Сиво

Няма ги крайностите… няма го бялото, и черното също, липсват пъстрите цветове, няма ги усмивките по устните ти, но и сълзи липсват в очите ти, любов няма, омраза липсва също, храната не е нито сладка, далеч не е и солена, не можеш да мълчиш, но и нямаш сила да извикаш силно мислите си на глас… всичко в ежедневието ти е просто сиво...
СИВО… сякаш някой непознат е откраднал всички цветове от мислите, чувствата,живота, сърцето ти и оставил само сивото…
СИВО като непрогледната мъгла, която те обгръща по средата на пътя към това което искаш, и объркан и изгубен в нея забравяш кой си, какви са били чувствата ти и целта ти…
СИВО като праха, която се трупа по старата ти кутия със спомени, скрита някъде на тавана, и под пластове сиви прашинки хубавите спомени вече са избледнели, копнежите и тях почти не можеш да откриеш…
СИВО като косите на жената, която седеше срещу теб в автобуса, небрежно отпуснати и неусетили игривия нрав на притежателката си преди години…
СИВО като решетките и стените на затвор, в който не знаеш защо си попаднал, нито кога и как ще излезеш от него…
Да, просто сиво… безчувствено, безлично, без вкус и аромат… обгръща те и оставаш безсилен, но с едничката надежда, че в следващият момент ще се намери някой, който да добави цвят - бял, черен, пъстър, и да заличи сивотата.