Some summer shots...

Нова любима книга...

Хубаво е когато има хора около нас, които непрекъснато ни вдъхновяват или пък ни дават свежи идеи... благодарение на един такъв човечец, който честичко обича да освежава, понякога еднообразните ми дни, седнах най-после да прочета "Алхимикът" на Паулу Коелю. Хммм... бих казала, че наистина е една от най-хубавите книги, които съм чела някога... наглед простичка и кратичка, а в действителност съдържа повече мъдрост и истини за живота, може би от последните 10 книги, които четох взети заедно... до преди да я прочета, си мислех че и за нея, както за много други книги, малко е преувеличавано с хвалбите, но се оказа точно обратното... хубавите думи, които бях чула се оказаха малко... сега е ред на малко вдъхновяващи цитати:

"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си."
"Простите неща са необикновени и само мъдреците успяват да ги видят."
"Когато се виждаме постоянно с едни и същи хора, те се превръщат в част от живота ни. А когато се станат част от живота ни, започват да искат да го променят. И ко не сме такива, каквито те искат да бъдем, се сърдят. Защото всички смятат, че знаят как точно трябва да живеем живота си. Но никой не знае как трябва да изживее собствения си живот."
"Всичко се свежда до една единствена същност. И когато силно искаш нещо цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си."
"Ако обещаеш нещо, което все още не притежаваш, ще загубищ желанието да го постигнеш."
"... За нея всички дни бяха еднакви. А когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота, докато слънцето върви по небосклона..."
"Има неща, за които човек не трябва да пита, за да не избяга от собствената си съдба."
"Ако можеш никога да не излизаш от настоящето ще бъдеш истински щастлив човек. Животър ти ще се превърне в безкраен празник, защото той не е нищо друго освен моментът, в който живеем."
"Когато човек обича, нещата придобиват още по-дълбок смисъл."
"...Щеше да му изпраща целувки по вятъра с надеждата, че той ще се докосне до лицето на момчето и ще му каже, че тя е жива и го чака, така както една жена чака един смел мъж, тругнал да търси мечти и съкровища..."
"Всяко търсене винаги започва с късмета на начинаещия. И винаги завършва с изпитание на завоевателя."
"Най-тъмен е часът преди изгрева на Слънцето."
"Когато нещо еволюира, еволюира и всичко онова, което го заобикаля."
"Онова което се е случило веднъж, може и да не се повтори. Но всичко, което се е случило два пъти, със сигурност ще се случи и трети път."
"Всеки човек на Земята, независимо с какво се занимава, винаги играе главна роля в Историята на света и обикновено не знае това."
"Една работа е свършена само, когато е достигната крайната цел."
"Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех."

Some Lyrics

... Sometimes listening to music enables us to find inspiration to life, smile, write... other times it helps you finding a problem solution, or just reorganizing your thoughts, for instance... to be honest I personally take great pleasure reading or just listening carefully the lyrics... it's strange,indeed, but most often no mater what's the situation the lyrics fit it perfectly... here are some, I've found grabbing recently...

Des'ree - Life

Yeah! Oh yeah! Oh life! Oh life!
I'm afraid of the dark
Especially when I'm in a park
And there's no one else around,
Oh I get the shivers.
I don't want to see a ghost,
It's the sight that I fear most
I'd rather have a piece of toast
And watch the evening news.

Chorus:
Life, oh life! Oh life! Oh life! doo,
Doot doot dooo... Life, oh life! Oh life!
Oh life! doo doot doo

I'm a superstitious girl
I'm the worst in the world
Never walk under the ladders,
I keep a rabbit's tail.
I'll take you up on the dare,
Anytime, anywhere;
Name the place,
I'll be there,
Bungee jumping, I don't care!

Chorus

Life! Doo doo doo doo doo...

So after all said and done
I know I'm not the only one
Life indeed can be fun,
If you really want to.
Sometimes living out your dreams,
Ain't as easy as it seems
You wanna fly around the world,
In a beautiful balloon.

