A wave hello, a wave goodbye...

Съботно вечерна тема/музика за размисъл... или за почивка... изборът е ваш ;о)

"If" by Rudyard Kipling

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too:
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don't deal in lies,
Or being hated don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream---and not make dreams your master;
If you can think---and not make thoughts your aim,
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same:.
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build'em up with worn-out tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings,
And never breathe a word about your loss:
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on!"

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with Kings---nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you,
If all men count with you, but none too much:
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that's in it,
And---which is more---you'll be a Man, my son!

Невероятно е на колко много са способни думите... невероятно е, че няколко някога написани реда могат да ти помогнат да вдигнеш глава и да продължиш, да направят деня ти по-светъл и мислите по-ясни... не вярвах, но когато колегата ми случайно извади и ме убеди да прочета горните редове, повярвах... може пък силата на горните думи, да промени и твоя ден... опитай ;)

p.s: голямо благодаря (той си знае кой е) ;)

I'll Fly With You

Топъл Августов ден... последните жарки лъчи на лятото нежно огряват лицето ми... започвам да усещам носталгия по нещо, което все още не е свършило, ала беше толкова хубаво, че би било прекрасно да бъде вечно... докосвам пясъка, който вълните бързо изплъзват от шепите ми... изплъзват се и морските ми дни и нощи... мечтаейки лятото да не свършва, попаднах на безизвестния (на мен поне) Sagi Rei и, галещите ухото, звуци на китарата му... Enjoy! ;)

С лист и химикал в ръка

Кога за последно писахте?! Не, нямам в предвид имейли, блог статии, коментари или каквото и да е друго, записвано на електронен носител със печатни букви и символи, далеч по-различни от вашия собствен ръкопис... струва ми се, че лекичко се позамислихте... ако ли не, и отговорът граничи с "много скоро... вчера... днес" няма да се забавя и да спестя похвалите си... уви струва ми се, че истината при мнозинството далеч не е за хвалби и поздравления...
Да си призная, колкото и да ми е неудобно от това, изглежда и аз спадам към онези, които все по-често забравят за чистото и неподправено удоволствие да хванат бял лист хартия и без необходимост от клавиатура просто да напишат мислите си черно на бяло...
Някои мигом биха отвърнали, че използвайки клавиатурата спомагаме за благото на горите и цялата планета, но егоиста в мен протестира... наскоро, докато подреждах забравени под леглото ми стари кутии, махайки прашния капак на една от тях, с изненада открих вързоп стари писма, черно-бели рисунки с молив, стихчета и други хартийки от преди около седем/осем години... започнах бавно да разлиствам страниците, четях, а емоциите на лицето ми непрестанно преминаваха от смях, в сълзи, после в тъга, усмивки и какво ли още не... контрастите бяха толкова много, че едва ли бих могла да опиша всяко пламъче или сълза в очите си... но при вида на гореспоменатата купчинка друго не можеше и да следва... това което държах в ръцете си бяха пожълтелите вече страници на тинейджърските ми години, на които с глуповати думи и изкривен почерк пишеше малко, което обаче предизвика толкова много спомени... часове по-късно нямаше как да не се запитам бих ли изпитала същото, ако отворех някое старо писмо запазено на имейла ми... реших не само да се питам, но и да проверя... и тъй като обичам да пазя интересни писъмца и в електронната си поща бързо намерих едно от 2003... не отричам - спомени пак имаше, но някак си липсваше чувството... чувството от допира на хартията, която аз или този който ми е пишел сме държали преди толкова години... нямаше го детския почерк и скиците, които като чисто огледало отразяваха характера/ годините/ идеите/ неумението... нямаше ги снимките и изрезките от вестници, повечето от които надписани с дати или смехотворни пожелания... старателно прибрах писмата и хартийките обратно в кутията, за да мога да ги намеря отново след няколко години, когато защо пък не, може да ги чета заедно с децата ми, със същия интерес и любопитсвто, с който аз като малка се качвах на тавана на село и ровех в старите тефтери и тетрадки от ученическите години на майка ми... след като всичко беше върнато на мястото си, бързичко реших да изляза и да се отправя към най-близката книжарница и да направя малък жест към себе си... купих си тетрадка, мъничка, за да мога да я нося винаги в чантата си, но с дебели корици, за да може хубаво да пази всяка рисунка, драскотина или мисъл, която иначе бих пробвала да напиша под формата на майл или пост... и започнах да пиша...
вече нямаше значение дали съм на пейката в парка на плажа или в най-близкото кафене, където високите технологии не са много за препоръчване... освен жеста с тетрадката реших и да си обещая да пиша по-често писма, но не такива съставени от нули и единици, с големина няколко байта, ами по-специални, истински и запомнящи се... защото удоволствието да отвориш току що пристигналия пощенски плик и да държиш в ръцете си думите на някой, на когото държиш или обичаш е несравнима, още по-несравнимо е чувството да препрочетеш същите тези думи по-късно... макар и в момента, ти който четеш всички тези думи, да не можеш да ги видиш написани в малката ми тетрадка, и да изпиташ удоволствието от прелистването на вече надрасканите страници, направи този малък жест към себе си/към всички около теб вземи един химикал/молив в ръка и подари малко щастие надраскано с ръкописни букви върху лист хартия...

