Carnival & Olympic Spirit

 През последните дни беше сложено началото на две от най-грандиозните събития за 2010… Карнавала в Рио Де Женейро и Зимните Олимпийски Игри във Ванкувър, Канада… цветове, силни усещания, спиращи дъха изпълнения, огън (олимпийски и под друга форма), страст… гледайки и двете събития във всеки се надига едно неописуемо чувство на гордост, топлина, стремеж към нови висоти, екипен дух, желание да избягаме от ежедневието и да се впуснем в ритъма на танца или пък в смехотворно изпълнение на ледената площадка… и докато продължаващите древни традиции ни учат как да бъдем по-добри хора и да извисим духа си, колкото се може по-високо, реалността прави точо обратното… (първо обаче мисля че е редно да почетем паметта на грузинеския състезател с шейни Нодар Кумариташвили)… трагедията в Хаити, разкритията по Българската операция "Октопод", все още блокираната Българо-Гръцка граница,продължаващата криза, ежегодните наводнения и пътни блокажи (защото някой пак не е могъл да предвиди очевидното и да задели някой друг лев, за да може поне една година да бъдем подготвени за природните бедствия), нереалистичен бюджет, атаките в Южен Афганистан, стрелба от преподавател в Американски университет, генно модифицираните храни… мисля, че няма смисъл да изреждам повече… много от изброените може и да са обективно независими от всеки от нас по отделно, но пък зависят от груповия ни избор, като общество, което има правото да контролира случващото се, и което би трябвало да се интересува от собственото си бъдеще… неслучайно започнах с Олимпийските игри и карнавала в Рио, малък пример за това колко могат да постигат хората, когато са в екип или когато с всички сили се стремят към нещо по-добро… не е нужно да бъдем световно-прославени състезатели за да се озовем на най-високото място на стълбицата за медалите… не е нужно и да сме професионални танциори, за да можем с усмивка и правилна стъпка да подминаваме ежедневните препядствия и предизвикателства, които живота постоянно ни поставя на пътя… промените никога не са желани, нито пък лесни, но нима не можем да се справим?! ?Изборът е твой ;о)

Click here to visit the official web-site of the Carnival of Rio De Janeiro 

Click here to visit the official web-site of Vancouver Olympic Games 2010

Обичаме, прощаваме и/или дружно пийваме в един и същи ден... или пък просто се усмихваме :o)

Мислех си този път да пропусна блогване по темата, защото напоследък и трите понятия някак си ми се размиват, но какво пък… първо честито на празнуващите, кой каквото е решил да празнува, или пък каквото някак си му се е наложило да почете…
Винаги съм била любител на празниците… важни или не толкова… винаги съм смятала, че внасят някакво хубавичко чувство и цвят в ежедневието… още може би до някъде подкрепям тази идея, но някак си смених малко ъгъла на гледните точки… през последната седмица основна тема на дискусии, където и да отидех, беше необходимостта или крайната ненужност на трите празника… имаше цветущи спорове, безброй аргументи, мъже срещу жени, романтици срещу прагматици… и какво или още не…. отначало се включвах и аз с някой друг аргумент, но тъй като всичко е прекалено субективно, реших да седна на мястото на наблюдателя, който се усмихва лекичко и слуша как в стремежа да защитят гледната си точка, хората могат да се превърнат в глупаци, които в един момент забравят какво защитават дори, но продължават да твърдят, че са прави… уви така се оказва, че става и с много празници… видоизменят се, комерсиализират се, обективизират се до толкова, че основната им идея, остава затрупана под купища ненужни аргументи и очаквания… а ние, лутащи се между тях, между една и друга крайност, забравяме, че идеята е просто да бъдем щастливи… това обаче, не отхвърля тезата ми, че не е нужно да има празник, за да се усмихваме и да намираме най-прекия път, по които да заразяваме околните с усмивките си… затова… днес празнувайте, ако наистина го чувставате и мислите… или пък просто приемете деня като обикновено парченце от календара, на което пише с големи букви "Ден на усмивките!" …. Весело прекарване :о)