Posted by Alice at 18:00 ч.

неделя, април 26, 2009



I want to be the face you see when you close your eyes
I want to be the touch you need every single night
I want to be your fantasy
And be your reality
And everything between

I want you to need me
Like the air you breathe
I want you to feel me
In everything
I want you to see me
In your every dream
The way that I taste you feel you breathe you need you
I want you to need me
Like I need you

I want to be the eyes that look deep into your soul
I want to be the world to you
I just want it all
I want to be your deepest kiss
The answer to your every wish
I'm all you ever need

[Chorus]

More than you could know
And I need you
To never never let me go
And I need to be deep inside your heart
I just want to be everywhere you are....

I want to be the face you see when you close your eyes
I want to be the touch you need every single night
I want to be your fantasy
And be your reality
And everything between

Дамян Дамянов

Posted by Alice at 11:47 ч.

Напоследък нещо ме е хванала манията да чета поезия, когато имам време... оказа се, че има страшно много перли в родната литература, и конкретно поезия, които чак сега откривам, ровейки се в дълбините на океана в интернет... една такава направо огърлица от перли се оказа поезията на Дамян Дамянов... ето малка впечатляваща, поне за мен, част от нея...


" ПРИКАЗКА "
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
***


"КОГАТО СИ НА ДЪНОТО"

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
***





"ПИСМО"


Бих ти изпратил писмо без адрес.
И аз знам, че ще получиш писмото.
То ще стигне при тебе нощес
или днес, но ще стигне, защото
този вятър, ту тих ту свиреп,
тези птици, с лъчи по крилата
са приятели с мен и с теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб - не защото
сме единствени хора в света,
не защото света ни познава,
а защото приел любовта
от сърце на сърце я предава!

***



"ЛУННА СОНАТА"


В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.
***




"Еднодневка"


Със зората дошла, тя с нощта ще си иде.
И ще види трева, и небе тя ще види,
и ще види дървета, реки, чучулиги...
а светът е голям. И един ден не стига.
Тя един ден живее. В тревичките лази.
Тя един ден живее. Няма време да мрази.
По веднъж само вижда човека, дървото.
По веднъж! И затуй ги запомня с доброто.
Тя един ден живее. В добро ще го мине.
Аз я гледам и плача за мойте години!
***




"ПОСВЕЩЕНИЕ"


Къде си моя първа обич?
Разпръсна ни света голям!
А беше време...Даже в гроба
не исках да отида сам.
Не исках да съм сам без тебе.
Не искаше и ти - сама.
За двамата ни бе потребен
един живот. Една земя
под нас или над нас да бъде.
Ала животът се мени.
Земята се върти и пъди
прашинките на две страни.
Земята се върти. Пилее
листа и птици, сняг и прах...
Върти се тя и те - със нея!
И те - със нея, ние - с тях!
Довчера влюбени и вечни,
днес - аз съмичък, ти - сама.
Като два полюса далечни,
два края на една земя.
И двете точки на кълбото
се гонят всеки миг и час.
А колко други във живота
се гонят също като нас!
И как безкрайно се пътува
по паралела "Аз и Ти"...
Затуй откакто свят светува
кълбото земно се върти.
***



Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
( ако изобщо още съществува )!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо...
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.
***


"M"


Мираж? Мечта? Мраз? Мерзост? Мъст?
Не знам кое от всички е жената.
Но името и все започва с "М".
И май е всичко, сбрано във едно, тя.
И все с това проклето "М" край мен
мотае мигновената ми мъка.
Минава "М" - то в мисли нощ и ден:
"М" - мое минало, мой рай, мой пъкъл...
И мое мигновение, дошло,
отишло си във дни незабравими.
Отдавна. Вече ни добро, ни зло
ми носи то. Но неговото име
и неговата първа буква "М"
през мене като метеор премина -
в началото - "Мечта", а после - "Мъст"
и най-накрай - "Мълчание" и мнима
любов, която никога въобще
в живота ми не е била, защото
измисляйки си всичко, щем не щем,
със "М", без "М", и денем и ноще
измисляме самите си животи.

Posted by Alice at 1:37 ч.


Eagle-Eye Cherry - Save Tonight (Official Music Video) - These bloopers are hilarious

Save tonight
and fight the break of dawn
Come tomorrow
tomorrow I'll be gone

Христос Воскресе

Posted by Alice at 11:02 ч.