Chorus (2x)

Doo doot doo doot. Repeat
Oh, life, oh life! Repeat till fade
href="http://www.youtube.com/watch?v=V5Ej_WQhKSI">

Boyzone - Words

Smile, an everlasting smile
A smile can bring you near to me
Don't ever let me find you gone
Cause that would bring a tear to me

This world has lost it's glory
Lets start a brand new story
Now my love

You think that I don't even mean
A single word I say...
It's only words
And words are all I have
To take your heart away

Talk, in everlasting words
And dedicate them all, to me
And I will give you all my life
I'm here if you should call to me

You think that I don't even mean
A single word I say...
It's only words
And words are all I have
To take your heart away

It's only words
And words are all I have
To take your heart away

Da da da da da da da
Da da da da da da da da
Da da da da da da da da
Da da da da da da da da

This world has lost it's glory
Let's start a brand new story
Now, my love

You think that I don't even mean
a single word I say...
It's only words
And words are all I have
To take your heart away

It's only words
And words are all I have
To take your heart away
It's only words
And words are all I have
To take your heart away
href="http://vbox7.com/play:6b307e58">

Boyzone - One Kiss At A Time

I woke up this morning
With a brand new point of view
Something has changed my world
And girl that something is you
I don't know how to explain it
But I knew right from the start
This feelin' inside, it can't be denied
And I'm gonna win your heart
One kiss at a time
Sooner or later, love's gonna get ya
No way that you can hide
One kiss at a time
Minute by minute, hour by hour
I'm gonna make you mine
One kiss at a time

In all of the heavens
You're the only star that shines
And I've just gotta get to you
So I'm workin' overtime
I've climbed every mountain
Just to show you that I care
The searchin' is done
And girl you're the one
I'm gonna take you there

Hey now, hey now
Can't believe the way I feel now, feel now
One kiss at a time
Hey now, hey now
Can't you feel it when it's real now, real now?
One kiss at a time

I've climbed every mountain
Just to show you that I care
The searchin' is done
And girl you're the one
I'm gonna take you there

Hey now, hey now
Can't believe the way I feel now, feel now
(I can't believe the way I feel now)
Hey now, hey now
Can't you feel it when it's real now, real now?
(so real)

One kiss at a time
Sooner or later, love's gonna get ya
No way that you can hide
One kiss at a time
Minute by minute, hour by hour
I'm gonna make you mine
One kiss at a time...

Boyzone - All That I Need

I was lost and alone
Trying to grow, making my way down that long winding road
Had no reason, no rhyme
Like a song out of time
And there you were, standing in front of my eyes
How could I be such a fool
To let go of love and break all the rules
Girl when you walked out that door
left a hole in my heart
And now I know for sure

You're the air that I breathe
Girl you're all that I need
And I wanna thank you, lady
You're the words that I read
You're the light that I see
And your love is all that I need

I was searching in vain
Playing a game
Had no-one else but myself left to blame
You came into my world
No diamonds or pearls
Could ever replace what you gave to me girl

Just like a castle of sand
Girl, I almost let love slip right out of my hands
And just like a flower needs rain
I will stand by your side through the joy and the pain

You're all that I need, girl
You're the air that I breathe, yeah
And I want to thank you
(and I want to thank you, lady)

You're the words that I read, girl
You're love is all I need, yeah
And I want to thank you
(and I want to thank you, lady)

You're all that I need, girl
You're the air that I breathe, yeah
And I want to thank you..

...дишам, работя, пека се под жаркото слънце, чета, спортувам, срещам се с много хора, пиша, усмихвам се... и все пак нещо липсва...

Понякога се стремим да запълним празнините в живота си, с колкото се може повече занимания, но уви най-често единствената полза, която извличаме от всичко това, е че просто за кратки моменти увлечени от цялата суматоха, която си създаваме, спираме да мислим за липсващото... с една дума умело успяваме да се самозалъгваме... но както с всички лъжи и при тези истината рано или късно излиза на яве и тогава неприятното чувство е още по-голямо... мислите ни вече превръщат малката дупчица в голяма яма, а дълбаенето се ускорява... никой проблем не може да бъде решен, когато е пренебрегнат... ами ако не може и да бъде решен?!

