Думите са толкова важни, а ние явно забравили сме какво значат,
нехайно мислите ни от странни в по-странни реплики свикнали са да прескачат.
Реклами, снимки, игри и котки невидимки.
Аз се смея, ти мълчиш или по странен начин опитваш се да противоречиш.
Усмивки, фрази остроумни и мислим си, че в тях липсват всякакви преструвки.
Идеята ти, знам я, тя е ясна, а отдалечеността ми pyk e повече от опасна.
Нощ, звезди и далечни градски светлини, романтизмът ми е толкова неизчерпваем, и затова ти далеч не можеш да бъдеш просто случаен.
И разговорите продължават, безкрайно думите редят се, а все така не искам с теб да ме сближават, напразни надежди да ти дават.