Късмет и аромат на кафе

Posted by Alice at 16:04 ч.

събота, ноември 28, 2009


Отдавна бях забравила практиката да пия сутрешното си кафе около 10:30ч. навън в компанията на приятел/и... днес по непредвидено стечения на обстоятелствата си припомних позабаравеното чувство на аромат и вкус на кафе, примесени с приятен разговор, галещи слънчеви лъчи и свеж (до колкото може да бъде в София такъв) утринен въздух... ех че хубаво :о)... докато отпивах поредната глътка хвърлих един поглед на мъничкото късметче в чинийката... да, правилно се сетихте - точно едно от онези ненужни и безсмислени в повечето случаи листчета, които рядко цитират нещо хубаво и още по-рядко пък биха вдъхнали нотки мъдрости измежду глътките кафе... е този пък беще различно....

"Грешно е да се възприема силния мъж като роден водач, а силната жена като аномалия. Говорим за едно и също нещо - за човека! "

A moment...

Posted by Alice at 22:07 ч.

петък, ноември 27, 2009

There are various ways so that everybody can find harmony in their lives... these moments can be a gesture, a smell, an idea, etc... or just a simple photograph, taken in a simple but most appropriate moment... ;o)


Искам, искам, искам...

Posted by Alice at 20:14 ч.

Искам с усмивка само, да можех да решавам всички проблеми...
важни, ненужни, малки, големи...
Искам да няма очи от тъга насълзени...
а само бузи от радост румени...
Искам да запазя завинаги топлите цветове есенни...
и малкото срещите с теб, когато забравяхме за времето, в разговори унесени...
Искам идеи, вдъхновение, героизъм, оптимизъм...
достатъчно силни за да няма вече егоизъм...сарказъм...негативизъм...
Искам хубавите мигове да можеха да стават безкрайни...
и да срещам хора - цветни, интересни, всеотдайни...
Искам да бъда смела да правя неща необичайни, случайни...
да излизам понякога от ежедневните коловози безкрайни...
Искам падащите звезди наистина да можеха да сбъдват мечти...
а не надеждите да изчезват като тях - неуловими, избледняващи, далечни...
Искам разходки, изкуство, музика, срещи...
характери интересни, действия и думи - интерес и ентусиазъм подклаждащи...
Искам да правя фотографии черно-бели...
а в тях запечатани чувства - ярки, наситени, весели, смели...
Искам! А вие, не искате ли!?!

Posted by Alice at 15:03 ч.

неделя, ноември 22, 2009

Напоследък се получава сякаш блогът ми е изцяло посветен на музикална тематика, макар истината далеч да не е точно такава, просто... не знам случвало ли ви се е, понякога когато под влияние на прекалено много мисли/емоции/идеи думичките ви някак си да изчезват преди да стигнат белия лист, или преди изобщо и сами да можете да ги подредите във вид, който не друг, ами самите вие да разберете... в същото време, в опит да спрете за момент да мислите, пускате стара/нова любима песен и, с малко повече вслушване или влагане на символни значения тук-там, успявате да откриете всички онези думички, които дълбоко сте крили или просто не сте искали да произнесете гласно...



...So...just listen and think about it... you may find yourself in those lines, too... ;o)

If u've never tried - u've never lived

Posted by Alice at 22:19 ч.

събота, ноември 21, 2009



"...Better stand tall when they're calling you out
Don't bend, don't break, baby, don't back down..."

"I am always doing that which I cannot do, in order that I may learn how to do it." ~Pablo Picasso

"If you're never scared or embarrassed or hurt, it means you never take any chances." ~Julia Sorel (Rosalyn Drexler)

"This nation was built by men who took risks - pioneers who were not afraid of the wilderness, business men who were not afraid of failure, scientists who were not afraid of the truth, thinkers who were not afraid of progress, dreamers who were not afraid of action." ~Brooks Atkinson

"Living at risk is jumping off the cliff and building your wings on the way down." ~Ray Bradbury

“Courage doesn't always roar. Sometimes courage is the quiet voice at the end of the day saying, "I will try again tomorrow.” ~Mary Anne Radmacher

“Live life fully while you're here. Experience everything. Take care of yourself and your friends. Have fun, be crazy, be weird. Go out and screw up! You're going to anyway, so you might as well enjoy the process. Take the opportunity to learn from your mistakes: find the cause of your problem and eliminate it. Don't try to be perfect; just be an excellent example of being human.” ~Anthony Robbins

“I really don't think life is about the I-could-have-beens. Life is only about the I-tried-to-do. I don't mind the failure but I can't imagine that I'd forgive myself if I didn't try.”~Nikki Giovanni

“Don't fear failure so much that you refuse to try new things. The saddest summary of a life contains three descriptions: could have, might have, and should have.”

