Избори. Дилеми. Решаване на проблеми... чудя се понякога защо толкова често сме принудени да направим избор, защо все трябва да има везни които умело да се мъчим да претеглим, само и само да разберем кое е правилно... и правилното винаги ли е такова в действителност ?! ... ето че в ежедневие, изпълнено с дилеми, през последните дни отново се натъкнах на една... кое по-правилно и добре – да кажеш истината, или в конкретния случай, това което ти тежи/дразни/пречи..., или да се опиташ да преглътнеш думите и просто да продължиш... да продължиш и думите да не спират да се трупат в съзнанието ти, а ти да нямаш смелостта да ги пуснеш да излязат на яве... странно, но факт, винаги съм била поддръжник на 1-вото решение, дори и сега някак си знам, че то е това, което трябва да се направи... често няколко неизречени на момента думи, предизвикват проблеми и необходимост от много повече думи по-късно... да не говорим за онова гадно чувство, когато усещаш как нещо ти пречи и пречи, а ти си безсилен да го спреш... връщайки се към въпроса отново и отново, премисляйки всичко и опитвайки се най-сетне да сложа картите на масата и да кажа кое, как и защо ме яде вътрешно, смелостта и думите отново никакви ги няма... странно, при положение, че винаги съм неописуемо приказлив човек... в случая обаче, всеки опит за приказки, всеки тънък намек за промяна води след себе си повече напрежение отколкото ако избера едно безкрайно мълчание... някои биха казали, че ключето от бараката в такава ситуация се крие в тактическото убеждаване и правилно поднасяне на аргументите... други биха подкрепили идеята да се мълчи... трети биха казали без да се замислят всичко, което се върти в мислите им и биха продължили (странно, че и аз бях такава, а сега изведнъж не мога отново да действам по познатия начин)... истината казват е някъде по средата... никога едната теза не е напълно правилна или грешна...винаги е въпрос на личен избор... Ами ти, който току що прочете 20-тина реда хаотични мисли, задавал ли си си въпроса коя от горните истини е по-правилна?! Не си?! Ами замисли се, не се знае кога отговора ще ти потрябва...
Posted by Alice at 15:16
сряда, юли 22, 2009
Labels: Just me :o)
Абонамент за:
Публикации (Atom)