Суеверия

Напоследък все по-често ми се случва да попадна на едно или друго суеверие, грижливо запазено на хорските усти и разпространявано в продължение на много години... и суеверията също като малки притчи се оказа, че имат дълбок смисъл (някой и не чак толкова дълбок...) други пък са измислени по повод някаква лична изгода на създателя си... хмм и все пак, без значение повода на възникване, начина на разпространение или каквато и да е друга странична подробност, замисляли ли сте се колко подвластни са хората именно на тези кратички истории и вярвания... ако не вярвате просто се огледайте и ослушайте... убедихте ли се, вече?! Аз, от своя страна, до скоро не обръщах никакво внимание на тези така наречени „измишльотини”, но напоследък доста често започнах да чувам за една или друга тяхна разновидност и затова реших малко да се поровичкам... ето какво открих...
Суеверията по света и у нас ... смешни, безумни, защо пък не и верни...

Използването на числото 4 в някои държави е сведено до минимум, защото при произнасянето му на китайски, японски или корейски то звучи почти еднакво като думата "смърт". Поради тази причина мобилните телефонни, които съдържат числото 4, са много по-евтини в сравнение с останалите. В много сгради няма 4-ти етаж, а направо се качвате от третия на петия етаж.

В Южна Каролина хората смятат, че оставянето на шапка върху леглото носи нещастие.

В Швеция хората смятат, че оставянето на ключовете върху масата носи нещастие.

Много хора в САЩ смятат, че старата банкнота от два долара носи нещастие. За да премахнат лошото й въздействие, янките масово късали част от банкнотата под формата на триъгълник - стар символ на живота.

В много западни страни съществува трискаидекафобията - страх от числото 13. Поради тази причина на много места няма 13-и етаж в сградите... тук може да отбележим легендите за петък 13-ти, всеизвестни и добре познати на всеки...

Във Великобритания са убедени, че поставянето на новите обувки върху масата или леглото ще донесе нещастие на семейството.

Руснаците са убедени, че преди всяко пътуване трябва да се седне върху куфарите, за да се избегнат неприятни инциденти.

В Македония смятат, че чантата не трябва да се оставя на пода, защото това води до безпаричие.

Ако ви сърби дясната ръка отдолу- ще давате пари, отгоре- ще се карате;
Ако ви сърби лявата ръка отдолу – ще взимате пари, отгоре – ще целувате някого (хаха последната част, звучи малко преработена, но нищо не се знае..)

Зашита монета в дрехите пази от уроки;
Ако преди закуска кихнеш 3 пъти, ще имаш щастлив ден;
Ако видиш новата луна през дясното си рамо ще бъдеш щастлив, през лявото – нещастен;

