"Изтрих те с двойна гума от сърцето си

като ненужна правописна грешка." - Д. Дамянов

 Действаме или не, обичаме и/или мразим, мечтаем и/или просто се примиряваме с действителността, помним и/или умишлено забравяме, поздравяваме и/или подминаваме, и още какво ли не…. а също така се опитваме да трием, или просто си мечтаем да можехме… съмнявам се, че можеш откровенно да споделиш, че никога не ти се е случвало да имаш наивната идея да имаш гума която да трие всичко - "ненужните правописни грешки", които сам правиш пишейки романа на собствения си живот; надрасканите от друг, с болезнени спомени, страници на душата ти; опитите, в който си се провалил или желанията, които така и не си събрал смелост да се опиташ да осъществиш….уви такива гуми няма, надали и ше има… и знам ли, сигурно е за добро…

"Но скъса се хартията там, гдето ти

оставила бе нещо страшно тежко.

През дупката днес духа само вятърът…

…О колко ли е скъсана душата ти,

изтрила толкоз образи! Тя, куха,

навярно зее накъде дълбоко в теб

( ако изобщо още съществува )!" - Д. Дамянов (продължение)

 Истина е, че страница, пълна с грешки, или картина от черни и надраскани образи, никому не са приятни, но са си там в мислите, сърцето, душата ни… грозни и болезнени, ала ги има, за да ни напомнят, кога да бъдем смели в преследването на желанията, и кога просто да направим крачка в страни, кое да ценим у хората и как да споделяме с другите всички положителни емоции и мисли, скрити дълбоко в бездънни кутии в сърцето ни… може би пък има случаи, когато "и агнето да е цяло, и вълкът да бъде сит", а именно, когато не пилеем излишна енергия да изтрием или скъсаме хартията с написаното, нима не би било по-лесно, гледайки черновите на миналите събития, следващият път да вложим повече съобразителност и позитивни мисли и просто да опитаме да напишем историята по нов начин, а картината вместо черно-бяла вече да бъде цветничка, а хората на нея усмихнати, но все пак запазили в портфейла си, пожълтялата от безбройно препрочитане страница с грешки и поправки… :о)