Me, myself and the sunset...

Posted by Alice at 22:19 ч.

понеделник, юли 27, 2009


...Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време
единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези. Научих тази нова
подробност на четвъртия ден сутринта, когато ти ми каза:

- Много обичам слънчевите залези. Хайде да видим един залез...
- Но трябва да почакаме...
- Какво да почакаме?
- Да почакаме залеза.
Отначало ти изглеждаше много учуден, а след това се засмя на себе си. И ми каза:
- Все си мисля, че съм у дома!
Наистина. Всички знаят, че когато в Съединените щати е обед, във Франция слънцето залязва.
Достатъчно е да можеш за една минута да се пренесеш във Франция, за да присъстваш на
залеза. За съжаление Франция е много далеч. Но на твоята толкова малка планета е стигало
само да дръпнеш стола на няколко крачки. И ти си гледал вечерния здрач всеки път,
когато поискаш...
- Един ден видях как слънцето залязва четирийсет и четири пъти!
И малко след това добави:
- Знаеш ли... когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези...
- Значи през онзи ден с четирийсет и четирите пъти си бил много тъжен?
Но малкият принц не ми отговори...
(Антоан дьо Сент-Екзюпери — Малкият принц)






Posted by Alice at 15:16 ч.

сряда, юли 22, 2009


Избори. Дилеми. Решаване на проблеми... чудя се понякога защо толкова често сме принудени да направим избор, защо все трябва да има везни които умело да се мъчим да претеглим, само и само да разберем кое е правилно... и правилното винаги ли е такова в действителност ?! ... ето че в ежедневие, изпълнено с дилеми, през последните дни отново се натъкнах на една... кое по-правилно и добре – да кажеш истината, или в конкретния случай, това което ти тежи/дразни/пречи..., или да се опиташ да преглътнеш думите и просто да продължиш... да продължиш и думите да не спират да се трупат в съзнанието ти, а ти да нямаш смелостта да ги пуснеш да излязат на яве... странно, но факт, винаги съм била поддръжник на 1-вото решение, дори и сега някак си знам, че то е това, което трябва да се направи... често няколко неизречени на момента думи, предизвикват проблеми и необходимост от много повече думи по-късно... да не говорим за онова гадно чувство, когато усещаш как нещо ти пречи и пречи, а ти си безсилен да го спреш... връщайки се към въпроса отново и отново, премисляйки всичко и опитвайки се най-сетне да сложа картите на масата и да кажа кое, как и защо ме яде вътрешно, смелостта и думите отново никакви ги няма... странно, при положение, че винаги съм неописуемо приказлив човек... в случая обаче, всеки опит за приказки, всеки тънък намек за промяна води след себе си повече напрежение отколкото ако избера едно безкрайно мълчание... някои биха казали, че ключето от бараката в такава ситуация се крие в тактическото убеждаване и правилно поднасяне на аргументите... други биха подкрепили идеята да се мълчи... трети биха казали без да се замислят всичко, което се върти в мислите им и биха продължили (странно, че и аз бях такава, а сега изведнъж не мога отново да действам по познатия начин)... истината казват е някъде по средата... никога едната теза не е напълно правилна или грешна...винаги е въпрос на личен избор... Ами ти, който току що прочете 20-тина реда хаотични мисли, задавал ли си си въпроса коя от горните истини е по-правилна?! Не си?! Ами замисли се, не се знае кога отговора ще ти потрябва...

Posted by Alice at 14:58 ч.

понеделник, юли 20, 2009


...До вчера виждах света,
но днес си махнах очилата, с които живях.
Къде не търсих чудеса, сега разбрах цвета,
за който отдавна мечтах.

Захвърли ти балната си рокля навън.
Всички дрехи скъсай,ще живеем на сън.
Нарисувай устните си с цветен сатен
с червило за теб и за мен

Това пред нас е света,
но не надничаме послушно във чифт очила.
Едни ще цапаме сега,
а ще рисуваме по други с червило в ръка...
(Дони и Момчил - "Червило")

Poets of the fall - Roses

Posted by Alice at 22:43 ч.

понеделник, юли 13, 2009

Some summer shots...

Posted by Alice at 12:51 ч.

неделя, юли 12, 2009
















Нова любима книга...

Posted by Alice at 17:34 ч.

