В моменти като този времето винаги ставаше разтегливо понятие, до толкова разтегливо, че сякаш нищо за никъде не бързаше, бързах може би само аз, или по-точно казано само сърцето ми... препускащо и галопиращо... и очите скачащи от пътник на пътник, от сак на сак... преди не повече от 10 минути по радиостанцията гръмко бяха съобщили, че самолетът е кацнал успешно... 10 изключително дълги, безкрайни и лежерно минаващи минути, в който сякаш се беше събрала цялата динамика в живота ми... вратата на пристигащите пътници продължаваше да се отваря и затваря и развеселени и отдъхнали пристигащи и посрещачи разменяха поздрави, усмивки и прегръдки... а аз продължавах да се взирам в лицата, но така и още не откривах онова единствено лице, което чаках... още няколко бавно изтекли секунди и изведнъж сякаш времето наистина спря... спряха и две устни върху моите и две ръце, които все по-нежно ме прегръщаха...изведнъж минутите станаха без значение, думите излишни, пристигащите и посрещащите сякаш изчезнаха... там, по средата на залата с пристигащи пътници на летището бяхме само ние, двама непознати, които за втори път се срещаха, след милиони разменени думи и изминали секунди в очакване на момента, в който няма нужда от думи, защото няма нищо по-красноречиво от тишината... :о)


"Две Минути" ~ автор: Бианка Барова

Мълчанието трая само две минути,
В които времето прекъсна своя ход..
Открихме се...слова нечути,
Изрекоха сърцата в съпровод.
Разтърсени,не смеехме да мръднем,
Да дишаме забравихме дори...
За миг,в мига и ние се превърнахме,
В две тлеещи,изгарящи души.
За две минути се намерихме,
След две минути трябва да се разделим...
Ала за тези мигове безвремие,
Успяхме толкова да променим...
Прегради,предразсъдъци на времето
Не беше сам,не бях сама...
Какво значение,щом точно времето
Във наша чест за миг замря?
А трябваха ни две минути само,
За да прогледнем колко сме сами...
Напразно изживявайки живота си,
Преструвайки се,че не спим...
И в този сън-полудействителност,
(не беше лесно да я различим),
Как всъщност две минути продължителност...
Бе всичко нужно,за да продължим........

Франсис Скот Фицджералд - "Отсам рая"

   "Отсам рая" (оригинално заглавие: "This side of paradise") е едновременно поредната книга, която чета на Фицджералд, но също така и най-добрата му досега, според мен. Романтична, искрена и грабваща, сякаш идеално се вписва във всички нюанси и чувства на пролетта. Мисля, че ще са малцина онези, които няма да открият младежките си години и себе си в елементи от характера на гравния герой, съпътстващите го персонажи и онова което му/им се случва. Също така смятам и че ако спадате към групата на така наречените мечтатели, или дори романтици, определено ще прочетете книгата на един дъх.
   Една от интересните подробности, свързани с романа, е че повечето герой са действителни лица от младежките години на автора, а първообраз на главния герой - Еймъри Блейн  е самият Фицжералд. В първоначалната си версия "Отсам рая" е бил повече под формата на биографични бележки, впечатления и части от стихове, но след няколко поправки Фицджералд успява максимално много да прикрие биографичното и очевидните прилики между себе си и своя герой и така през Март, 1919г. романът излиза от печат, а невероятният му успех става една от причините за сватбата на Фицджералд и съпругата му Зелда Сейър, която също е един от първообразите на женските персонажи в "Отсам рай".
   Този път реших да се въздържа от цитиране, тъй като ми се струва, че взети самостоятелно отделните цитати, не успяват да пресъздадат достатъчно добре истинското впечатление, чувства и идеи, вплетени в книгата. Затова, ако поне малко съм ви заинтригувала можете сами да проверите дали съм права или не, като отскочите до близката книжарница или посетите тази страница ->>> Ф.Скот Фицджералд - Отсам рая (оналайн версия)