Аз

Букети от думи имам много, ала някои са с бодли -
остри, иронични и пипнеш ли ги може да боли.
Като пролет обичам да съм жива, ароматна, цветна, цвежа,
но не винаги успявам да реализирам с лекота стремежа.
Палитри пъстроцветни имам, и с багри обичам да рисувам всеки миг, 

но и черно в себе си аз пазя, защото мога не само силно да обичам, но и да мразя.
Понякога съм лято - жарка, наивна и игрива, като морските вълни, 

ала и солена и опасна като тях мога да съм, ако не внимаваш ти.
Усмивки обичам с пълни шепи да раздавам, а пак сив и мрачен остава си света, 

когато няма кой в късна вечер и на мен да даде усмивката една.
И сладки са мечтите ми, със захар посипан е всеки миг, 

винаги искам от шоколад да е направен всеки стих.
Друг път като есен съм дъждовна, мрачна и непредвидлива,                                                 

бури свои имам и забравям да съм все тъй приказлива.
Ароматно кафе съм, силно и горещо, ала и горчива мога да съм, 

направиш ли погрешно нещо.
Обичам в облаците да летя и въздушни кули там да си строя.

Да, и падания често има, но за всичко мисля има си причина.
И зима има, от нея не се различавам аз.  

Чиста и невинна като стежинка мога да съм,                                                       

но и да излъчвам студ, тъга и мраз.
Пак думи много казах и ето един срещу друг сме ти и аз, и репликите вече са ненужни,             

ти научи всичко, тишината само чрез погледите шепне с тих и нежен глас.