...Може да се изброява още много, но предполагам няма нищо още кой знае колко ново да научите, нито вие, нито аз... затова ще се спра малко по-подробно на няколко, които в които аз наскоро малко или много повярвах...
Цветните нишки, завързани около китката, се смятани за много силен амулет.... неслучайно едно от първите неща, които се правят на новородените е да се завърже червено конче на малките им ръчички... и още много такива... Но и те имат свой недостатък - не са универсални. В зависимост от материала и цвета ни даряват с различни качества...
СЕДЕМТЕ ЦВЯТА НА ДЪГАТА
Червените нишки ни правят неуязвими, затова се смятат за най-добрата защита от нападение на зли хора (крадци, хулигани, насилници).
Оранжевите и жълтите нишки ни защитават от уроки и магии или просто от завистливи погледи.
Белите нишки помагат да се избегнат неочаквани изненади и непредвидени ситуации. Развиват паметта, правят лек и увпекателн процеса на обучение. С една дума, белият конец , завързан на китката, е най-добрият амулет за ученици и студенти.
Нишки от син и небесносин цвят даряват своите подопечни с умението да общуват. Превръщат ги в приятни събеседници и великолепни разказвачи. А едновременно с това повишават авторитета им в очите на околните.
Виолетовите "гривнички" ни защитават от беди и нещастия, помагат да се избегнат опасни ситуации. Препоръчват се преди всичко на хората, чиито професии са свързани с риск.
Зелените нишки способстват за успех в паричните дела, защитават от измама и кражба.
ВЪЛНЕНИ ИЛИ КОПРИНЕНИ?!:
Памучните конци се използват за защита от уроки и магия.
Копринените - за привличане на любов и подобряване на финансовото положение.
Вълнените - за защита и възстановяване (след нападение, травми, душевни преживявания). Смята се, че вълната може да премахва пробивите в енергетиката на човека.
Три вълнени нишки (от оранжев до червен цвят), усукани на китката на дясната ръка, помагат за възстановяване на силите. Този амулет дарява здраве.
Ленените нишки се използват за направата на любовни амулети и гривнички, предназначени за защита на децата.
... да си призная винаги съм вярвала в това поверие...донякъде то е свързано с идеята, че когато човек ни погледне с лоши очи после започват, едно след друго да ни се случват лоши неща... хмм... та последните дни какво ли не правих ... връзвах кончета, гасих кибритени клечки и какво ли не... нито късмет се появи, нито живота стана по-хубав...
Други пак много разпространени поверия са тези за кървавата луна и за падащите звезди... от древни времена се вярва, че когато си пожелаем нещо, наблюдавайки падаща звезда, желанието ни ще се сбъдне... изхождайки от това, месец Август би трябвало да бъде най-късметлийският месец, защото астролозите предвиждат върху земята да се излее силен метеоритен дъжд, като пикът му се очакваше да бъде вчера на 12-ти Август ...(уви аз не видях нито една звезда)... според историите , кървавата луна пък и символ на нещастието, и ако я наблюдаваш известно време, наистина ще ти се случи нещо лошо... не успях да се въздържа да се запитам...ами ако докато наблюдаваме ясното нощно небе видим и кървавата луна и падащата звезда?!... уви и поверията , честичко си противоречат...
...до тук с описанията и историите, защото внезапно се сетих за филма „Тайната”, който стана световна сензация преди няколко години... аз лично, също бях много впечатлена... мислейки и подреждайки идеите си стигнах до извода, че може би и суеверията в крайна сметка се основават на личната нагласа на човек... например, макар че с дни носих червен конец на ръката си, не гледах кървавата луна и очаквах падащите звезди... все пак нямах късмет, може би по простата причина, че не спирах да мисля за лоши неща и да обвинявам живота, съдбата и неприятните обстоятелства на настоящето... опитайте се да отречете, че не ни е вродено качеството да бъдем песимисти... не можете нали?! ... и така амулетите и суеверията се явяват лесен начин да избягаме от този песимизъм... с други думи качествено да заблудим себе си, че едно завързано конче, ще подобри ежедневието ни, а защо не и целия ни живот ... от друга страна вярванията излизат и удобен предтекст да обвиняваме някой друг/ нещо друго за неприятните събития, които ни се случват... няколко цитата от „Тайната”, подкрепящи думите ми:

„Вие привличате това, за което мислите.”
„Хората мислят за това, което не желаят, и затова привличат само още повече от същото нещо.”
„Подбирайте мислите си внимателно, вие сами сте шедьовър на собсвения си живот.”
„Каквото и да чувствате, то е идеалното отражение на причината, която го е създала.”
„Щастливи мисли привличат щастливи случайности.”
„Вселената се преподрежда в съответствие с вашите мисли.”
„Положителната мисъл е сто пъти по-силна от негативната.”

....
... и тъй като вече много задълбах, а изводите би трябвало да са се появили от самосебе си... остава само да заключа, че без значение колко много суеверия ни заобикалят, винаги трябва да вярваме само в едно единствено... „Животът ни е такъв какъвто сами си го направим.”, и да носим само един единствен амулет... този на собствената си увереност и оптимизъм...

Lemongrass

Напоследък започна да ми става традиция... почти всяка сутрин след като стана, излизам на терасата на квартирата ми, с чаша кафе, лаптопа или хубава книжка и се наслаждавам на красивия морски пейзаж пред очите ми... звучи примамливо нали ?! и така... тази сутрин допивайки последните глътки кафе, преглеждах news feed-a във фейсбуук попаднах на един линк с името "Lemongrass"... реших да чуя и бях много приятно изненадана... сякаш само това липсваше на сутрешния ми "ритуал"... смесица от лек ню джаз, чилаут и лаундж никога не е излишна...