Напоследък се старая, да се опитвам да извличам само хубавото от всички ситуации... усмихвам се, радвам се на слънцето, на хората и на всичко друго от заобикалящия ме свят... чета... четенето се оказа едно от най-приятните ми занимания напоследък... художествените измислици изписани старателно под дебелите корици на книгите, дават силен тласък на мисленето ми и дори се оказват ключове за вратите на решенията на много малки и големи проблеми... друг път, просто малко или много избистрят съзнанието ми и ми помагат да видя нещата осветени ярко от мъдрост, различна от моята собствена... казах мъдрост и се сетих една хубава фраза от „Алхимикът” на Паулу Коелю ...а именно – „Простите неща са необикновени и само мъдреците успяват да ги видят!” ... да наистина са необикновени... правят живота ти по-хубав и цветен, но може би не съм достатъчно голям мъдрец, така че да ги използвам и да залича някои липси... добре де... може и да бъде само една...

Казват, че има три важни групи хора в живота на всеки един човек – семейството, приятелите и човека, когото обичаш... казват също, че и тези 3 нещица винаги са в перфектен баланс, и когато едното липсва, другите две изчерпателно го компенсират и везните на душата ни седят неподвижни... да ама не... макар до скоро да подкрепях, горното твърдение последните дни започвам все повече да сменям позицията си (което не е никак учудващо... близнаците сме хора на постоянните промени и на крайностите... няма лъжа няма измама...) ... при липсата на едно от трите, ние се радваме максимално на другите две, радост която за достатъчно дълго време прикрива дупчицата в сърцето ни... но като всяко прикритие и това избледнява с времето и тогава на яве излиза болезнената истина, която първоначално отричаме, до момента в който осъзнаваме, че повече не можем да залъгваме дори себе си, а дума и да не става за околните... тъжно, нали?!... въпроса без отговор обаче е... „Има ли все пак решение на такъв проблем?!” ... по очевидни причини вече стана ясно, че никак не съм мъдрец... от което пък следва, че и не знам отговора... и все пак опитах... както се казваше в една поговорка „If you haven’t tried, you haven’t lived!” („Ако не си опитал, не си живял!”)... опитах да изляза от лабиринта минавайки по различни пътечки... първо пробвах дали сам ще се реши с времето... после започнах да се радвам на всички малки неща, които ме заобикалят... пробвах и по заобиколен начин да се допитвам до хората, около себе си... търсих дълбоко в мислите си... последното само увеличи броя на коридорите без изход на лабиринта... на края седнах да пиша... и дори приключвам без извод, както и без да съм открила изход от сложния лабиринт на чувстата ми... ( да си призная дълго се чудех да публикувам ли многото редове, които вече навярно си прочел, ти седящия пред екрана на компютъра си ... сам се увери, че са хаотични...)... приключвам само с въпроси... въпроси към себе си, но и въпроси към теб... Има ли такъв баланс между горните три групи хора в твоя живот? Да?! Ами, как всеки ден успяваш да уцелиш правилния път на чувствата и постъпките си, който да те отведе до едиствения верен изход от лабиринта на сърцето ти?! А, може би е повече от един?! ... ти кажи...

Христо Фотев... За морето

Острова - на залива закрила,
строга и любовна светлина.
Не скалите - неговата сила -
вашите човешки имена.
И света когато акустира в
пристаните на града - помни
всичко туй което не умира
и живее в кратките ни дни.
Тук между небето и водата
по-солена от сълза вода
всички ни сродява - свободата -
Вашата прекрасна свобода.

**********************

"Измислица ли е морето?"

Измислица ли е морето?
И щастието ли? Не вярвайте!
Не вярвайте на капитаните,
които го продадоха!
Не вярвайте и на проститутките
които го забравиха!
Не вярвайте и на поетите
които го изгубиха!
Не е измислица морето
и щастието съществува!

Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Достатъчно е да протегнете
ръката си, да се усмихнете
на някого и да му върнете
отнетото от капитаните
и проститутките-
о, мъничко
от вярата си във дърветата,
във най-щастливите предчувствия,
във поздравите на другарите,
във делниците и светкавично
вий ще намерите морето...
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви.
И портокаловото слънце
ще ви замести капитанската
фуражка, капитане мой!
Здравейте, капитане мой!

Не е измислица морето
и щастието съществува!

*****************

"Ний тръгнахме"

Ний тръгнахме - изпратени от чайки
с неуморими празнични крила...
Целувката на нежните ни майки -
как свети тя по нашите чела.
Бащите ни благословиха - с чиста
прегръдка до самото си сърце!
И в тая зала - силата лъчиста
да звучи - на техните ръце.
Щастливи - и обичани - летяхме!
Ний прекосихме цялата страна!
Къде не бяхме ний - и ний видяхме
морето как заспива в планина!
А тя се казва Странджа! Там е жива
там още се създава песента.
И месеца - най-ясния - извива
отново - блясъка си над света.
Живота на душата там ще блика -
на майки и бащи - и да искри
над преспите - зелена зеленика
под хиляди прозорци - и врати.
Ний тръгнахме. Видяхме как зърното
във нивите - сънува класове.
И как расте - видяхме ний живота
на риби - на гроздове - плодове.

Аз и морето

Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.

Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.

Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.
(Петя Дубарова)

Привечер... слънцето вече почти се скрива зад хълма, а последните му лъчи нежно огряват морската шир... вълните нежно плискат стъпалата ми, едва забележими стъпки остават по мекия пясък зад мен... самичка вървя и си размишлявам... пясък, вълни и вече едва забележими слънчеви лъчи, сама и щастлива... нима е възможно?!... наоколо влюбени двойки също бавно и с наслада се разхождат по пясъка, от време на време някоя от тях учтиво ме моли да ги снимам... може би с надеждата снимката да съхрани споделеното им щастие... знам ли... някак си всичко е така спокойно и красиво, а аз не мога да спра да се усмихвам... много странен е живота... казват, че споделеното щастие винаги се удвоява или умножава по ен на брой пъти... казват и че споделеното щастие винаги е по-дълготрайно... хммм странно... може и да е така, знам ли, дори сигурно наистина е така... но питам се , човек не може ли да е щастлив и когато няма любим човек до себе си... нима това пречи да продължиш с бодра крачка напред, следвайки мечтите си?! Нима ставаш по-слаб ?! или може би по-нещастен?! А може би когато си сам не можеш да се усмихваш?! Хммм наистина не знам наистина... но пък не ми пречи да опитам... вече почти стигнах края на бреговата линия... обърнах се назад, вълните вече бяха заличили всичките ми стъпки, както може би настоящето заличава всички трудности и неприятни неща от миналото, всички негативни мисли и случки ... а както се твърди във физиката или астрономията по-точно ( моля физиците да не критикуват) „дори момента в който правя следващата си крачка вече е в миналото” ... (това беше свързано с теориите за скоростта на светлината и т.н.... но както казах не съм чак толкова наясно с материята на физиката/астрономията, така че без коментар относно абсолютно точната формулировка на теорията, важна в случая е идеята...) до къде бях стигнала... ааа да... изхождайки от физичните теорий... следва, че в настоящето няма смисъл, нито логика да сме нещастни... както и морските песъчинки из под мойте стъпки, бързо изплуват и се връщат на мястото си , така и ние трябва да изплуваме над всичко, с високо вдигната глава ( е не прекалено високо де) и най-вече с усмивка на лице... тръгнах да изкачвам стъпалата на плажа, но нещо сякаш не ми даваше да се върна обратно към тълпата... свалих сандалите си и седнах на мекия пясък.... замисляли ли сте се, колко голямо щастие могат да ви доставят малките неща... точно онези песъчинки в ежедневието ви, които често дори не забелязвате или подминавате с лека ръка?!... още не беше достатъчно тъмно, така че грабнах фотоапарата и се опитах да запечатам щастието в различните му форми и превъплащания...не знам колко обаче успях, защото насладата не мога да опиша дори с думи, съмнявам се и снимките да са достатъчни... слънчеви лъчи вече почти нямаше, ала сякаш усещах все още топлотата им... заслушах се в шума на вълните... загледах минаващите наоколо двойки, малки дечица с майките си... чайки и гларуси прехвърчаха в небето... лек бриз развяваше спусната ми коса, и сякаш се опитваше да отвее леко вятърничавите ми мисли (ала май не успя)...далеч в морето се виждаха светлините на кораб, плавно изчезващ от погледа ми... на няколко крачки в страни възрастна художничка се опитваше да запечата по свои начин всичката тази красота... вече мисля че знам от къде великите композитори, художници и всякакви творци създават най-великите си творби ... просто успяват да осъзнаят завладяващата сила на всички малки неща... и не е от значение дали си сам или не си... дали си на брега на морето или пък в града... дали си малък или голям... мъж или жена... единственото, което има значение е да намериш щастие и вдъхновение да продължиш, дори в онова, което най-малко подозираш... а щастието често пъти е заразно и навярно всяка една твоя сърдечна усмивка ще помогне на някой непознат също да намери неговото щастие...

