Стаята е тиха… някъде наблизо се чува само едвам доловимото сподавено тиктакане на часовника, който сякаш упорито напомня, че след не повече от 47 часа още една година официално ще бъде минало… тишината е толкова дълбока, че успявам да чуя и мислите си… хаотични, безбройни, цветни, объркани… казват, че през последните дни от годината е хубаво да теглим чертата на дългия списък от сметки, житейски уравнения, коефициенти на качеството на преживяванията, степени на позитивизъм и негативизъм… пак казват, идеята била когато се озовем под теглената черта, да можем откровено пред себе си да посрещнем и признаем резултата от изчисленията… часовника, безразличен към мислите ми, продължава да тиктака и сякаш все по-упорито да напомня, че година е към края си… може би моментът, в който трябва да обърна поглед назад и да посрещна истината е точно сега… с поредното преместване на стрелката на часовника, преместих перспективата си и аз… вече взирайки се в онези отминали 363 дни, първото нещо, което прозрях беше, че равносметките са невъзможно нещо, или пък може би са за хора с безкрайно еднообразен живот, знам ли… нима е възможно събитията, преживяванията, емоциите, мислите, срещите, хората,…,от цяла една година да бъдат обобщени едва в няколко изречения?!?!?… нима обобщавайки и поставяйки под общ знаменател не се опитваме да унифициране напълно уникални неща?!?!?… сякаш едно чувство може да бъде повторено, една случка преживяна два пъти, една личност уеднаквена с друга?!… силно се съмнявам... след много мисли, или по-скоро след продължителна подредба на мисли, успях от части да преживея себе си и с възможно най-малко думи да опиша неописуемото… и така… ...станах по-смела- в мислите си, мечтите си, постъпките си… оказа се, че куражът бил хубаво нещо, и май наистина хората са прави, когато казват, че "съдбата обича смелите"….освен на смелост започнах да се уча и на по-голяма импулсивност… не винаги е полезна, но пък внася чар във всичко и подслажда обикновените ситуации по необикновен начин... ...Започнах и повече да предизвиквам себе си, да тествам характера си, когато силно искам да постигна нещо… очевидно няма лесни неща, но пък точно най-трудната победа е и най-сладка… ...Изпитах и първите трепети и странности на живота със съквартиранти, както и на живота със съквартиранти с бонус от съседи купонджии… непознато, ново, уютно, чаровно по своему, дразнещо и шумно преливащо в забавно… всеки, не успял да преживее подобни "трепети" изпуска много (казвам го без капчица ирония)… ...Запознах се с хора различни, интересни, или пък не чак толкова, интелигентни, артистични, смели в мечтите си или пък оковани в собствените си ограничения… няма нищо по-хубаво от разнообразието, още повече когато е наситено с контрасти, от които например да можеш да си направиш изводи… ...Имаше тежки моменти, моменти на безкраен стрес и труд, черно-бели дни, които исках да прекарам заровена под завивките на леглото, така че никой да не види сълзите и намръщеното ми лице… но имаше и щастие, удоволетворение, тонове усмивки, пъстроцветни моменти и преживявания, необикновено красиви нови места и ощеее толкова много… прекрасни картини и моменти на щастие, които винаги ще пазя на специално място в сърцето си… написаното, едва успява да опише една миниатюрна частица от изминалата година, но пък докато го пишех осъзнах смисъла на равносметките, а именно да си припомним колкото се може повече от преживяното, макар и да не може да бъде повторено... да оценим реално онова, което не искаме повече да повтаряме... да отворим шкафа със спомени, да намерим най-голямата си усмивка и с нея да направим първите крачки в изживяването на следващите 365 дни...
...равносметки...
сряда, декември 30, 2009
неделя, декември 27, 2009
Помниш ли далечните дни, снега бял, и детските игри...
стаята топла и малка, смеха и приказките до зори, чистите ни мечти...
Помниш ли лицата стари, потропващи с бастун в ръка, съхранили толкова история в своите мемоари...
Помниш ли празниците светли, писмата до дядо коледа, твоите коли, моите картонени къщи за кукли...
човеците и ангелите снежни, дрехите мокри, последвалите забележки и после милуви нежни...
Помниш ли надеждата, усмивките и искрите в очите ни, липсата на грижи...
игрите на криеница и избора на следващия, който в ъгъла е на ред да мижи...
Помниш ли как търсехме подаръците, грижливо скрити, с одяла и всякакви неща покрити...
и рецитарахме стихотворения...песни, само и само да ни дадат пакетите големи и чудесни...
Помниш ли как нямаше грижи и проблеми, а само мечтаехме как и ние един ден ще сме големи...
