Петя Дубарова - Да Съм Слънчево Момиче

В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

Атанас Далчев - "Съдба"

И ти си бил дете (почти не вярваш),
и ти си имал къдри от златò;
застанал бос, на глас си разговарял
с обувките и детското палто.

Следил си лястовиците, безгрижен
си хвърлял книжни лястовици сам
и си през счупени бутилки виждал
червени хора, сини дървеса.

Къде отиде времето, когато
е крепнела невръстната душа,
играла е със палавия вятър
и е била сестра на вси неща?

Годините растат и те затварят,
и те зазиждат в твойта самота,
врази ти стават старите другари
и опустява медлено света.

1927 г.

A New Day...

"Start every day off with a smile and get it over with."

W. C. Fields

"I arise in the morning torn between a desire to improve the world and a desire to enjoy the world. This makes it hard to plan the day."

~Elwyn Brooks White

...

"Животът ще дойде по-хубав от песен,
по-хубав от пролетен ден..." (Никола Вапцаров)

">

">

4 Април - Световен ден за бой с възглавници

Като малка много обичах боевете с възглавници (не че сега не обичам, просто не ми се удава възможност)... забавлението и смеха винаги бяха гарантирани, както и вероятното последвало наказание, когато с брат ми имахме неблагоразумието да унищожим някоя възглавница...и въпреки това, винаги си заслужаваше! :)



Днес, хора по целия свят са решили да преоткрият детското у себе си за един час, от 15 до 16ч, да се забавляват от сърце, организирайки за поредна година "Световния ден за бой с възглавници". В тазгодишната инициатива участват градовете - Бостън, Вашингтон, Чикаго, Детройт, Денвър,Ню Йорк, Хюстън, Индианополис, Лос Анжелис,Ричмонд, Орландо, Сиатъл, Сент Луис, Каракас, Валенсия, Будапеща, Кейптаун,Лондон, Стокхолм,Лисабон, Миазаки, Монпеле, Монреал, Квебек, Ванкувър, Падуа, Порто Алегре, Сан Пауло, Сидни,Виена.


Малко история - Боят с възглавници стартира като традиция преди няколко години в Америка, в определен ден стотици/хиляди хора излизат на определените места, за провеждане на инициативата, носейки възглавницата си... замахваш с възглавницата си, докато имаш сила, или докато тя е здрава... преди, когато са били по-разпространени пухените възглавници всичко е потъвало в мек пух, днес перуината намалява значително... истината е, че няма никакъв дълбов замисъл, стоящ в основата на събитието...едничката идея е да се забавляваш, колкото сърце ти дава сред тъпла от познати и непознати...



Има си и правила
* Възглавницата да бъде голяма и мека/задължително/-за да не боли и да се къса по лесно.
* По време на боя не трябва да си усърден- възглавницата не трябва да се ползва са съревнование-това е забавление.
* Боят започва точно в определен час и завършва, когато участниците се уморят или възглавниците се скъсат.
* След боя е добре да почистите своя пух.
* Колкото повече хора се съберат, толкова по добре.
* На края, но и по-важност идва почистването. Участниците са задължени да почистят местността след края на събитието, или най-малко бъркоятията, която сами са направили. (... хубаво е всеки да има ясното съзнание, както точно причинява на околната среда... малко налудничаво е да има "Green day" и други подобни инициативи и само няколко дни да замърсяваме пак Земята... затова, ако ви се удаде възможност да участвате, след края на инициативата помислете и за планетата!!!;) )

Шапка на цветни петна

Ранна пролет, свеж аромат на цветя, слънчевите лъчи нежно галят лицето ти...
Усмивки, живот, енергия... всичко сиво бързо превръща се в красиво...
... аз пък се разхождам с шапка на цветни петна... :)

Serendipity

... someday... when it's sunny or when it rains... what's meant happens...
... the more you try... the less the likelihood of it is...
... smile, breath, live, be yourself...
... serendipities soon or later occur...

Из старите ми тетрадки...

...преглеждайки едни документи попаднах на плик с листя от преди няколко години - рисунки, есета, стихотворения и какво ли още не... нагледен израз на живота, чувствата и мислите ми по пътя от детството към зрелостта, път който може би още не съм извървяла напълно... гледайки и четейки малката купчинка, спомените започнаха да идват един след друг, а изражението на лицето ми само сменяше отенъците си... хубаво нещо са спомените, още по-хубаво е когато съумеем да ги съхраним... ето малка част от това, което намерих в старата си папка аз... знам, че надали ще ви накара да си спомните нещо, но може би пък ще ви накара да отворите някоя своя стара тетрадка...

Love Drafts

True love gives you wings
To fly high above the things
It makes you happy or sad
When you think about the person you've just met
Roses, lies, and long goodbyes
Freak a smile, or cause a rain of cries
Day after day, night after night
You are always ready to fight,
Trying to see a beam of light
And sometimes you're wondering: "Why?"
Now I'll tell you don't cry:
"This is the real life,
Which is worthy for to die!"


Afraid of Loving


I'm afraid to breath
To walk away on my feet.
I'm afraid to touch,
Even to kiss, in spite of wanting nothing to miss.