четвъртък, юли 09, 2009

Хубаво е когато има хора около нас, които непрекъснато ни вдъхновяват или пък ни дават свежи идеи... благодарение на един такъв човечец, който честичко обича да освежава, понякога еднообразните ми дни, седнах най-после да прочета "Алхимикът" на Паулу Коелю. Хммм... бих казала, че наистина е една от най-хубавите книги, които съм чела някога... наглед простичка и кратичка, а в действителност съдържа повече мъдрост и истини за живота, може би от последните 10 книги, които четох взети заедно... до преди да я прочета, си мислех че и за нея, както за много други книги, малко е преувеличавано с хвалбите, но се оказа точно обратното... хубавите думи, които бях чула се оказаха малко... сега е ред на малко вдъхновяващи цитати:

"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си."
"Простите неща са необикновени и само мъдреците успяват да ги видят."
"Когато се виждаме постоянно с едни и същи хора, те се превръщат в част от живота ни. А когато се станат част от живота ни, започват да искат да го променят. И ко не сме такива, каквито те искат да бъдем, се сърдят. Защото всички смятат, че знаят как точно трябва да живеем живота си. Но никой не знае как трябва да изживее собствения си живот."
"Всичко се свежда до една единствена същност. И когато силно искаш нещо цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си."
"Ако обещаеш нещо, което все още не притежаваш, ще загубищ желанието да го постигнеш."
"... За нея всички дни бяха еднакви. А когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота, докато слънцето върви по небосклона..."
"Има неща, за които човек не трябва да пита, за да не избяга от собствената си съдба."
"Ако можеш никога да не излизаш от настоящето ще бъдеш истински щастлив човек. Животър ти ще се превърне в безкраен празник, защото той не е нищо друго освен моментът, в който живеем."
"Когато човек обича, нещата придобиват още по-дълбок смисъл."
"...Щеше да му изпраща целувки по вятъра с надеждата, че той ще се докосне до лицето на момчето и ще му каже, че тя е жива и го чака, така както една жена чака един смел мъж, тругнал да търси мечти и съкровища..."
"Всяко търсене винаги започва с късмета на начинаещия. И винаги завършва с изпитание на завоевателя."
"Най-тъмен е часът преди изгрева на Слънцето."
"Когато нещо еволюира, еволюира и всичко онова, което го заобикаля."
"Онова което се е случило веднъж, може и да не се повтори. Но всичко, което се е случило два пъти, със сигурност ще се случи и трети път."
"Всеки човек на Земята, независимо с какво се занимава, винаги играе главна роля в Историята на света и обикновено не знае това."
"Една работа е свършена само, когато е достигната крайната цел."
"Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех."

Some Lyrics

Posted by Alice at 14:22 ч.

сряда, юли 08, 2009

... Sometimes listening to music enables us to find inspiration to life, smile, write... other times it helps you finding a problem solution, or just reorganizing your thoughts, for instance... to be honest I personally take great pleasure reading or just listening carefully the lyrics... it's strange,indeed, but most often no mater what's the situation the lyrics fit it perfectly... here are some, I've found grabbing recently...

Des'ree - Life

Yeah! Oh yeah! Oh life! Oh life!
I'm afraid of the dark
Especially when I'm in a park
And there's no one else around,
Oh I get the shivers.
I don't want to see a ghost,
It's the sight that I fear most
I'd rather have a piece of toast
And watch the evening news.

Chorus:
Life, oh life! Oh life! Oh life! doo,
Doot doot dooo... Life, oh life! Oh life!
Oh life! doo doot doo

I'm a superstitious girl
I'm the worst in the world
Never walk under the ladders,
I keep a rabbit's tail.
I'll take you up on the dare,
Anytime, anywhere;
Name the place,
I'll be there,
Bungee jumping, I don't care!

Chorus

Life! Doo doo doo doo doo...

So after all said and done
I know I'm not the only one
Life indeed can be fun,
If you really want to.
Sometimes living out your dreams,
Ain't as easy as it seems
You wanna fly around the world,
In a beautiful balloon.

