Posted by Alice at 22:19 ч.

неделя, февруари 28, 2010

"Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка." - Д. Дамянов

 Действаме или не, обичаме и/или мразим, мечтаем и/или просто се примиряваме с действителността, помним и/или умишлено забравяме, поздравяваме и/или подминаваме, и още какво ли не…. а също така се опитваме да трием, или просто си мечтаем да можехме… съмнявам се, че можеш откровенно да споделиш, че никога не ти се е случвало да имаш наивната идея да имаш гума която да трие всичко - "ненужните правописни грешки", които сам правиш пишейки романа на собствения си живот; надрасканите от друг, с болезнени спомени, страници на душата ти; опитите, в който си се провалил или желанията, които така и не си събрал смелост да се опиташ да осъществиш….уви такива гуми няма, надали и ше има… и знам ли, сигурно е за добро…
"Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът…
…О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
( ако изобщо още съществува )!" - Д. Дамянов (продължение)
 Истина е, че страница, пълна с грешки, или картина от черни и надраскани образи, никому не са приятни, но са си там в мислите, сърцето, душата ни… грозни и болезнени, ала ги има, за да ни напомнят, кога да бъдем смели в преследването на желанията, и кога просто да направим крачка в страни, кое да ценим у хората и как да споделяме с другите всички положителни емоции и мисли, скрити дълбоко в бездънни кутии в сърцето ни… може би пък има случаи, когато "и агнето да е цяло, и вълкът да бъде сит", а именно, когато не пилеем излишна енергия да изтрием или скъсаме хартията с написаното, нима не би било по-лесно, гледайки черновите на миналите събития, следващият път да вложим повече съобразителност и позитивни мисли и просто да опитаме да напишем историята по нов начин, а картината вместо черно-бяла вече да бъде цветничка, а хората на нея усмихнати, но все пак запазили в портфейла си, пожълтялата от безбройно препрочитане страница с грешки и поправки… :о)

In love with Sundays

Posted by Alice at 12:13 ч.

неделя, февруари 21, 2010

 Никога не се бях замисляла колко прекрасни са всъщност неделните утрини… вкъщи си, събуждаш се бодър и невероятно отпочинал от потропващите игриво по перваза дъждовни капки, вместо от алармата на часовника, който безброй пъти си се чудил как да счупиш… в стаята пък се носи аромата на онзи любим сладкиш, който от малък/ка обичаш толкова много… да не забравяме и аромата на свежест и цветя, идващ през леко отворения прозорец… още си в леглото, а денят ти се вижда по-прекрасен от когато и да е било… същата магия продължава и след като станеш… усмивки и целувки от любимите хора, чаша ободряващо кафе, която пиеш бавничко и удобно седнал/а на дивана, вместо на крак и вършейки поне още три-четири неща междувременно, както е през седмицата…. денят продължава с уговорка с приятели например, която вместо с конкретна служебна цел, правите с миничката идея просто да се видите и наваксате дузини приятни моменти заедно… и така миг подир миг неделните часове неусетно се изплъзват, и макар и малко наглед, понякога са напълно достатъчни за да ни заредят пълноценно с хубави емоции за цялата нова тежка седмица…

Mary J. Blige and a Monday morning

Posted by Alice at 11:54 ч.

понеделник, февруари 15, 2010

Може да е началото на седмицата и на всички задължения, може да вали безспирно сняг и студа да се опитва настойчиво да вледени усмивките ни... може, но може и сами да се опитаме да направим сивото в цветно, например с хубава нагласа, музика и усмивки... Have a great new week ! ;o)


"...no time for negative vibes, cause I’m winning...Keep your head up high In yourself, believe in you, believe in me Having a really good time..."

Carnival & Olympic Spirit

Posted by Alice at 18:23 ч.