“Do not try to live forever. You will not succeed.”~ George Bernard Shaw

“Before you speak, listen.
Before you write, think.
Before you spend, earn.
Before you invest, investigate.
Before you criticize, wait.
Before you pray, forgive.
Before you quit, try.
Before you retire, save.
Before you die, give.” ~William Arthur Ward

Coldplay

Posted by Alice at 21:29 ч.

петък, ноември 20, 2009




What if there was no light.
Nothing wrong, nothing right.
What if there was no time?
And no reason or rhyme?
What if you should decide
That you don't want me there by your side.
That you don't want me there in your life.

What if I got it wrong?
And no poem or song..
Could put right what I got wrong,
Or make you feel I belong
What if you should decide
That you don't want me there by your side
That you don't want me there in your life.

Oooooh, that's right
Let's take a breath, jump over the side.
Oooooh, that's right
How can you know it if you don't even try?
Oooooh, that's right

Every step that you take
Could be your biggest mistake
It could bend or it could break
But that's the risk that you take
What if you should decide
That you don't want me there in your life.
That you don't want me there by your side.

Oooooh, that's right
Let's take a breath jump over the side.
Oooooh, that's right
How can you know it when you don't even try?
Oooooh, that's right

Oooooh, that's right
Let's take a breath jump over the side
Oooooh, that's right
You know that darkness always turns into light
Oooooh, that's right..

A beginning and an end

Posted by Alice at 1:54 ч.

сряда, ноември 18, 2009

"We laughed
until we had to cry.
We gave love,
right down to our last goodbye.
We were the best
we thought we'd ever be
Just you and me,
for just a moment..." ~ someone



Posted by Alice at 16:04 ч.

неделя, ноември 15, 2009


... уикенд-работа, студ-топлина, вкъщи-далечина
... мисли-празнота, избори-лъжа
... усмивки-прозираща тъга, прочит-неяснота
... искам да съм там-но съм тук сега
... сама-или не съвсем, реалност-сън, а там е някой друг
... надежда-страх и всичко пак потъва в мрак
... джаз-поредни излишни размисли в късен час

Среща

Posted by Alice at 19:00 ч.

сряда, ноември 11, 2009



С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

текст: Дамян Дамянов
фото: Игорь Коровин

Posted by Alice at 13:58 ч.

събота, ноември 07, 2009


"Истинските приятели са онези, с които дори и мълчанието не е неловко!"

Smiles and something more... :o)

Posted by Alice at 1:13 ч.



Нищо друго освен много усмивки не ми дойде на ум, когато отворих сайта на фотографката Трейси Дейвис... сякаш още от самото влизане всеки малък детайл ти казва "Усмихни се! Усмихни се!" ... било то самите фотографий, музиката или графичното оформление... нещо като малък чудноват свят, в който е хубаво човек да влиза от време на време, ей така, дори само за една безценна усмивка ;)





http://www.tressiedavisphotography.com/index2.php?v=v1

Underwater

Posted by Alice at 22:45 ч.

петък, ноември 06, 2009

Края на седмицата е единственото време, когато мога за по-дълго да забравя за динамичното ежедневие и ангажиментите и малко повече да си доставя удоволствие, като се поровя в света на изкуството... рядко се намират ентусиасти за реално изкуство (театър, изложби... ), така че спокойно се излежавам на дивана и с наслада се ровичкам в дъбрите на изкуство от най-различен вид онлайн... тази седмица силно впечатление ми направиха материали на тема "Отговорност" (какъвто беше и предният публикуван материал)... било тя социална, към природата/планетата, или с някакво друго проявление...да не губя време в обяснение ами, направо преминавам към следващия пример ...

