Gotta Get Thru This

Posted by Alice at 16:08 ч.

петък, октомври 30, 2009

...I'm gonna get through this
I gotta take my, take my mind off you

Give me just a second and I'll be alright
Surely one more moment couldn't break my heart
Give me 'til tomorrow then I'll be okay
Just another day and then I'll hold you tight

when your love is pouring like the rain
I close my eyes and its gone again
When will I get the chance to say I love you
I pretend that you're already mine
and my heart ain't breaking every time
I look into your eyes...


Ebbs & Flows

Posted by Alice at 22:15 ч.

четвъртък, октомври 29, 2009



Приливи и отливи… ураганни морски бури и след това ясни утрини, но не за дълго…

Някога бях в заблудата (да не кажа, че и още май съм), че всичко може да е хубаво, стига настроиката ти да е такава… че всеки прилив на хубави мисли е в състояние да заличи и запълни с пясък и най-големите дупки по повърхността, а и дълбоко в мислите и сърцето… опитвах/м се всячески и при най-малкия отлив на усмивки да намеря нещо ново и притегателно, което по най-бързия начин да предизвика прилив и всичко отново да си бъде наред… и все пак осъзнавам,че точно когато най-малко очаквам може да се появи буря… било то от мисли, чувства, обстоятелсва, хора или от какво ли още не… която да преобърне всичко и тогава да няма грам значение, каква енергия/прилив се опитвам да привлека (отклонение: казват, че с каквато нагласа сме и каквато енергия излъчваме, било то позитивна или негативна, привличаме същото върху себе си)… уви, точно след една такава буря, осъзнаваме, че великолепните настройки, или пък по-големите ангажиментите, които си създаваме, за да не обръщаме внимание на липсите в други аспекти на живота си, се оказват нищожни, пред "грозната" истина, която сме се опитвали да пренебрегнем… сякаш например след като си преживял отливите, приливите и бурите успяваш за миг да седнеш сам на брега и просто да се взираш в безкрая и пясъчната ивица… колкото повече се взираш толкова повече мислиш, че можеш да забравиш всичко, но и толкова повече забелязваш и най-малкия детайл… дребните дупчици в пясъка; гребените на вълните, както и останалата пяна след като са се разбили; съществата, които идват и си отиват и ред други… и тогава?!… чувстваш се малък, но в същото време голям, задето си осъзнал много истини… опитваш се да забравиш, ала разбираш, че това би било поредната заблуда?!… казано с други думи… поредният прилив на хубави мисли, защото скоро ще бъде последван било то от отлив, било от отрезвяваща буря… и все пак?!… оставаш сам, седнал на пясъка потънал в мисли, или намираш бегло забележими следи от стъпки, които решаваш да последваш?!… ами ако следващият прилив/отлив отмие и тях и се окаже, че са били безполезни?!… започваш да рисуваш или пишеш върху пясъка… а защо не и да снимаш всичко наоколо, с тайничката надежда собственото ти творчество да ти даде отговори или най-малкото покой… Да?!… или може би… Не?!…

Fine Without U :o)

Posted by Alice at 19:50 ч.

понеделник, октомври 26, 2009



Why don’t you feel me
I’m so in need
Is it a wonder I resist from you?
I was the one who fell in this game
Then you took me away from you

I’m fine without you now
I don’t need you here
I’m fine without you now
Can you disappear

I’m fine without you now
I’ve given you my heart
I’m fine without you now
I’ve given you, given you everything
I’m fine without you now
I’ve given you my heart
I’m fine without you now
I’ve given you, I’ve given you everything

You’ve made it clear now
This is the end
No more goodbyes and sympathies from me
All you still want is a physical thing
But you’ve taken enough from me

I’m fine without you now
I don’t need you here
I’m fine without you now
Can you disappear

I’m fine without you now
I’ve given you my heart
I’m fine without you now
I’ve given you, given you everything
I’m fine without you now
I’ve given you my heart
I’m fine without you now
I’ve given you, I’ve given you everything

Richard Calmes

Posted by Alice at 0:12 ч.

неделя, октомври 25, 2009

Има дни, когато жаждата за изкуство е по-силна от всичко... сякаш просто искам да забравя за момент мрачната, понякога, действителност... или пък просто да погледна живота с други/чужди очи... а защо не и през нечий чужд обектив... днес това беше обективът на Ричард Калмс...

































за повече информация и снимки виж тук -> http://www.richardcalmes.com/about.html

SofiG

Posted by Alice at 21:32 ч.

четвъртък, октомври 22, 2009

Знам, че напоследък хич ме няма в писането, дори и в постването на най-обикновени нещица... оправдания много, ала да преминем по същество, към нещото, което силно грабна вниманието ми и направи денят ми една идея по-красив... а именно чешката фотографка Тамара Черна, подвизаваща се под псевдонима SofiG... преди може би повече от година бях попаднала на неини творби, но така и не бях успяла да намеря името, стоящо зад толкова много красота, побрана в рамките на няколко хиляди пиксела...