Помниш ли далечните дни, снега бял, и детските игри...
стаята топла и малка, смеха и приказките до зори, чистите ни мечти...
Помниш ли лицата стари, потропващи с бастун в ръка, съхранили толкова история в своите мемоари...
Помниш ли празниците светли, писмата до дядо коледа, твоите коли, моите картонени къщи за кукли...
човеците и ангелите снежни, дрехите мокри, последвалите забележки и после милуви нежни...
Помниш ли надеждата, усмивките и искрите в очите ни, липсата на грижи...
игрите на криеница и избора на следващия, който в ъгъла е на ред да мижи...
Помниш ли как търсехме подаръците, грижливо скрити, с одяла и всякакви неща покрити...
и рецитарахме стихотворения...песни, само и само да ни дадат пакетите големи и чудесни...
Помниш ли как нямаше грижи и проблеми, а само мечтаехме как и ние един ден ще сме големи...
ти обуваше обувките на татко, аз слагах гримовете и бижутата на мама, и мислехме си че да си голям е по-хубаво и сладко...
Днес вече онези дни ги няма... настъпи у двама ни голяма промяна...
виждам те само от празник на празник, ала и тогава бързаш все за някъде, вперил поглед в ръчния си часовник...
грижи имаме много, говорим и споделяме малко, и нима не е жалко...