ти обуваше обувките на татко, аз слагах гримовете и бижутата на мама, и мислехме си че да си голям е по-хубаво и сладко...
Днес вече онези дни ги няма... настъпи у двама ни голяма промяна...
виждам те само от празник на празник, ала и тогава бързаш все за някъде, вперил поглед в ръчния си часовник...
грижи имаме много, говорим и споделяме малко, и нима не е жалко...
понеделник, декември 21, 2009
Някои неща не се забравят. Беше стигнала до убеждението, че тъкмо нещата, които практичният свят отхвърля като ефимерни — неща като песните, лунната светлина и целувките — понякога се оказват най-дълготрайни. Може и да бяха глупави, но не изпадаха в забрава. Така и трябваше да бъде. Да, точно така. ~ Стивън Кинг
Bad day...good song... happy smile
понеделник, декември 14, 2009
Where is the moment we needed the most
You kick up the leaves and the magic is lost
They tell me your blue skies fade to gray
They tell me your passion's gone away
And I don't need no carryin' on
You stand in the line just to hit a new low
You're faking a smile with the coffee you go
You tell me your life's been way off line
You're falling to pieces every time
And I don't need no carryin' on
Because you had a bad day
You're taking one down
You sing a sad song just to turn it around
You say you don't know
You tell me don't lie
You work at a smile and you go for a ride
You had a bad day
The camera don't lie
You're coming back down and you really don't mind
You had a bad day
You had a bad day
събота, декември 12, 2009
Събота сутрин… клепачите бавно се повдигат…усмивката се прокрадва първо по устните а после майсторски рисува тръпчинки по бузите… топлината в малката стая, гали всички сетива, с едничката цел да покаже колко е хубаво и извън пъстрите завивки на леглото… миг, два, три… изкушена от уютната сутрешна атмосфера на стаята, ставам и бавно се приближавам до прозореца… слънчевите лъчи, които всяка сутрин внасяха чар и цвят в първите минути на новия ден, ги нямаше… вместо тях по перваза на прозореца, по улиците, дърветата, къщите и хората се гонеха снежинки… малки, студени, игриви, без капка цвят, ала чисти, като детски души, които тепърва ще се сблъскват с калните локви на живота… не знам кога, нито как, малко по-късно осъзнах, че съм се подпряла безмълвно и по детски на прозореца, взирайки се някъде в безкрайността на пейзажа… усмивки една след друга се гонеха по лицето ми, подобно на снежинки навън… спомени от детство, както и от годините след него отваряха една след друга, много забравени и прашни, кутии с щастие в мислите ми… още миг, два, три… от поредния унес ме извади аромат на кафе и мандарини, който с финес се разпростираше във всички кътчета на стаята, както и китарата на съседа ми, който за разлика от стария музикант на Смирненски, изпълваше тишината със свежа младежка пъстроцветна радост, а не печална черна горест и старост… аромати, музика и … още усмивки… макар и зимна, мрачна, облачна и мъглива, лишена от чара и топлината на слънчевите лъчи… обикновената по своему зимна съботна утрин, стана безкрайно необикновена по моему… невероятно колко проста може да бъде една сутрешна рецепта за щастие, поръсена за повече свежест и чистота с шепа снежинки… не вярваш?! предизвиквам те да опиташ, за да се убедиш… P.S: опитите е препоръчително да се извършват най-малко веднъж седмично… ;о) Хубав съботен ден… :о)
неделя, декември 06, 2009
"It just ain't the same all ways have changed
New days are strange is the world the insane?
If love and peace so strong
Why are there pieces of love that don't belong...
...So ask yourself is the loving really strong?
So I can ask myself really what is going wrong
Where's the truth y'all?(I don't know)..."
Най-важните неща
петък, декември 04, 2009
"Най-важните неща се определят най-трудно. Това са неща, от които се срамуваш, защото думите ги принизяват, думите смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери. Но има и нещо друго, нали? Най-важните неща се крият близо до мястото, на което принадлежи сърцето ти, те са като ориентири към съкровище, което твоите неприятели искат да ограбят. Можеш да направиш открития, които карат хората да те гледат странно, без да разбират какво точно си казал или пък си казват толкова ли е важно това, което мислиш, че ти иде да плачеш, когато говориш за него. Това е най-лошото, мисля: когато тайната остава заключена не по желание на разказвача, а по желание на човека, който би трябвало да те разбере."
(Текст - Стивън Кинг, графика - vladstudio.com)
Have you ever try sleeping with a broken heart?
четвъртък, декември 03, 2009
...База за размисъл или необходимо и достатъчно условие за почивка, комбинирани с насладата от музиката... <3 <3 <3