Chorus (2x)

Doo doot doo doot. Repeat
Oh, life, oh life! Repeat till fade
href="http://www.youtube.com/watch?v=V5Ej_WQhKSI">

Boyzone - Words

Smile, an everlasting smile
A smile can bring you near to me
Don't ever let me find you gone
Cause that would bring a tear to me

This world has lost it's glory
Lets start a brand new story
Now my love

You think that I don't even mean
A single word I say...
It's only words
And words are all I have
To take your heart away

Talk, in everlasting words
And dedicate them all, to me
And I will give you all my life
I'm here if you should call to me

You think that I don't even mean
A single word I say...
It's only words
And words are all I have
To take your heart away

It's only words
And words are all I have
To take your heart away

Da da da da da da da
Da da da da da da da da
Da da da da da da da da
Da da da da da da da da

This world has lost it's glory
Let's start a brand new story
Now, my love

You think that I don't even mean
a single word I say...
It's only words
And words are all I have
To take your heart away

It's only words
And words are all I have
To take your heart away
It's only words
And words are all I have
To take your heart away
href="http://vbox7.com/play:6b307e58">


Boyzone - One Kiss At A Time

I woke up this morning
With a brand new point of view
Something has changed my world
And girl that something is you
I don't know how to explain it
But I knew right from the start
This feelin' inside, it can't be denied
And I'm gonna win your heart
One kiss at a time
Sooner or later, love's gonna get ya
No way that you can hide
One kiss at a time
Minute by minute, hour by hour
I'm gonna make you mine
One kiss at a time

In all of the heavens
You're the only star that shines
And I've just gotta get to you
So I'm workin' overtime
I've climbed every mountain
Just to show you that I care
The searchin' is done
And girl you're the one
I'm gonna take you there

Hey now, hey now
Can't believe the way I feel now, feel now
One kiss at a time
Hey now, hey now
Can't you feel it when it's real now, real now?
One kiss at a time

I've climbed every mountain
Just to show you that I care
The searchin' is done
And girl you're the one
I'm gonna take you there

Hey now, hey now
Can't believe the way I feel now, feel now
(I can't believe the way I feel now)
Hey now, hey now
Can't you feel it when it's real now, real now?
(so real)

One kiss at a time
Sooner or later, love's gonna get ya
No way that you can hide
One kiss at a time
Minute by minute, hour by hour
I'm gonna make you mine
One kiss at a time...

Boyzone - All That I Need

I was lost and alone
Trying to grow, making my way down that long winding road
Had no reason, no rhyme
Like a song out of time
And there you were, standing in front of my eyes
How could I be such a fool
To let go of love and break all the rules
Girl when you walked out that door
left a hole in my heart
And now I know for sure

You're the air that I breathe
Girl you're all that I need
And I wanna thank you, lady
You're the words that I read
You're the light that I see
And your love is all that I need

I was searching in vain
Playing a game
Had no-one else but myself left to blame
You came into my world
No diamonds or pearls
Could ever replace what you gave to me girl

Just like a castle of sand
Girl, I almost let love slip right out of my hands
And just like a flower needs rain
I will stand by your side through the joy and the pain

You're all that I need, girl
You're the air that I breathe, yeah
And I want to thank you
(and I want to thank you, lady)

You're the words that I read, girl
You're love is all I need, yeah
And I want to thank you
(and I want to thank you, lady)

You're all that I need, girl
You're the air that I breathe, yeah
And I want to thank you..

Posted by Alice at 1:27 ч.

вторник, юли 07, 2009


...дишам, работя, пека се под жаркото слънце, чета, спортувам, срещам се с много хора, пиша, усмихвам се... и все пак нещо липсва...

Понякога се стремим да запълним празнините в живота си, с колкото се може повече занимания, но уви най-често единствената полза, която извличаме от всичко това, е че просто за кратки моменти увлечени от цялата суматоха, която си създаваме, спираме да мислим за липсващото... с една дума умело успяваме да се самозалъгваме... но както с всички лъжи и при тези истината рано или късно излиза на яве и тогава неприятното чувство е още по-голямо... мислите ни вече превръщат малката дупчица в голяма яма, а дълбаенето се ускорява... никой проблем не може да бъде решен, когато е пренебрегнат... ами ако не може и да бъде решен?!

Напоследък се старая, да се опитвам да извличам само хубавото от всички ситуации... усмихвам се, радвам се на слънцето, на хората и на всичко друго от заобикалящия ме свят... чета... четенето се оказа едно от най-приятните ми занимания напоследък... художествените измислици изписани старателно под дебелите корици на книгите, дават силен тласък на мисленето ми и дори се оказват ключове за вратите на решенията на много малки и големи проблеми... друг път, просто малко или много избистрят съзнанието ми и ми помагат да видя нещата осветени ярко от мъдрост, различна от моята собствена... казах мъдрост и се сетих една хубава фраза от „Алхимикът” на Паулу Коелю ...а именно – „Простите неща са необикновени и само мъдреците успяват да ги видят!” ... да наистина са необикновени... правят живота ти по-хубав и цветен, но може би не съм достатъчно голям мъдрец, така че да ги използвам и да залича някои липси... добре де... може и да бъде само една...

