Posted by Alice at 21:29 ч.

петък, март 19, 2010



"Хип-хип, ура! Аз виждам неща, които другите не виждат. Моите рентгенови очи проникват навсякъде. На улицата, в трамвая, в градината… От известно време наблюдавам едно необикновено явление. Някои от хората, които срещам нямат никакъв мозък в главите си… Главите на всички са празни, но затова пък чудно красиви. А пък скелетите им - ах, какво телосложение!…" (Светослав Минков - "Дамата с рентгеновите очи")

…Живот, хора, постъпки и толкова много прозрачност…. заобикаля те, задушава те, не ти дава мира…
Когато като малка четях за дамата с ренгенови очи, която вижда всичко, тайничко си мечтаех и аз да мога да го направя… мислех си, че би било невероятно да мога да разпознавам истинската същност на хората… да мога с лекота да надниквам из под чуждите маски и да откривам малкото истина, скрита там…
Всеки човек обаче расте и всичко се променя… малко по малко осъзнаваш, че не са ти необходими рентгенови очи, за да откриеш, онова, което се крие под повърхността… красиво, уродливо, галещо с нежно перо чувствата, пробождащо сърцето с остър нож, каращо те да се усмихваш или плачеш с часове… то е такова, каквото е - лесно прозримо и истинско! Има случаи, когато прозрачността на хорските души и намерения е сложна, мътна, прашна, прикрита умело с грим и/или лъжи… тогава наблюдаваш, почистваш внимателно детайлите, търсиш собствени рентгенови очила, обсебен от идеята да откриеш няколко капки истина, които да утолят жаждата на мислите ти, заблуждавани не веднъж с пустинни миражи… . Не всичко обаче е толкова трудно за разгадаване… има ги и обратните ситуации, когато сякаш живееш в стъклена реалност, а стъклото е тъй прозрачно и чупливо… хората около теб, въодушевени от идеята да те заблудят, си мислят че крият действията си зад достатъчно големи и плътни паравани, а те всъщност са направени от стъкло….прозрачно, толкова прозрачно... колкото повече наблюдаваш, толкова повече не искаш да повярваш, че всичко е толкова лесно прозримо, но не може и да бъде друго, още повече когато не го виждаш за първи път... сякаш има всеобщоизвестни „тайни” модели на заблудата, които всеки мисли, че открива и използва за първи път и никой няма да може да разбере прозрачността и същността на намеренията му... Е, чувствай/те се разкрит/и! ...  нищо лесно или използвано повече от веднъж  не може да бъде достатъчно ефикасно, още повече когато става въпрос за замаскиране на намерения... 
Искаш “ретгенови очи” – имаш ги, и сега какво?!  Вариантите са много, а правилният не може да бъде дефиниран...  можеш да продължиш да гледаш през стъклото, но все пак да заблуждаваш околните, че не виждаш нищо... можеш да заблуждаваш себе си, че стъклото е изкривено и реалността е друга... а защо не, и да удариш с юмрук в сърцевината на лъжата и да разбиеш всичко на толкова много и дребни парченца, че никога да не могат да бъдат събрани,  а дори и да бъдат скрепени някак си, нищо никога не би било същото... . кой вариант е правилен?... не знаеш , нали?! ... така си и знаех... аз също не знам... защо вместо да търсим варианти за справяне с прозрачността, не се опитваме да не допускаме появата и?... защо вместо нелепо прозрачни, не се опитваме да бъдем просто искрени?!... да, истината може да е болезнена, първоначално неприемлива, а защо не и грозна, но каквато и да е ще си бъде истина, далеч по-красива от една гротескова прозрачност...  куп разпиляни искрени думи винаги са за предпочитане пред купчина парчета от нещо, което някога е било хубаво, а в настоящия момент просто чака да бъде хвърлено при останалата част ненужни боклуци, останали от разни моменти в живота ти... остава само едно –  изборът…  ти си на ход ;)