Малко история около основателя Roland Voss и албумите на "Lemongrass": href="http://www.mole.de/eng/Artists/lemongrass.html">

Ето и няколко, случайно избрани, трака...

Me, myself and the sunset...

...Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време
единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези. Научих тази нова
подробност на четвъртия ден сутринта, когато ти ми каза:

- Много обичам слънчевите залези. Хайде да видим един залез...
- Но трябва да почакаме...
- Какво да почакаме?
- Да почакаме залеза.
Отначало ти изглеждаше много учуден, а след това се засмя на себе си. И ми каза:
- Все си мисля, че съм у дома!
Наистина. Всички знаят, че когато в Съединените щати е обед, във Франция слънцето залязва.
Достатъчно е да можеш за една минута да се пренесеш във Франция, за да присъстваш на
залеза. За съжаление Франция е много далеч. Но на твоята толкова малка планета е стигало
само да дръпнеш стола на няколко крачки. И ти си гледал вечерния здрач всеки път,
когато поискаш...
- Един ден видях как слънцето залязва четирийсет и четири пъти!
И малко след това добави:
- Знаеш ли... когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези...
- Значи през онзи ден с четирийсет и четирите пъти си бил много тъжен?
Но малкият принц не ми отговори...
(Антоан дьо Сент-Екзюпери — Малкият принц)

Избори. Дилеми. Решаване на проблеми... чудя се понякога защо толкова често сме принудени да направим избор, защо все трябва да има везни които умело да се мъчим да претеглим, само и само да разберем кое е правилно... и правилното винаги ли е такова в действителност ?! ... ето че в ежедневие, изпълнено с дилеми, през последните дни отново се натъкнах на една... кое по-правилно и добре – да кажеш истината, или в конкретния случай, това което ти тежи/дразни/пречи..., или да се опиташ да преглътнеш думите и просто да продължиш... да продължиш и думите да не спират да се трупат в съзнанието ти, а ти да нямаш смелостта да ги пуснеш да излязат на яве... странно, но факт, винаги съм била поддръжник на 1-вото решение, дори и сега някак си знам, че то е това, което трябва да се направи... често няколко неизречени на момента думи, предизвикват проблеми и необходимост от много повече думи по-късно... да не говорим за онова гадно чувство, когато усещаш как нещо ти пречи и пречи, а ти си безсилен да го спреш... връщайки се към въпроса отново и отново, премисляйки всичко и опитвайки се най-сетне да сложа картите на масата и да кажа кое, как и защо ме яде вътрешно, смелостта и думите отново никакви ги няма... странно, при положение, че винаги съм неописуемо приказлив човек... в случая обаче, всеки опит за приказки, всеки тънък намек за промяна води след себе си повече напрежение отколкото ако избера едно безкрайно мълчание... някои биха казали, че ключето от бараката в такава ситуация се крие в тактическото убеждаване и правилно поднасяне на аргументите... други биха подкрепили идеята да се мълчи... трети биха казали без да се замислят всичко, което се върти в мислите им и биха продължили (странно, че и аз бях такава, а сега изведнъж не мога отново да действам по познатия начин)... истината казват е някъде по средата... никога едната теза не е напълно правилна или грешна...винаги е въпрос на личен избор... Ами ти, който току що прочете 20-тина реда хаотични мисли, задавал ли си си въпроса коя от горните истини е по-правилна?! Не си?! Ами замисли се, не се знае кога отговора ще ти потрябва...

...До вчера виждах света,
но днес си махнах очилата, с които живях.
Къде не търсих чудеса, сега разбрах цвета,
за който отдавна мечтах.

Захвърли ти балната си рокля навън.
Всички дрехи скъсай,ще живеем на сън.
Нарисувай устните си с цветен сатен
с червило за теб и за мен

Това пред нас е света,
но не надничаме послушно във чифт очила.
Едни ще цапаме сега,
а ще рисуваме по други с червило в ръка...
(Дони и Момчил - "Червило")

Poets of the fall - Roses

Some summer shots...

Нова любима книга...

