Искам, искам, искам...

Искам с усмивка само, да можех да решавам всички проблеми...
важни, ненужни, малки, големи...
Искам да няма очи от тъга насълзени...
а само бузи от радост румени...
Искам да запазя завинаги топлите цветове есенни...
и малкото срещите с теб, когато забравяхме за времето, в разговори унесени...
Искам идеи, вдъхновение, героизъм, оптимизъм...
достатъчно силни за да няма вече егоизъм...сарказъм...негативизъм...
Искам хубавите мигове да можеха да стават безкрайни...
и да срещам хора - цветни, интересни, всеотдайни...
Искам да бъда смела да правя неща необичайни, случайни...
да излизам понякога от ежедневните коловози безкрайни...
Искам падащите звезди наистина да можеха да сбъдват мечти...
а не надеждите да изчезват като тях - неуловими, избледняващи, далечни...
Искам разходки, изкуство, музика, срещи...
характери интересни, действия и думи - интерес и ентусиазъм подклаждащи...
Искам да правя фотографии черно-бели...
а в тях запечатани чувства - ярки, наситени, весели, смели...
Искам! А вие, не искате ли!?!