неделя, февруари 14, 2010

 През последните дни беше сложено началото на две от най-грандиозните събития за 2010… Карнавала в Рио Де Женейро и Зимните Олимпийски Игри във Ванкувър, Канада… цветове, силни усещания, спиращи дъха изпълнения, огън (олимпийски и под друга форма), страст… гледайки и двете събития във всеки се надига едно неописуемо чувство на гордост, топлина, стремеж към нови висоти, екипен дух, желание да избягаме от ежедневието и да се впуснем в ритъма на танца или пък в смехотворно изпълнение на ледената площадка… и докато продължаващите древни традиции ни учат как да бъдем по-добри хора и да извисим духа си, колкото се може по-високо, реалността прави точо обратното… (първо обаче мисля че е редно да почетем паметта на грузинеския състезател с шейни Нодар Кумариташвили)… трагедията в Хаити, разкритията по Българската операция "Октопод", все още блокираната Българо-Гръцка граница,продължаващата криза, ежегодните наводнения и пътни блокажи (защото някой пак не е могъл да предвиди очевидното и да задели някой друг лев, за да може поне една година да бъдем подготвени за природните бедствия), нереалистичен бюджет, атаките в Южен Афганистан, стрелба от преподавател в Американски университет, генно модифицираните храни… мисля, че няма смисъл да изреждам повече… много от изброените може и да са обективно независими от всеки от нас по отделно, но пък зависят от груповия ни избор, като общество, което има правото да контролира случващото се, и което би трябвало да се интересува от собственото си бъдеще… неслучайно започнах с Олимпийските игри и карнавала в Рио, малък пример за това колко могат да постигат хората, когато са в екип или когато с всички сили се стремят към нещо по-добро… не е нужно да бъдем световно-прославени състезатели за да се озовем на най-високото място на стълбицата за медалите… не е нужно и да сме професионални танциори, за да можем с усмивка и правилна стъпка да подминаваме ежедневните препядствия и предизвикателства, които живота постоянно ни поставя на пътя… промените никога не са желани, нито пък лесни, но нима не можем да се справим?! ?Изборът е твой ;о)

Обичаме, прощаваме и/или дружно пийваме в един и същи ден... или пък просто се усмихваме :o)

Posted by Alice at 11:52 ч.

Мислех си този път да пропусна блогване по темата, защото напоследък и трите понятия някак си ми се размиват, но какво пък… първо честито на празнуващите, кой каквото е решил да празнува, или пък каквото някак си му се е наложило да почете…
Винаги съм била любител на празниците… важни или не толкова… винаги съм смятала, че внасят някакво хубавичко чувство и цвят в ежедневието… още може би до някъде подкрепям тази идея, но някак си смених малко ъгъла на гледните точки… през последната седмица основна тема на дискусии, където и да отидех, беше необходимостта или крайната ненужност на трите празника… имаше цветущи спорове, безброй аргументи, мъже срещу жени, романтици срещу прагматици… и какво или още не…. отначало се включвах и аз с някой друг аргумент, но тъй като всичко е прекалено субективно, реших да седна на мястото на наблюдателя, който се усмихва лекичко и слуша как в стремежа да защитят гледната си точка, хората могат да се превърнат в глупаци, които в един момент забравят какво защитават дори, но продължават да твърдят, че са прави… уви така се оказва, че става и с много празници… видоизменят се, комерсиализират се, обективизират се до толкова, че основната им идея, остава затрупана под купища ненужни аргументи и очаквания… а ние, лутащи се между тях, между една и друга крайност, забравяме, че идеята е просто да бъдем щастливи… това обаче, не отхвърля тезата ми, че не е нужно да има празник, за да се усмихваме и да намираме най-прекия път, по които да заразяваме околните с усмивките си… затова… днес празнувайте, ако наистина го чувставате и мислите… или пък просто приемете деня като обикновено парченце от календара, на което пише с големи букви "Ден на усмивките!" …. Весело прекарване :о)

10 Корпоративни Урока

Posted by Alice at 22:34 ч.

понеделник, февруари 08, 2010



...Хумористични и налудничави, но пък и често зад всяка шега стои доза истина... в случая може дори повече ;)

Корпоративен урок 1:
Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб - съседът. Преди да е казала и една дума, той предлага "Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!". След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб. Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята. "Кой беше?" - попитал съпругът й. "Боб - съседът" - отговорила тя. "Чудесно!", казал мъжът, "Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?"
Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.

Корпоративен урок 2:
Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й. "Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята. Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й. "Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята отново. "Прости плътската ми слабост, сестро" - извинил се отецът. След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие."
Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.

Корпоративен урок 3:
Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. "Ще изпълня по едно желание на всеки от вас" - казва той. "Първо аз! Първо аз!" - скача деловодителката - "Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо". Пуф! И изчезнала. "Сега аз! Сега аз!" - крещи търговският представител - "Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот". Пуф! И той изчезнал. "Твой ред е" - казал Джина на управителя. "Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка" - отговорил той.
Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.

