Posted by Alice at 1:27 ч.

вторник, юли 07, 2009


...дишам, работя, пека се под жаркото слънце, чета, спортувам, срещам се с много хора, пиша, усмихвам се... и все пак нещо липсва...

Понякога се стремим да запълним празнините в живота си, с колкото се може повече занимания, но уви най-често единствената полза, която извличаме от всичко това, е че просто за кратки моменти увлечени от цялата суматоха, която си създаваме, спираме да мислим за липсващото... с една дума умело успяваме да се самозалъгваме... но както с всички лъжи и при тези истината рано или късно излиза на яве и тогава неприятното чувство е още по-голямо... мислите ни вече превръщат малката дупчица в голяма яма, а дълбаенето се ускорява... никой проблем не може да бъде решен, когато е пренебрегнат... ами ако не може и да бъде решен?!

Напоследък се старая, да се опитвам да извличам само хубавото от всички ситуации... усмихвам се, радвам се на слънцето, на хората и на всичко друго от заобикалящия ме свят... чета... четенето се оказа едно от най-приятните ми занимания напоследък... художествените измислици изписани старателно под дебелите корици на книгите, дават силен тласък на мисленето ми и дори се оказват ключове за вратите на решенията на много малки и големи проблеми... друг път, просто малко или много избистрят съзнанието ми и ми помагат да видя нещата осветени ярко от мъдрост, различна от моята собствена... казах мъдрост и се сетих една хубава фраза от „Алхимикът” на Паулу Коелю ...а именно – „Простите неща са необикновени и само мъдреците успяват да ги видят!” ... да наистина са необикновени... правят живота ти по-хубав и цветен, но може би не съм достатъчно голям мъдрец, така че да ги използвам и да залича някои липси... добре де... може и да бъде само една...

Казват, че има три важни групи хора в живота на всеки един човек – семейството, приятелите и човека, когото обичаш... казват също, че и тези 3 нещица винаги са в перфектен баланс, и когато едното липсва, другите две изчерпателно го компенсират и везните на душата ни седят неподвижни... да ама не... макар до скоро да подкрепях, горното твърдение последните дни започвам все повече да сменям позицията си (което не е никак учудващо... близнаците сме хора на постоянните промени и на крайностите... няма лъжа няма измама...) ... при липсата на едно от трите, ние се радваме максимално на другите две, радост която за достатъчно дълго време прикрива дупчицата в сърцето ни... но като всяко прикритие и това избледнява с времето и тогава на яве излиза болезнената истина, която първоначално отричаме, до момента в който осъзнаваме, че повече не можем да залъгваме дори себе си, а дума и да не става за околните... тъжно, нали?!... въпроса без отговор обаче е... „Има ли все пак решение на такъв проблем?!” ... по очевидни причини вече стана ясно, че никак не съм мъдрец... от което пък следва, че и не знам отговора... и все пак опитах... както се казваше в една поговорка „If you haven’t tried, you haven’t lived!” („Ако не си опитал, не си живял!”)... опитах да изляза от лабиринта минавайки по различни пътечки... първо пробвах дали сам ще се реши с времето... после започнах да се радвам на всички малки неща, които ме заобикалят... пробвах и по заобиколен начин да се допитвам до хората, около себе си... търсих дълбоко в мислите си... последното само увеличи броя на коридорите без изход на лабиринта... на края седнах да пиша... и дори приключвам без извод, както и без да съм открила изход от сложния лабиринт на чувстата ми... ( да си призная дълго се чудех да публикувам ли многото редове, които вече навярно си прочел, ти седящия пред екрана на компютъра си ... сам се увери, че са хаотични...)... приключвам само с въпроси... въпроси към себе си, но и въпроси към теб... Има ли такъв баланс между горните три групи хора в твоя живот? Да?! Ами, как всеки ден успяваш да уцелиш правилния път на чувствата и постъпките си, който да те отведе до едиствения верен изход от лабиринта на сърцето ти?! А, може би е повече от един?! ... ти кажи...