Хубаво е когато има хора около нас, които непрекъснато ни вдъхновяват или пък ни дават свежи идеи... благодарение на един такъв човечец, който честичко обича да освежава, понякога еднообразните ми дни, седнах най-после да прочета "Алхимикът" на Паулу Коелю. Хммм... бих казала, че наистина е една от най-хубавите книги, които съм чела някога... наглед простичка и кратичка, а в действителност съдържа повече мъдрост и истини за живота, може би от последните 10 книги, които четох взети заедно... до преди да я прочета, си мислех че и за нея, както за много други книги, малко е преувеличавано с хвалбите, но се оказа точно обратното... хубавите думи, които бях чула се оказаха малко... сега е ред на малко вдъхновяващи цитати:

"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си."
"Простите неща са необикновени и само мъдреците успяват да ги видят."
"Когато се виждаме постоянно с едни и същи хора, те се превръщат в част от живота ни. А когато се станат част от живота ни, започват да искат да го променят. И ко не сме такива, каквито те искат да бъдем, се сърдят. Защото всички смятат, че знаят как точно трябва да живеем живота си. Но никой не знае как трябва да изживее собствения си живот."
"Всичко се свежда до една единствена същност. И когато силно искаш нещо цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си."
"Ако обещаеш нещо, което все още не притежаваш, ще загубищ желанието да го постигнеш."
"... За нея всички дни бяха еднакви. А когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота, докато слънцето върви по небосклона..."
"Има неща, за които човек не трябва да пита, за да не избяга от собствената си съдба."
"Ако можеш никога да не излизаш от настоящето ще бъдеш истински щастлив човек. Животър ти ще се превърне в безкраен празник, защото той не е нищо друго освен моментът, в който живеем."
"Когато човек обича, нещата придобиват още по-дълбок смисъл."
"...Щеше да му изпраща целувки по вятъра с надеждата, че той ще се докосне до лицето на момчето и ще му каже, че тя е жива и го чака, така както една жена чака един смел мъж, тругнал да търси мечти и съкровища..."
"Всяко търсене винаги започва с късмета на начинаещия. И винаги завършва с изпитание на завоевателя."
"Най-тъмен е часът преди изгрева на Слънцето."
"Когато нещо еволюира, еволюира и всичко онова, което го заобикаля."
"Онова което се е случило веднъж, може и да не се повтори. Но всичко, което се е случило два пъти, със сигурност ще се случи и трети път."
"Всеки човек на Земята, независимо с какво се занимава, винаги играе главна роля в Историята на света и обикновено не знае това."
"Една работа е свършена само, когато е достигната крайната цел."
"Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех."

Some Lyrics

... Sometimes listening to music enables us to find inspiration to life, smile, write... other times it helps you finding a problem solution, or just reorganizing your thoughts, for instance... to be honest I personally take great pleasure reading or just listening carefully the lyrics... it's strange,indeed, but most often no mater what's the situation the lyrics fit it perfectly... here are some, I've found grabbing recently...

Des'ree - Life

Yeah! Oh yeah! Oh life! Oh life!
I'm afraid of the dark
Especially when I'm in a park
And there's no one else around,
Oh I get the shivers.
I don't want to see a ghost,
It's the sight that I fear most
I'd rather have a piece of toast
And watch the evening news.

Chorus:
Life, oh life! Oh life! Oh life! doo,
Doot doot dooo... Life, oh life! Oh life!
Oh life! doo doot doo

I'm a superstitious girl
I'm the worst in the world
Never walk under the ladders,
I keep a rabbit's tail.
I'll take you up on the dare,
Anytime, anywhere;
Name the place,
I'll be there,
Bungee jumping, I don't care!

Chorus

Life! Doo doo doo doo doo...

So after all said and done
I know I'm not the only one
Life indeed can be fun,
If you really want to.
Sometimes living out your dreams,
Ain't as easy as it seems
You wanna fly around the world,
In a beautiful balloon.

Chorus (2x)

Doo doot doo doot. Repeat
Oh, life, oh life! Repeat till fade
href="http://www.youtube.com/watch?v=V5Ej_WQhKSI">

Boyzone - Words

Smile, an everlasting smile
A smile can bring you near to me
Don't ever let me find you gone
Cause that would bring a tear to me

This world has lost it's glory
Lets start a brand new story
Now my love

You think that I don't even mean
A single word I say...
It's only words
And words are all I have
To take your heart away

Talk, in everlasting words
And dedicate them all, to me
And I will give you all my life
I'm here if you should call to me

You think that I don't even mean
A single word I say...
It's only words
And words are all I have
To take your heart away

It's only words
And words are all I have
To take your heart away

Da da da da da da da
Da da da da da da da da
Da da da da da da da da
Da da da da da da da da

