В моменти като този времето винаги ставаше разтегливо понятие, до толкова разтегливо, че сякаш нищо за никъде не бързаше, бързах може би само аз, или по-точно казано само сърцето ми... препускащо и галопиращо... и очите скачащи от пътник на пътник, от сак на сак... преди не повече от 10 минути по радиостанцията гръмко бяха съобщили, че самолетът е кацнал успешно... 10 изключително дълги, безкрайни и лежерно минаващи минути, в който сякаш се беше събрала цялата динамика в живота ми... вратата на пристигащите пътници продължаваше да се отваря и затваря и развеселени и отдъхнали пристигащи и посрещачи разменяха поздрави, усмивки и прегръдки... а аз продължавах да се взирам в лицата, но така и още не откривах онова единствено лице, което чаках... още няколко бавно изтекли секунди и изведнъж сякаш времето наистина спря... спряха и две устни върху моите и две ръце, които все по-нежно ме прегръщаха...изведнъж минутите станаха без значение, думите излишни, пристигащите и посрещащите сякаш изчезнаха... там, по средата на залата с пристигащи пътници на летището бяхме само ние, двама непознати, които за втори път се срещаха, след милиони разменени думи и изминали секунди в очакване на момента, в който няма нужда от думи, защото няма нищо по-красноречиво от тишината... :о)
"Две Минути" ~ автор: Бианка Барова
Мълчанието трая само две минути,
В които времето прекъсна своя ход..
Открихме се...слова нечути,
Изрекоха сърцата в съпровод.
Разтърсени,не смеехме да мръднем,
Да дишаме забравихме дори...
За миг,в мига и ние се превърнахме,
В две тлеещи,изгарящи души.
За две минути се намерихме,
След две минути трябва да се разделим...
Ала за тези мигове безвремие,
Успяхме толкова да променим...
Прегради,предразсъдъци на времето
Не беше сам,не бях сама...
Какво значение,щом точно времето
Във наша чест за миг замря?
А трябваха ни две минути само,
За да прогледнем колко сме сами...
Напразно изживявайки живота си,
Преструвайки се,че не спим...
И в този сън-полудействителност,
(не беше лесно да я различим),
Как всъщност две минути продължителност...
Бе всичко нужно,за да продължим........
Posted by Alice at 0:08
вторник, май 31, 2011
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 comments:
Колко хубаво... радвам ти се много като те виждам щастлива, нали знаеш :) Тръпки ме побиха :)
花蓮民宿|花蓮旅遊|花蓮民宿|花蓮美食|花
蓮民宿|花蓮旅遊包車|花蓮民宿推薦|花蓮民宿|花蓮民宿資訊網|花蓮民宿|花蓮民宿網
Публикуване на коментар