Корпоративен урок 4:
Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо. Заекът го попитал - "Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?". "Разбира се, защо не" - отговорил гарванът. И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.
Бизнес поука: За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.

Корпоративен урок 5:
Пуякът разговарял с бика. "Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво" - въздишал той - "но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила". "Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми" - предложил бикът - "те са силно енергийни и хранителни". Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото. Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.
Бизнес поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.

Корпоративен урок 6:

В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.
Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.

Корпоративен урок 7:
Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото.
В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише: До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.
Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук. Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето. Послепис: Адски е горещо тук долу!
Бизнес поука: Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.

Корпоративен урок 8:
Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис... Но тя си имала приятел... Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил: "Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам". Но момичето го отрязало: "НЯМА НАЧИН!". Джони казал: "Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш". Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си... Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило "Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите!" Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало. Тя му отговорила "Копелето хвърли монети!!!"
Бизнес поука: Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.

Корпоративен урок 9:
Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа. Мозъкът казал: "Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото". Краката казали: "Ние трябва да бъден шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска". Ръцете казали: "Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари." И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята. Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).
Бизнес поука: Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф - всеки задник може да бъде.

Корпоративен урок 10:
Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика... Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.
Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.

Posted by Alice at 13:31 ч.

неделя, февруари 07, 2010


"Големите големи очаквания - още по-големи разочарования"
Случва ви се честичко нали?! Било то с филм, чийто трейлър сте видели преди месеци и с нетърпение очаквате зрелищната премиера… или пък с книга, за която сте се наслушали на толкова мнoго хубави коментари, че пътувайки с автобуса на връщане от книжарницата нетърпеливо започвате да прелиствате и четете страница след страница… защо пък не и със среща или събитие, което толкова дълго сте очаквали, подготвяли и какво ли още не и в крайна сметка резултата пак си е същият… разочарованието е правопропорционално или дори още по-голямо от очакването… Признавам, нямам представа дали някой, било то учен, психолог или философ, е пробвал да разгадае мистерията, но дори и да е, не пречи и всеки от нас да се позамисли малко и да намери своите лични "очакване -> разочарование" фактори… все пак, който каквото и да приказва, според мен най-голямата загадка за всеки е неговата собствена личност… и така колкото повече се опитах аз за себе си да реша загадката с факторите, толкова неизвестните ставаха все повече, а с тях и алтернативните варианти на решение…
1во - мислейки, пресмятайки и предполагайки крайния резултат (това май е много по-присъщо на жените), пилеем позитивната енергия, която вместо за такива безсмислени цели, бихме могли да използваме за извличане на максималното от така желаното събитие/книга/филм/и др. и когато дойде същинския момент, вече ни е дошло до гуша от оптимизъм, и започваме да пречупваме нещата през песимистичната или реалистичната призма на възприятието си… понякога наистина мисля, че и оптимизма е изчерпаем, но поне възобновим, ресурс, който обаче се възобновява периодично, а не постоянно…
2ро - замислете се, че едни от най-хубавите моменти в живота ви са били такива, за които ни най-малко не сте подозирали, а пък лошите такива вече най-вероятно дори не помните… фактор пак е липсата на очакване, което ако би омаловажило хубавото или изострило допълнително лошото… пилееенето на излишни мисли ви прави или ненужни оптимисти, или крайно още по-ненужни песимисти…
3то - при бегъл поглед в синонимния речник, вниманието грабва факта, че измежду синонимите на "очакване" са именно думи като - "напрежение" , "напрегнатост", "безпокойство", "неизвестност", "несигурност"… факт!… редки са случаите, когато отрицателното безпроблемно може да се превърне в положително… мисля че и разглежданият случай е такъв…
Аз мога още много да продължавам с изложението на собсвените си мисли, но в подкрепа ето и малко чужди, за да може поне малко картината да бъде оцветена с обективизъм… пък след това избора пак остава личен и оформен под крайно субективната преценка на всеки един от нас/вас…
~ “Never idealize others. They will never live up to your expectations. Don't over-analyse your relationships. Stop playing games. A growing relationship can only be nurtured by genuineness.”- Leo F. Buscaglia (American guru, tireless advocate of the power of love, 1924-1998).
~ “I would like to explain the meaning of compassion, which is often misunderstood. Genuine compassion is based not on our own projections and expectations, but rather on the rights of the other: irrespective of whether another person is a close friend” - Dalai Lama (Head of the Dge-lugs-pa order of Tibetan Buddhists, 1989 Nobel Peace Prize, b.1935)
~ “Oft expectation fails, and most oft where most it promises; and oft it hits where hope is coldest; and despair most sits” - William Shakespeare
~ “Our desires always disappoint us; for though we meet with something that gives us satisfaction, yet it never thoroughly answers our expectation.” - Elbert Hubbard (American editor, publisher and writer, 1856-1915)
~ “We love to expect, and when expectation is either disappointed or gratified, we want to be again expecting.” - Samuel Johnson (English Poet, Critic and Writer. 1709-1784)
~ “Life is so constructed, that the event does not, cannot, will not, match the expectation” - Charlotte Bronte (English novelist, noted for Jane Eyre (1847), 1816-1855)
~ “When one's expectations are reduced to zero, one really appreciates everything one does have” - Stephen Hawking (English Physicist, b.1942)