Dancing in the moonlight

"...dancing in the moonlight
everybodys feeling warm and bright
its such a fine and natural sight
everybodys dancing in the moonlight..."

Мастило - Малките Неща

Често искам да поплача за малките неща,
които всеки ден се случват,просто ей така.
Без да молиш и да чакаш малките неща,
идват, за да те зарадват,просто ей така.
Но често ти ги подценяваш,
не виждаш малките неща.

Много искам да превърна малките неща,
в най-голямата наслада,просто ей така.
Без да молиш и да чакаш малките неща,
идват,за да те зарадват,просто ей така.
Но често ти ги подценяваш,
не виждаш малките неща.

Излез и намери приятел,хвани го за ръка.
Може с него да откриеш малките неща. (х2)

Но често ти ги подценяваш,
не виждаш малките неща.

Излез и намери приятел, хвани го за ръка.
Може с него да откриеш малките неща. (х3)

How to have a good day :)

For the incredible power of those little things which make us happy

“Words can never adequately convey the incredible impact of our attitudes toward life. The longer I live the more convinced I become that life is 10 percent what happens to us and 90 percent how we respond to it.” (Charles R. Swindoll)

"Let us be grateful to people who make us happy, they are the charming gardeners who make our souls blossom." ~ (Marcel Proust)

...music playing from another room...

What love is like?

"You know how when you're listening to music playing from another room? And you're singing along because it's a tune that you really love? When a door closes or a train passes so you can't hear the music anymore, but you sing along anyway... then, no matter how much time passes, when you hear the music again you're still in exact same time with it. That's what it's like. "

(Jud Law - "Music playing from another room")

"Wake up smell the roses
Life is happening and you don't know it
Wake up, take a moment
Grab it in your hands... and own it"

Портрет от капачки

В първия момент, в който го видях си помислих, че просто е добър фотошоп или някаква друга измама, но някак си снимките са твърде красноречиви.

Natasha Bedingfield - Pocket Full of Sunshine Album

Вчера търсейки разни неща в интернет пространстовото, открих един голям пропуск в музикалната ми колекция, а именно албума "Pocket Full Of Sunshine" на британката Наташа Бедингфилд...
Албумът излиза на 22 Януари 2008, и включва както нови песни, така и парчета от втория и албум "N.B", който така и не излиза в Щатите. За разлика от албума "Unwritten", където в текстовете на песните си (почти всички от които пише сама) младата певица акцентира на аспекти свързани с независимостта и опортюнизма, тук идеите поемат курс в посока - любов, чувства и взаимоотношения. През 2008 достига 3-то място в класацията на U.S Billboard, 3-то в U.S. Billboard Top Internet Albums и 13-то в Canadian Albums Chart.
Аз лично бях много приятно впечатлена от целия албум, затова силно го препоръчвам на всеки, дори да не харесвате гласа на британката, поне прочетете текстовете, сигурна съм че няма да съжелявате.