This world has lost it's glory
Let's start a brand new story
Now, my love

You think that I don't even mean
a single word I say...
It's only words
And words are all I have
To take your heart away

It's only words
And words are all I have
To take your heart away
It's only words
And words are all I have
To take your heart away
href="http://vbox7.com/play:6b307e58">

Boyzone - One Kiss At A Time

I woke up this morning
With a brand new point of view
Something has changed my world
And girl that something is you
I don't know how to explain it
But I knew right from the start
This feelin' inside, it can't be denied
And I'm gonna win your heart
One kiss at a time
Sooner or later, love's gonna get ya
No way that you can hide
One kiss at a time
Minute by minute, hour by hour
I'm gonna make you mine
One kiss at a time

In all of the heavens
You're the only star that shines
And I've just gotta get to you
So I'm workin' overtime
I've climbed every mountain
Just to show you that I care
The searchin' is done
And girl you're the one
I'm gonna take you there

Hey now, hey now
Can't believe the way I feel now, feel now
One kiss at a time
Hey now, hey now
Can't you feel it when it's real now, real now?
One kiss at a time

I've climbed every mountain
Just to show you that I care
The searchin' is done
And girl you're the one
I'm gonna take you there

Hey now, hey now
Can't believe the way I feel now, feel now
(I can't believe the way I feel now)
Hey now, hey now
Can't you feel it when it's real now, real now?
(so real)

One kiss at a time
Sooner or later, love's gonna get ya
No way that you can hide
One kiss at a time
Minute by minute, hour by hour
I'm gonna make you mine
One kiss at a time...

Boyzone - All That I Need

I was lost and alone
Trying to grow, making my way down that long winding road
Had no reason, no rhyme
Like a song out of time
And there you were, standing in front of my eyes
How could I be such a fool
To let go of love and break all the rules
Girl when you walked out that door
left a hole in my heart
And now I know for sure

You're the air that I breathe
Girl you're all that I need
And I wanna thank you, lady
You're the words that I read
You're the light that I see
And your love is all that I need

I was searching in vain
Playing a game
Had no-one else but myself left to blame
You came into my world
No diamonds or pearls
Could ever replace what you gave to me girl

Just like a castle of sand
Girl, I almost let love slip right out of my hands
And just like a flower needs rain
I will stand by your side through the joy and the pain

You're all that I need, girl
You're the air that I breathe, yeah
And I want to thank you
(and I want to thank you, lady)

You're the words that I read, girl
You're love is all I need, yeah
And I want to thank you
(and I want to thank you, lady)

You're all that I need, girl
You're the air that I breathe, yeah
And I want to thank you..

...дишам, работя, пека се под жаркото слънце, чета, спортувам, срещам се с много хора, пиша, усмихвам се... и все пак нещо липсва...

Понякога се стремим да запълним празнините в живота си, с колкото се може повече занимания, но уви най-често единствената полза, която извличаме от всичко това, е че просто за кратки моменти увлечени от цялата суматоха, която си създаваме, спираме да мислим за липсващото... с една дума умело успяваме да се самозалъгваме... но както с всички лъжи и при тези истината рано или късно излиза на яве и тогава неприятното чувство е още по-голямо... мислите ни вече превръщат малката дупчица в голяма яма, а дълбаенето се ускорява... никой проблем не може да бъде решен, когато е пренебрегнат... ами ако не може и да бъде решен?!

Напоследък се старая, да се опитвам да извличам само хубавото от всички ситуации... усмихвам се, радвам се на слънцето, на хората и на всичко друго от заобикалящия ме свят... чета... четенето се оказа едно от най-приятните ми занимания напоследък... художествените измислици изписани старателно под дебелите корици на книгите, дават силен тласък на мисленето ми и дори се оказват ключове за вратите на решенията на много малки и големи проблеми... друг път, просто малко или много избистрят съзнанието ми и ми помагат да видя нещата осветени ярко от мъдрост, различна от моята собствена... казах мъдрост и се сетих една хубава фраза от „Алхимикът” на Паулу Коелю ...а именно – „Простите неща са необикновени и само мъдреците успяват да ги видят!” ... да наистина са необикновени... правят живота ти по-хубав и цветен, но може би не съм достатъчно голям мъдрец, така че да ги използвам и да залича някои липси... добре де... може и да бъде само една...