I'm afraid to look at you,
To experience something completely new.
I'm afraid to love,
Even to be, 'cause I'm not now alone,
But there is you nad me.

I'm afraid of thiking straight or behind,
To make a step of another kind.
I'm afraid to share you my heart,
Even to go along with you,
Minding that everything is nothing,
But just a point of view.

Тишина

Пейзажът умира бавно
Уморени падат листата
Като студен дъжд се спускат моите сълзи
В самота пустее душата
В мрака горят ненужни много мечти.

Сиви облаци се стелят навред
Вятър отвява любовта
Студенина изпълва сърцето
Животът ми потънал е в мъгла от самота.

Болеше ме тогава, и сега продължава да боли
Дните ми загубиха смисъл
Хванал небрежно ръката ми
Тук липсваш само ти.

Подари ми усмивка

През последните дни отново започна, типичната за края на Януари и началото на Февруари, мания на тема "Свети Валентин" или "Дайте идеи за подаръци за Св. Валентин" и безрой подобни, които освен липса на каквато и да е фантазия, показват и една типична черта от характера на средностатистическия човек днес, а именно, че се сеща да изрази любовта и чувствата си само на празник и само с повод... много жалко... това за което повече се замислям, обаче е може ли празник като този да закрепи разклатените основи на една връзка?! Или пък да ти помогне отново да обичаш, да се чувстваш обичан, да бъдеш щастлив, да чувстваш как сърцето ти се разтуптява и колената омекват при мисълта за любимия човек?! А защо не просто да те накара да се усмихнеш?! Може ли?!
Тъжно е да се сещаме да обичаме и да бъдем добри само по празниците, когато предприемчиви търговци ни налагат добре измислените си стереотипи за романтика... жалко е, че лесно се поддаваме на подобни манипулации, ала още по-жалкото е, че е необходима маркетингова стратегия, за да се сетим да изразим любовта си... Нека направим малък тест. Отговорете си на следните въпроси: Колко от вас и колко често подаряват/получават цветя без повод?! Колко често се сещате да направите мил жест за любимия човек без да има повод (не визирам само материалните жестове)?! Колко често се сещате да бъдете добри ?! Колко често безкористно подарявате/ ви подаряват щастие?!... отговорихте ли си?... резултатите не са никак приятни, нали!?! Ами какво чакате, поправете грешките...
Много познати напоследък се оплакват, че липсата на време и достатъчно средства са виновни, че не могат да обгърнат половинката с необходимата обич и внимание... още една грешка... всички сякаш са забравили как да обичат истински... всичките пари, време и подаръци са ненужни, когато не можем да дарим едно простичко нещо - "усмивка"... Има една прочута фраза, която гласи "Днес подари на непознат една своя усмивка, защото това може да бъде единствения светъл лъч, който вижда през целия си ден!"... аз бих добавила... "Всеки ден, без повод, подарявай усмивки на всички които обичаш или не, защото не е нужен повод, за да покажем любовта си, за да направим някого щастлив...

...think about it...

Напоследък все по-рядко се правят филми, които да ни накарат силно да се замислим върху живота, постъпките си, и действителната същност на нещата като цяло. За щастие има и изключения, каквито са точно двете заглавия по-горе. И двата филма представят живота от един по-различен ъгъл, гледна точка, която ви предизвиква да мислите... а какво по-хубаво от това.

Crossroads

I need a vision
a straight line back to you
just give me a reason
to do what lovers do
i need to know you
don't say you ever did
and if i can hold you
it's time to set me free

Roads…destinies…crossroads…dates…love and something more…breakup…
Всичко започва, но рано или късно свършва… от нас понякога обаче зависи да изберем най-подходящия завършек, или пък да осъзнаем на време, че той трябва да настъпи… малко по малко забавяш крачка, сякаш чувстваш, че стъпките ти не искат да минават по старата и вече утъпкана пътека, която не е вече така слънчева, както беше преди…
... все повече забавяш крачка и мислиш, търсиш с поглед цветята които някога растяха наоколо… надяваш се, че слънчевите лъчи все пак ще успеят да си проправят път през облаците и ти отново да минаваш по тази пътека, носейки розовите очила на безгрижието… ... крачките забавят още повече, а мислите се задълбочават… спомени идват, но бързо си отиват, а изход още няма…
... още няколко крачки… вече и сърцето ти чувства, че този път не води никъде…
... още една стъпка… и вече се озоваваш на кръстопът… затваряш очи, пулса ти става все по учестен… само една крачка дели миналото от бъдещето ти, реалността от мечтите…
... миг, а може би два… и избора е направен… дали новия път ще е по-хубав от стария?- трудно е да се каже… дали ще е тежко от промяната на условията?- несъмнено, никое начало не е леко… дали стъпките и сърцето ти ще намерят най-после идеален ритъм?- сам ще разбереш… едно е сигурно, ако не си удоволетворен, рано или късно отново ще стигнеш до кръстопът… дали ще ти се наложи и дали тогава ще поемеш в правилната посока, зависи от теб…