява в тази система и въздейства върху нея. Искате това или не, но размишлявайки, вие през цялото време създавате собствената си реалност."
"Вашият мозък прилича на градина, за която можете да се грижите, а можете и да я занемарите. Вие сте градинарят и можете да развиете градината си или да я оставите да запустее. Но знайте: на вас ще ви се наложи да ядете плодовете или на труда си или на собственото си бездействие!"
"Ако визуализацията е подобна на създаването на собствен видео филм, то основата на мислите е сродна с озвучаването, само че вместо думи вие добавяте към изображението съответните чувства."
"Мнозина от хората са по-склонни да виждат неуспехите и недостатъците си, отколкото да осъзнават успехите и достойнствата си.  Веднъж постигнали нещо, ние се радваме за няколко дни или седмици и после си поставяме нови цели и ориентири. Прекалено бързо ни напуска чувството на удовлетворение от постигнатото; скоро ние изобщо забравяме, че сме получили това, което искаме. Цялото ни внимание се концентрира върху новите цели и желания, и радостното усещане от миналите достижения се загубва. Така човек напразно разпилява изключително мощната енергия на успеха. Като се концентрираме върху онова, което не е постигнато, ние несъзнателно укрепваме в мозъка си мисълта за собствената си несъстоятелност. Човек може повторно да използва енергията на успеха на своите минали постижения и да постига поразителни резултати.За съжаление той го прави много рядко."
"Именно подсъзнанието често помага на човека, насочвайки неговата дейност. Чрез интуицията, сънищата, усещанията и предчувствията то ни подсказва нужните идеи и решения. Веднъж открил тази удивителна способност, човек вече не може да бъде безпомощен в каквато и да било ситуация.Накрая, именно подсъзнанието е механизма, с помощта на който периодично повтарящите се мисловни импулси - чувствата и емоциите - се ускоряват и материализират във своя физически еквивалент."
"Ако искате да промените живота си, трябва да търсите причината в това как използвате своето подсъзнание; начина ви на мислене и визуализацията. Вие не можете да мислите едновременно позитивно и негативно. В определен момент винаги преобладава някой от двата типа мислене. Начинът на мислене прераства в навик, затова трябва да следите положителните мисли и емоции винаги да преобладават над отрицателните."
"Сънищата това е забравен език на човешката раса. Съдържащите се в тях странни символи и алегории са пълни със скрит смисъл, и е нужно просто да се научим да ги разбираме. Ние сънуваме средно по пет до седем пъти на нощ. Някои ще се учудят на това: има хора, на които им се струва че рядко сънуват. Всъщност всеки човек сънува всяка нощ, независимо дали помни след това или не. Съществува интересна хипотеза, че във всички сънища се използват символи, а не езикови знаци, защото тази част от човешкото съзнание е възникнала по-рано отколкото езика.Преди да се заемете с тълкуването на сънищата трябва да си изясните, че всички действащи лица насън- това сте вие ( с изключение на случаите,когато е очевидно че персонажа от съня е детето ви, роднина, колега и т.н., но дори и тогава те се явяват ваше отражение)."
"Това, което се случва в живота ви в настоящият момент не е обикновена случайност, а резултат от работата на вашето съзнание в миналото."
"Възприемайки ограничени възгледи и убеждения за себе си или за околния свят, ние все гълтаме въображаемата змия. И тя е винаги реална…до тогава, докато не се убедим в обратното."
"Хората постигнали успех живеят с увереност, основана на техните творчески способности, умения непрекъснато да измислят нещо ново и да го прокарват в живота, предизвиквайки всички."
"Няма проблеми, има само възможности!"
"Личните взаимоотношения са също толкова важни както въздуха, който дишаме."
 .... 
->> Цялата книга можете да намерите тук: "Подсъзнанието може всичко" - Джон Кехоу download

...Сега когато вече сте прочели книгата, започнали сте да се интересувате от темата или просто сте започнали да обмисляте производни идеи остава да си отговорите на един наглед простичък въпрос, а именно - "На какво е способно вашето подсъзнание?!"