Казват, че има три важни групи хора в живота на всеки един човек – семейството, приятелите и човека, когото обичаш... казват също, че и тези 3 нещица винаги са в перфектен баланс, и когато едното липсва, другите две изчерпателно го компенсират и везните на душата ни седят неподвижни... да ама не... макар до скоро да подкрепях, горното твърдение последните дни започвам все повече да сменям позицията си (което не е никак учудващо... близнаците сме хора на постоянните промени и на крайностите... няма лъжа няма измама...) ... при липсата на едно от трите, ние се радваме максимално на другите две, радост която за достатъчно дълго време прикрива дупчицата в сърцето ни... но като всяко прикритие и това избледнява с времето и тогава на яве излиза болезнената истина, която първоначално отричаме, до момента в който осъзнаваме, че повече не можем да залъгваме дори себе си, а дума и да не става за околните... тъжно, нали?!... въпроса без отговор обаче е... „Има ли все пак решение на такъв проблем?!” ... по очевидни причини вече стана ясно, че никак не съм мъдрец... от което пък следва, че и не знам отговора... и все пак опитах... както се казваше в една поговорка „If you haven’t tried, you haven’t lived!” („Ако не си опитал, не си живял!”)... опитах да изляза от лабиринта минавайки по различни пътечки... първо пробвах дали сам ще се реши с времето... после започнах да се радвам на всички малки неща, които ме заобикалят... пробвах и по заобиколен начин да се допитвам до хората, около себе си... търсих дълбоко в мислите си... последното само увеличи броя на коридорите без изход на лабиринта... на края седнах да пиша... и дори приключвам без извод, както и без да съм открила изход от сложния лабиринт на чувстата ми... ( да си призная дълго се чудех да публикувам ли многото редове, които вече навярно си прочел, ти седящия пред екрана на компютъра си ... сам се увери, че са хаотични...)... приключвам само с въпроси... въпроси към себе си, но и въпроси към теб... Има ли такъв баланс между горните три групи хора в твоя живот? Да?! Ами, как всеки ден успяваш да уцелиш правилния път на чувствата и постъпките си, който да те отведе до едиствения верен изход от лабиринта на сърцето ти?! А, може би е повече от един?! ... ти кажи...

Христо Фотев... За морето

Острова - на залива закрила,
строга и любовна светлина.
Не скалите - неговата сила -
вашите човешки имена.
И света когато акустира в
пристаните на града - помни
всичко туй което не умира
и живее в кратките ни дни.
Тук между небето и водата
по-солена от сълза вода
всички ни сродява - свободата -
Вашата прекрасна свобода.

**********************

"Измислица ли е морето?"

Измислица ли е морето?
И щастието ли? Не вярвайте!
Не вярвайте на капитаните,
които го продадоха!
Не вярвайте и на проститутките
които го забравиха!
Не вярвайте и на поетите
които го изгубиха!
Не е измислица морето
и щастието съществува!

Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Достатъчно е да протегнете
ръката си, да се усмихнете
на някого и да му върнете
отнетото от капитаните
и проститутките-
о, мъничко
от вярата си във дърветата,
във най-щастливите предчувствия,
във поздравите на другарите,
във делниците и светкавично
вий ще намерите морето...
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви.
И портокаловото слънце
ще ви замести капитанската
фуражка, капитане мой!
Здравейте, капитане мой!

Не е измислица морето
и щастието съществува!

*****************

"Ний тръгнахме"

Ний тръгнахме - изпратени от чайки
с неуморими празнични крила...
Целувката на нежните ни майки -
как свети тя по нашите чела.
Бащите ни благословиха - с чиста
прегръдка до самото си сърце!
И в тая зала - силата лъчиста
да звучи - на техните ръце.
Щастливи - и обичани - летяхме!
Ний прекосихме цялата страна!
Къде не бяхме ний - и ний видяхме
морето как заспива в планина!
А тя се казва Странджа! Там е жива
там още се създава песента.
И месеца - най-ясния - извива
отново - блясъка си над света.
Живота на душата там ще блика -
на майки и бащи - и да искри
над преспите - зелена зеленика
под хиляди прозорци - и врати.
Ний тръгнахме. Видяхме как зърното
във нивите - сънува класове.
И как расте - видяхме ний живота
на риби - на гроздове - плодове.

Аз и морето

Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.

Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.

Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.
(Петя Дубарова)

Привечер... слънцето вече почти се скрива зад хълма, а последните му лъчи нежно огряват морската шир... вълните нежно плискат стъпалата ми, едва забележими стъпки остават по мекия пясък зад мен... самичка вървя и си размишлявам... пясък, вълни и вече едва забележими слънчеви лъчи, сама и щастлива... нима е възможно?!... наоколо влюбени двойки също бавно и с наслада се разхождат по пясъка, от време на време някоя от тях учтиво ме моли да ги снимам... може би с надеждата снимката да съхрани споделеното им щастие... знам ли... някак си всичко е така спокойно и красиво, а аз не мога да спра да се усмихвам... много странен е живота... казват, че споделеното щастие винаги се удвоява или умножава по ен на брой пъти... казват и че споделеното щастие винаги е по-дълготрайно... хммм странно... може и да е така, знам ли, дори сигурно наистина е така... но питам се , човек не може ли да е щастлив и когато няма любим човек до себе си... нима това пречи да продължиш с бодра крачка напред, следвайки мечтите си?! Нима ставаш по-слаб ?! или може би по-нещастен?! А може би когато си сам не можеш да се усмихваш?! Хммм наистина не знам наистина... но пък не ми пречи да опитам... вече почти стигнах края на бреговата линия... обърнах се назад, вълните вече бяха заличили всичките ми стъпки, както може би настоящето заличава всички трудности и неприятни неща от миналото, всички негативни мисли и случки ... а както се твърди във физиката или астрономията по-точно ( моля физиците да не критикуват) „дори момента в който правя следващата си крачка вече е в миналото” ... (това беше свързано с теориите за скоростта на светлината и т.н.... но както казах не съм чак толкова наясно с материята на физиката/астрономията, така че без коментар относно абсолютно точната формулировка на теорията, важна в случая е идеята...) до къде бях стигнала... ааа да... изхождайки от физичните теорий... следва, че в настоящето няма смисъл, нито логика да сме нещастни... както и морските песъчинки из под мойте стъпки, бързо изплуват и се връщат на мястото си , така и ние трябва да изплуваме над всичко, с високо вдигната глава ( е не прекалено високо де) и най-вече с усмивка на лице... тръгнах да изкачвам стъпалата на плажа, но нещо сякаш не ми даваше да се върна обратно към тълпата... свалих сандалите си и седнах на мекия пясък.... замисляли ли сте се, колко голямо щастие могат да ви доставят малките неща... точно онези песъчинки в ежедневието ви, които често дори не забелязвате или подминавате с лека ръка?!... още не беше достатъчно тъмно, така че грабнах фотоапарата и се опитах да запечатам щастието в различните му форми и превъплащания...не знам колко обаче успях, защото насладата не мога да опиша дори с думи, съмнявам се и снимките да са достатъчни... слънчеви лъчи вече почти нямаше, ала сякаш усещах все още топлотата им... заслушах се в шума на вълните... загледах минаващите наоколо двойки, малки дечица с майките си... чайки и гларуси прехвърчаха в небето... лек бриз развяваше спусната ми коса, и сякаш се опитваше да отвее леко вятърничавите ми мисли (ала май не успя)...далеч в морето се виждаха светлините на кораб, плавно изчезващ от погледа ми... на няколко крачки в страни възрастна художничка се опитваше да запечата по свои начин всичката тази красота... вече мисля че знам от къде великите композитори, художници и всякакви творци създават най-великите си творби ... просто успяват да осъзнаят завладяващата сила на всички малки неща... и не е от значение дали си сам или не си... дали си на брега на морето или пък в града... дали си малък или голям... мъж или жена... единственото, което има значение е да намериш щастие и вдъхновение да продължиш, дори в онова, което най-малко подозираш... а щастието често пъти е заразно и навярно всяка една твоя сърдечна усмивка ще помогне на някой непознат също да намери неговото щастие...

Dancing in the moonlight

"...dancing in the moonlight
everybodys feeling warm and bright
its such a fine and natural sight
everybodys dancing in the moonlight..."

Мастило - Малките Неща

Често искам да поплача за малките неща,
които всеки ден се случват,просто ей така.
Без да молиш и да чакаш малките неща,
идват, за да те зарадват,просто ей така.
Но често ти ги подценяваш,
не виждаш малките неща.

Много искам да превърна малките неща,
в най-голямата наслада,просто ей така.
Без да молиш и да чакаш малките неща,
идват,за да те зарадват,просто ей така.
Но често ти ги подценяваш,
не виждаш малките неща.

Излез и намери приятел,хвани го за ръка.
Може с него да откриеш малките неща. (х2)

Но често ти ги подценяваш,
не виждаш малките неща.

Излез и намери приятел, хвани го за ръка.
Може с него да откриеш малките неща. (х3)

How to have a good day :)