... неизречено ...

Необичаен час… един телефонен звън и безброй удари на сърцето… лошо предчувствие, реализирано само след миг… сълзи и… мълчание, празнота, липса…
"Довиждане!" не можах да кажа, за последен път да стисна ръката ти, и да се се взра в лицето ти - издълбано от годините и опита, съхранило спомените от младостта ти, и изпъстрено с цялата палитра преживявания и чувства от различни етапи на живота ти…
Признавам, не винаги разбирах философията ти… понякога дори и не се стараех да я разбера, а сега ми се иска да можех или поне да те бях помолила сам да ми я обясниш, а вече е късно за това…

(48 часа по-късно… )
Още е празно и глухо, а наоколо има толкова много хора… пристъпват на пръсти, сякаш за да не те събудят, а нима не знаят, че това е невъзможно… търсят те, а очите им забодени са в пода, сякаш не искат да те намерят… а, аз ли?!… и аз стоя сред тях, не стъпвам на пръсти, нито гледам в пода… гледам към теб и не искам да повярвам, че е възможно, мечтая всичко да е просто лош сън и точно ти да можеш да ме събудиш и да кажеш, че всичко е наред…

(още няколко минути по-късно… )
Стискам шепа пръст в ръката си и не искам, не мога да я хвърля… никога не съм мислила, че ще бъде толкова трудно… а нима, е лесно, да се сложи последната точка на нечий житейски роман… песъчинките се бунтуват, като затворници измежду пръстите ми, да бъдат пуснати на свобода… мислите ми обаче все още не могат да се преборят с решетките на колебанието и нежеланието да повярват… все едно "лошият сън" продължава… миг, два, три… в следващия чувам шепнещия глас на татко "Хайде, всичко свърши! Време е да тръгваме, пусни пръстта където и е мястото!"… дори и след думите продължавам да сънувам, по-точно да мечтая да беше сън… още няколко секунди… събирам смелост да хвърля шепата пръст, да сложа иначе казано последната точка…. думи вече няма… .

(късно вечерта…)
Стоя под душа и се надявам водата да може да отмие всички кални, черни, прашни емоции… уви, невъзможно е… може би само времето е способно на такива чудеса, ала и това не е съвсем сигурно… казват, можело да лекува, да трие, да отмива, рисува с нови ярки багри… може би е така, знам ли… но колкото и нови багри и образи да добавям в живота си, аз няма да мога да изтрия теб…