Казват, че има три важни групи хора в живота на всеки един човек – семейството, приятелите и човека, когото обичаш... казват също, че и тези 3 нещица винаги са в перфектен баланс, и когато едното липсва, другите две изчерпателно го компенсират и везните на душата ни седят неподвижни... да ама не... макар до скоро да подкрепях, горното твърдение последните дни започвам все повече да сменям позицията си (което не е никак учудващо... близнаците сме хора на постоянните промени и на крайностите... няма лъжа няма измама...) ... при липсата на едно от трите, ние се радваме максимално на другите две, радост която за достатъчно дълго време прикрива дупчицата в сърцето ни... но като всяко прикритие и това избледнява с времето и тогава на яве излиза болезнената истина, която първоначално отричаме, до момента в който осъзнаваме, че повече не можем да залъгваме дори себе си, а дума и да не става за околните... тъжно, нали?!... въпроса без отговор обаче е... „Има ли все пак решение на такъв проблем?!” ... по очевидни причини вече стана ясно, че никак не съм мъдрец... от което пък следва, че и не знам отговора... и все пак опитах... както се казваше в една поговорка „If you haven’t tried, you haven’t lived!” („Ако не си опитал, не си живял!”)... опитах да изляза от лабиринта минавайки по различни пътечки... първо пробвах дали сам ще се реши с времето... после започнах да се радвам на всички малки неща, които ме заобикалят... пробвах и по заобиколен начин да се допитвам до хората, около себе си... търсих дълбоко в мислите си... последното само увеличи броя на коридорите без изход на лабиринта... на края седнах да пиша... и дори приключвам без извод, както и без да съм открила изход от сложния лабиринт на чувстата ми... ( да си призная дълго се чудех да публикувам ли многото редове, които вече навярно си прочел, ти седящия пред екрана на компютъра си ... сам се увери, че са хаотични...)... приключвам само с въпроси... въпроси към себе си, но и въпроси към теб... Има ли такъв баланс между горните три групи хора в твоя живот? Да?! Ами, как всеки ден успяваш да уцелиш правилния път на чувствата и постъпките си, който да те отведе до едиствения верен изход от лабиринта на сърцето ти?! А, може би е повече от един?! ... ти кажи...

Христо Фотев... За морето

Posted by Alice at 15:05 ч.

четвъртък, юли 02, 2009

Острова - на залива закрила,
строга и любовна светлина.
Не скалите - неговата сила -
вашите човешки имена.
И света когато акустира в
пристаните на града - помни
всичко туй което не умира
и живее в кратките ни дни.
Тук между небето и водата
по-солена от сълза вода
всички ни сродява - свободата -
Вашата прекрасна свобода.

**********************

"Измислица ли е морето?"


Измислица ли е морето?
И щастието ли? Не вярвайте!
Не вярвайте на капитаните,
които го продадоха!
Не вярвайте и на проститутките
които го забравиха!
Не вярвайте и на поетите
които го изгубиха!
Не е измислица морето
и щастието съществува!

Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Достатъчно е да протегнете
ръката си, да се усмихнете
на някого и да му върнете
отнетото от капитаните
и проститутките-
о, мъничко
от вярата си във дърветата,
във най-щастливите предчувствия,
във поздравите на другарите,
във делниците и светкавично
вий ще намерите морето...
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви.
И портокаловото слънце
ще ви замести капитанската
фуражка, капитане мой!
Здравейте, капитане мой!

Не е измислица морето
и щастието съществува!

*****************

"Ний тръгнахме"

Ний тръгнахме - изпратени от чайки
с неуморими празнични крила...
Целувката на нежните ни майки -
как свети тя по нашите чела.
Бащите ни благословиха - с чиста
прегръдка до самото си сърце!
И в тая зала - силата лъчиста
да звучи - на техните ръце.
Щастливи - и обичани - летяхме!
Ний прекосихме цялата страна!
Къде не бяхме ний - и ний видяхме
морето как заспива в планина!
А тя се казва Странджа! Там е жива
там още се създава песента.
И месеца - най-ясния - извива
отново - блясъка си над света.
Живота на душата там ще блика -
на майки и бащи - и да искри
над преспите - зелена зеленика
под хиляди прозорци - и врати.
Ний тръгнахме. Видяхме как зърното
във нивите - сънува класове.
И как расте - видяхме ний живота
на риби - на гроздове - плодове.

