Alice in wonderland

Posted by Alice at 23:33 ч.

събота, февруари 06, 2010


Преди време когато реших да правя бегли опити да имам блог, реших че това ще бъде моята мъничка и цветна страна на чудесата... от там се появи и псевдонима "Alice"... тук и аз като една далеч по-съвременна и променена Алиса мога да ставам мъничка и голяма, според зависи колко щастлив е бил денят... пишейки понякога и аз се опитвам да отгатвам, вместо гатанките на Шапкаря, своите собствени... надбягвам се, подобно на Мартенския заек, с дните в месеца... и какво ли още не...
Знам, че преди няколко поста публикувах цялата книга, на моята любима Алиса, но съдейки по себе си... електронните книги в повечето случаи просто грабват за секунди вниманието ми и или никога повече не поглеждам въпросното произведение, или отивам до най-близката книжарница за да се сдобия с хубаво печатно издание (никой все пак не може да сравни удоволствието от четенето на грижливо напечатано и подвързано издание, с такова качено на електронен носител... последния напоследък все повече се опитва да убие цялото удоволствие от четенето, но това е тема на друга дискусия...)... но пък някой друг цитат от любима позабравена книга, без значение на какво и как е написан, винаги изпъстря по един или друг начин деня и внася смисъл в безсмисленото... и така ето няколко цитата от истинската Алиса, които може пък и да разнообразят и вашия ден... :о)

- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Товага няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго.
***
"Ако имах свои собствен свят всичко щеше да е безсмислено. Нищо нямапе да бъде каквото е наистина, защото всъщност щеше да бъде каквото не е. И обратното, това което е, не би било. И каквото не би било, ще бъде. Разбирате ли?"
***
"Боже, Боже, колко е необикновено е всичко днес! А вчера си беше съвсем постарому. Питам се дали пък през нощта не съм се променила. Чакай да си помисля - като се събудих сутринта, бях ли същата? До колкото си спомням, май се почувствам малко по-различна. Но ако не съм същата, възниква втори въпрос: "Да му се не види, коя съм в действителност? Хм, това е най-голямата загадка!"
***
"Ако всеки се занимаваше само със своите собствени дела, светът щеше да се развива доста по-бързо отколкото го прави сега."
***
"Добре! Често съм виждала котка без усмивка, но една усмивка без котка! Това е най-любопитно нещо, което винаги казвам в живота ми!"
***
"Не е задължително авторът да разбира смисъла на собствената си история, повече от всеки друг!"
***
"Всичко е безсмислено, ако не се вярва в невъзможното!"
***
"Моралът може да бъде намерен навсякъде, стига наистина да искате да го намерите!"
***

Saturday afternoon

Posted by Alice at 15:22 ч.

Първата учебна (работна) седмица на Февруари свърши преди броени часове... и докато снегът усърдно се опитва да затрупа всяко кътче от улиците и да вледени и малкото останали усмивки по лицата на хората... в стаята пък уюта и приятелската компания се опитват да премахнат всички останали от през седмицата следи от негативни мисли и емоции... топлина, приятели, смях, шоколад, липсва само релаксиращата музика за да бъде съботната почивка напълно завършена...