Posted by Alice at 13:14 ч.

събота, декември 12, 2009


Събота сутрин… клепачите бавно се повдигат…усмивката се прокрадва първо по устните а после майсторски рисува тръпчинки по бузите… топлината в малката стая, гали всички сетива, с едничката цел да покаже колко е хубаво и извън пъстрите завивки на леглото… миг, два, три… изкушена от уютната сутрешна атмосфера на стаята, ставам и бавно се приближавам до прозореца… слънчевите лъчи, които всяка сутрин внасяха чар и цвят в първите минути на новия ден, ги нямаше… вместо тях по перваза на прозореца, по улиците, дърветата, къщите и хората се гонеха снежинки… малки, студени, игриви, без капка цвят, ала чисти, като детски души, които тепърва ще се сблъскват с калните локви на живота… не знам кога, нито как, малко по-късно осъзнах, че съм се подпряла безмълвно и по детски на прозореца, взирайки се някъде в безкрайността на пейзажа… усмивки една след друга се гонеха по лицето ми, подобно на снежинки навън… спомени от детство, както и от годините след него отваряха една след друга, много забравени и прашни, кутии с щастие в мислите ми… още миг, два, три… от поредния унес ме извади аромат на кафе и мандарини, който с финес се разпростираше във всички кътчета на стаята, както и китарата на съседа ми, който за разлика от стария музикант на Смирненски, изпълваше тишината със свежа младежка пъстроцветна радост, а не печална черна горест и старост… аромати, музика и … още усмивки… макар и зимна, мрачна, облачна и мъглива, лишена от чара и топлината на слънчевите лъчи… обикновената по своему зимна съботна утрин, стана безкрайно необикновена по моему… невероятно колко проста може да бъде една сутрешна рецепта за щастие, поръсена за повече свежест и чистота с шепа снежинки… не вярваш?! предизвиквам те да опиташ, за да се убедиш… P.S: опитите е препоръчително да се извършват най-малко веднъж седмично… ;о) Хубав съботен ден… :о)