Alice in wonderland

Posted by Alice at 23:33 ч.

събота, февруари 06, 2010


Преди време когато реших да правя бегли опити да имам блог, реших че това ще бъде моята мъничка и цветна страна на чудесата... от там се появи и псевдонима "Alice"... тук и аз като една далеч по-съвременна и променена Алиса мога да ставам мъничка и голяма, според зависи колко щастлив е бил денят... пишейки понякога и аз се опитвам да отгатвам, вместо гатанките на Шапкаря, своите собствени... надбягвам се, подобно на Мартенския заек, с дните в месеца... и какво ли още не...
Знам, че преди няколко поста публикувах цялата книга, на моята любима Алиса, но съдейки по себе си... електронните книги в повечето случаи просто грабват за секунди вниманието ми и или никога повече не поглеждам въпросното произведение, или отивам до най-близката книжарница за да се сдобия с хубаво печатно издание (никой все пак не може да сравни удоволствието от четенето на грижливо напечатано и подвързано издание, с такова качено на електронен носител... последния напоследък все повече се опитва да убие цялото удоволствие от четенето, но това е тема на друга дискусия...)... но пък някой друг цитат от любима позабравена книга, без значение на какво и как е написан, винаги изпъстря по един или друг начин деня и внася смисъл в безсмисленото... и така ето няколко цитата от истинската Алиса, които може пък и да разнообразят и вашия ден... :о)

- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Товага няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго.
***
"Ако имах свои собствен свят всичко щеше да е безсмислено. Нищо нямапе да бъде каквото е наистина, защото всъщност щеше да бъде каквото не е. И обратното, това което е, не би било. И каквото не би било, ще бъде. Разбирате ли?"
***
"Боже, Боже, колко е необикновено е всичко днес! А вчера си беше съвсем постарому. Питам се дали пък през нощта не съм се променила. Чакай да си помисля - като се събудих сутринта, бях ли същата? До колкото си спомням, май се почувствам малко по-различна. Но ако не съм същата, възниква втори въпрос: "Да му се не види, коя съм в действителност? Хм, това е най-голямата загадка!"
***
"Ако всеки се занимаваше само със своите собствени дела, светът щеше да се развива доста по-бързо отколкото го прави сега."
***
"Добре! Често съм виждала котка без усмивка, но една усмивка без котка! Това е най-любопитно нещо, което винаги казвам в живота ми!"
***
"Не е задължително авторът да разбира смисъла на собствената си история, повече от всеки друг!"
***
"Всичко е безсмислено, ако не се вярва в невъзможното!"
***
"Моралът може да бъде намерен навсякъде, стига наистина да искате да го намерите!"
***

Saturday afternoon

Posted by Alice at 15:22 ч.

Първата учебна (работна) седмица на Февруари свърши преди броени часове... и докато снегът усърдно се опитва да затрупа всяко кътче от улиците и да вледени и малкото останали усмивки по лицата на хората... в стаята пък уюта и приятелската компания се опитват да премахнат всички останали от през седмицата следи от негативни мисли и емоции... топлина, приятели, смях, шоколад, липсва само релаксиращата музика за да бъде съботната почивка напълно завършена...


Притча за това как чувствата играели на криеница

Posted by Alice at 11:55 ч.

четвъртък, февруари 04, 2010


Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:

— Хайде да играем на криеница, а!?

ИНТРИГАТА повдигнала вежди:

— Криеница? Що за игра е това?

Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.

ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.

— Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.

Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.

Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.

— Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.

Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.

И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).

Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.

ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.

И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...