Аз и морето

Posted by Alice at 14:54 ч.


Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.

Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.

Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.
(Петя Дубарова)

Posted by Alice at 21:39 ч.

сряда, юли 01, 2009

Привечер... слънцето вече почти се скрива зад хълма, а последните му лъчи нежно огряват морската шир... вълните нежно плискат стъпалата ми, едва забележими стъпки остават по мекия пясък зад мен... самичка вървя и си размишлявам... пясък, вълни и вече едва забележими слънчеви лъчи, сама и щастлива... нима е възможно?!... наоколо влюбени двойки също бавно и с наслада се разхождат по пясъка, от време на време някоя от тях учтиво ме моли да ги снимам... може би с надеждата снимката да съхрани споделеното им щастие... знам ли... някак си всичко е така спокойно и красиво, а аз не мога да спра да се усмихвам... много странен е живота... казват, че споделеното щастие винаги се удвоява или умножава по ен на брой пъти... казват и че споделеното щастие винаги е по-дълготрайно... хммм странно... може и да е така, знам ли, дори сигурно наистина е така... но питам се , човек не може ли да е щастлив и когато няма любим човек до себе си... нима това пречи да продължиш с бодра крачка напред, следвайки мечтите си?! Нима ставаш по-слаб ?! или може би по-нещастен?! А може би когато си сам не можеш да се усмихваш?! Хммм наистина не знам наистина... но пък не ми пречи да опитам... вече почти стигнах края на бреговата линия... обърнах се назад, вълните вече бяха заличили всичките ми стъпки, както може би настоящето заличава всички трудности и неприятни неща от миналото, всички негативни мисли и случки ... а както се твърди във физиката или астрономията по-точно ( моля физиците да не критикуват) „дори момента в който правя следващата си крачка вече е в миналото” ... (това беше свързано с теориите за скоростта на светлината и т.н.... но както казах не съм чак толкова наясно с материята на физиката/астрономията, така че без коментар относно абсолютно точната формулировка на теорията, важна в случая е идеята...) до къде бях стигнала... ааа да... изхождайки от физичните теорий... следва, че в настоящето няма смисъл, нито логика да сме нещастни... както и морските песъчинки из под мойте стъпки, бързо изплуват и се връщат на мястото си , така и ние трябва да изплуваме над всичко, с високо вдигната глава ( е не прекалено високо де) и най-вече с усмивка на лице... тръгнах да изкачвам стъпалата на плажа, но нещо сякаш не ми даваше да се върна обратно към тълпата... свалих сандалите си и седнах на мекия пясък.... замисляли ли сте се, колко голямо щастие могат да ви доставят малките неща... точно онези песъчинки в ежедневието ви, които често дори не забелязвате или подминавате с лека ръка?!... още не беше достатъчно тъмно, така че грабнах фотоапарата и се опитах да запечатам щастието в различните му форми и превъплащания...не знам колко обаче успях, защото насладата не мога да опиша дори с думи, съмнявам се и снимките да са достатъчни... слънчеви лъчи вече почти нямаше, ала сякаш усещах все още топлотата им... заслушах се в шума на вълните... загледах минаващите наоколо двойки, малки дечица с майките си... чайки и гларуси прехвърчаха в небето... лек бриз развяваше спусната ми коса, и сякаш се опитваше да отвее леко вятърничавите ми мисли (ала май не успя)...далеч в морето се виждаха светлините на кораб, плавно изчезващ от погледа ми... на няколко крачки в страни възрастна художничка се опитваше да запечата по свои начин всичката тази красота... вече мисля че знам от къде великите композитори, художници и всякакви творци създават най-великите си творби ... просто успяват да осъзнаят завладяващата сила на всички малки неща... и не е от значение дали си сам или не си... дали си на брега на морето или пък в града... дали си малък или голям... мъж или жена... единственото, което има значение е да намериш щастие и вдъхновение да продължиш, дори в онова, което най-малко подозираш... а щастието често пъти е заразно и навярно всяка една твоя сърдечна усмивка ще помогне на някой непознат също да намери неговото щастие...