неделя, април 19, 2009


Петя Дубарова - Да Съм Слънчево Момиче

Posted by Alice at 22:53 ч.

петък, април 17, 2009


В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

Атанас Далчев - "Съдба"

Posted by Alice at 19:45 ч.


И ти си бил дете (почти не вярваш),
и ти си имал къдри от златò;
застанал бос, на глас си разговарял
с обувките и детското палто.

Следил си лястовиците, безгрижен
си хвърлял книжни лястовици сам
и си през счупени бутилки виждал
червени хора, сини дървеса.

Къде отиде времето, когато
е крепнела невръстната душа,
играла е със палавия вятър
и е била сестра на вси неща?

Годините растат и те затварят,
и те зазиждат в твойта самота,
врази ти стават старите другари
и опустява медлено света.


1927 г.

A New Day...

Posted by Alice at 11:50 ч.

сряда, април 15, 2009

"Start every day off with a smile and get it over with."
W. C. Fields



"I arise in the morning torn between a desire to improve the world and a desire to enjoy the world. This makes it hard to plan the day."
~Elwyn Brooks White

...

Posted by Alice at 10:55 ч.

понеделник, април 06, 2009

"Животът ще дойде по-хубав от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
(Никола Вапцаров)

">

">

4 Април - Световен ден за бой с възглавници

Posted by Alice at 0:42 ч.

събота, април 04, 2009

Като малка много обичах боевете с възглавници (не че сега не обичам, просто не ми се удава възможност)... забавлението и смеха винаги бяха гарантирани, както и вероятното последвало наказание, когато с брат ми имахме неблагоразумието да унищожим някоя възглавница...и въпреки това, винаги си заслужаваше! :)



Днес, хора по целия свят са решили да преоткрият детското у себе си за един час, от 15 до 16ч, да се забавляват от сърце, организирайки за поредна година "Световния ден за бой с възглавници". В тазгодишната инициатива участват градовете - Бостън, Вашингтон, Чикаго, Детройт, Денвър,Ню Йорк, Хюстън, Индианополис, Лос Анжелис,Ричмонд, Орландо, Сиатъл, Сент Луис, Каракас, Валенсия, Будапеща, Кейптаун,Лондон, Стокхолм,Лисабон, Миазаки, Монпеле, Монреал, Квебек, Ванкувър, Падуа, Порто Алегре, Сан Пауло, Сидни,Виена.


Малко история - Боят с възглавници стартира като традиция преди няколко години в Америка, в определен ден стотици/хиляди хора излизат на определените места, за провеждане на инициативата, носейки възглавницата си... замахваш с възглавницата си, докато имаш сила, или докато тя е здрава... преди, когато са били по-разпространени пухените възглавници всичко е потъвало в мек пух, днес перуината намалява значително... истината е, че няма никакъв дълбов замисъл, стоящ в основата на събитието...едничката идея е да се забавляваш, колкото сърце ти дава сред тъпла от познати и непознати...



Има си и правила
* Възглавницата да бъде голяма и мека/задължително/-за да не боли и да се къса по лесно.
* По време на боя не трябва да си усърден- възглавницата не трябва да се ползва са съревнование-това е забавление.
* Боят започва точно в определен час и завършва, когато участниците се уморят или възглавниците се скъсат.
* След боя е добре да почистите своя пух.
* Колкото повече хора се съберат, толкова по добре.
* На края, но и по-важност идва почистването. Участниците са задължени да почистят местността след края на събитието, или най-малко бъркоятията, която сами са направили. (... хубаво е всеки да има ясното съзнание, както точно причинява на околната среда... малко налудничаво е да има "Green day" и други подобни инициативи и само няколко дни да замърсяваме пак Земята... затова, ако ви се удаде възможност да участвате, след края на инициативата помислете и за планетата!!!;) )



Шапка на цветни петна

Posted by Alice at 13:36 ч.

сряда, април 01, 2009



Ранна пролет, свеж аромат на цветя, слънчевите лъчи нежно галят лицето ти...
Усмивки, живот, енергия... всичко сиво бързо превръща се в красиво...
... аз пък се разхождам с шапка на цветни петна... :)

Serendipity

Posted by Alice at 0:23 ч.



... someday... when it's sunny or when it rains... what's meant happens...
... the more you try... the less the likelihood of it is...
... smile, breath, live, be yourself...
... serendipities soon or later occur...