Джейсън Тейлър е скулптор и подводен инструктор, който цели да запознае широката аудитория с проблемите на околната среда, като насочва вниманието към разрушаването и главомолното намаляване на много рифове по света. През 2006 година печели международно признание за създаването на първия в световен мащаб подводен скулпторен парк в Гренада, Антилските острови. Скулпторите на Тейлър привличат вниманието и ни провокират да обърнем по-голямо внимание на проблемите морската и океанска среда...







Интересно, необходимо ли да е гледаме скулптори или каквото и да е друго творчество, за да бъдем по-отговорни към себе си и към природата ...бъдете сами най-добрите и изтънчени творци на собствения си разум и отговорност към света и живота;)

Have you thought about ?!

Posted by Alice at 22:36 ч.













The Paradox Of Time

Posted by Alice at 13:40 ч.

четвъртък, ноември 05, 2009

Think about it ... or just listen to the great song...

:o) (o:

Posted by Alice at 13:24 ч.

Музикално начало на новата седмица

Posted by Alice at 14:20 ч.

вторник, ноември 03, 2009

Началото на седмицата беше вчера, но така и не успях да седна да публикувам няколкото нови попълнения в плейлиста си, които някак идеално ми пасват на студеното и вече снежно време навън...



Weekend

Posted by Alice at 21:37 ч.

понеделник, ноември 02, 2009


Няма нищо по-хубаво от приятен завършек на тежка седмица... само че противно на схващанията, че хубавите уикенди са онези, прекарани в провинцията или някъде сред природата, моят уикенд беше странен и хубав по своему именно в големия каменен и студен град... "студен и каменен" може би през очите на Смирненски или някой друг, който успява да улови само сивите багри на града... през моите обаче, той беше далеч от сивотата и самотата... започна се още петъка, когато след разговор със стар и много добър приятел, когото не бях чувала скоро, някак си странно и неописуемо се презаредих с енергия и сили и сякаш си спомних доста позабравени мои си житейски философии, които преди винаги бяха необходима и достатъчна причина да се чувствам добре... (така че малко офтопик да кажа едно "Благодаря")... продължение на багрите имаше в съботата, която беше кална, дъждовна и студена, но пък имаше падащи листя във всички тонове на жълто, оранжево и кафяво и не на последно място едно незабравимо Хелоуин парти... много непозначи хора; тикви; балони; идеи много - костюми страшни, смешни, оригинални; усмивки; танци до зори и отново много цветове... тиквите не така и не успяха да се превърнат в каляски, но пък голяма част от нюансите и настроенията на вечерта се превърнаха в купища снимки, които с удоволствие разглеждам отново и отново... след съботното парти се очакваше да прекарам неделята в компанията на леглото, филм, шоколад и съквартирантски приказки, но... една идейка за късна неделна разходка в центъра, се оказа най-хубавия завършек на иначе идеалния край на седмицата... хубава компания, голяма чаша капучино (тук е мястото да кажа колко много бях впечатлена от една кафе-сладкарничка "Оnda Cafe"... не толкова комерсиална версия на Старбъкс, но разположена уютно на малка уличка в центъра), африкански и бразилски ритми (малко в стил компилациите на Putamayo) и отново мнооого приказки.... театър, фотография, изкуство, литература, музика <3 <3 <3... хех някак си, каточели капучиното и компанията бяха малко ами имаше и още по-добро продължение на лежерния неделен ден... вечерна разходка по ярко осветените софийски улици... студът щипеше бузите... мокри жълто-оранжеви листя се лепяха по обувките... а думите продължаваха да идват от самосебе си :)... наскоро не бях пътувала вечер с градски транспорт по улиците на София, и в комбинация с аромата на есен, галещ всички сетива и хубавата музика на плеъра... обичайното в други пъти прибиране вкъщи сега беше страшно чаровно... хех... вечерта обаче не свърши със затварянето на входната врата... само няколко минути по-късно отново я затворих, но от външната страна... имаше си пикантно продължение ... наглед обикновено студентско стайно парти... дозина приятели, много смях, хубава музика и отново мнооооого приказки... 5 am - понеделник ... уикенда свърши, ала успя като с магическа гумичка да изтрие всички неприятни емоции натрупани през седмицата, както и да ме зареди с необходимата начална доза позитивизъм за през новата седмица... :)