I want to be the face you see when you close your eyes
I want to be the touch you need every single night
I want to be your fantasy
And be your reality
And everything between

I want you to need me
Like the air you breathe
I want you to feel me
In everything
I want you to see me
In your every dream
The way that I taste you feel you breathe you need you
I want you to need me
Like I need you

I want to be the eyes that look deep into your soul
I want to be the world to you
I just want it all
I want to be your deepest kiss
The answer to your every wish
I'm all you ever need

[Chorus]

More than you could know
And I need you
To never never let me go
And I need to be deep inside your heart
I just want to be everywhere you are....

I want to be the face you see when you close your eyes
I want to be the touch you need every single night
I want to be your fantasy
And be your reality
And everything between

Дамян Дамянов

Напоследък нещо ме е хванала манията да чета поезия, когато имам време... оказа се, че има страшно много перли в родната литература, и конкретно поезия, които чак сега откривам, ровейки се в дълбините на океана в интернет... една такава направо огърлица от перли се оказа поезията на Дамян Дамянов... ето малка впечатляваща, поне за мен, част от нея...


" ПРИКАЗКА "
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
***


"КОГАТО СИ НА ДЪНОТО"

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
***





"ПИСМО"

Бих ти изпратил писмо без адрес.
И аз знам, че ще получиш писмото.
То ще стигне при тебе нощес
или днес, но ще стигне, защото
този вятър, ту тих ту свиреп,
тези птици, с лъчи по крилата
са приятели с мен и с теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб - не защото
сме единствени хора в света,
не защото света ни познава,
а защото приел любовта
от сърце на сърце я предава!

***



"ЛУННА СОНАТА"

В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.
***




"Еднодневка"

Със зората дошла, тя с нощта ще си иде.
И ще види трева, и небе тя ще види,
и ще види дървета, реки, чучулиги...
а светът е голям. И един ден не стига.
Тя един ден живее. В тревичките лази.
Тя един ден живее. Няма време да мрази.
По веднъж само вижда човека, дървото.
По веднъж! И затуй ги запомня с доброто.
Тя един ден живее. В добро ще го мине.
Аз я гледам и плача за мойте години!
***




"ПОСВЕЩЕНИЕ"

Къде си моя първа обич?
Разпръсна ни света голям!
А беше време...Даже в гроба
не исках да отида сам.
Не исках да съм сам без тебе.
Не искаше и ти - сама.
За двамата ни бе потребен
един живот. Една земя
под нас или над нас да бъде.
Ала животът се мени.
Земята се върти и пъди
прашинките на две страни.
Земята се върти. Пилее
листа и птици, сняг и прах...
Върти се тя и те - със нея!
И те - със нея, ние - с тях!
Довчера влюбени и вечни,
днес - аз съмичък, ти - сама.
Като два полюса далечни,
два края на една земя.
И двете точки на кълбото
се гонят всеки миг и час.
А колко други във живота
се гонят също като нас!
И как безкрайно се пътува
по паралела "Аз и Ти"...
Затуй откакто свят светува
кълбото земно се върти.
***



Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
( ако изобщо още съществува )!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо...
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.
***


"M"

Мираж? Мечта? Мраз? Мерзост? Мъст?
Не знам кое от всички е жената.
Но името и все започва с "М".
И май е всичко, сбрано във едно, тя.
И все с това проклето "М" край мен
мотае мигновената ми мъка.
Минава "М" - то в мисли нощ и ден:
"М" - мое минало, мой рай, мой пъкъл...
И мое мигновение, дошло,
отишло си във дни незабравими.
Отдавна. Вече ни добро, ни зло
ми носи то. Но неговото име
и неговата първа буква "М"
през мене като метеор премина -
в началото - "Мечта", а после - "Мъст"
и най-накрай - "Мълчание" и мнима
любов, която никога въобще
в живота ми не е била, защото
измисляйки си всичко, щем не щем,
със "М", без "М", и денем и ноще
измисляме самите си животи.

Eagle-Eye Cherry - Save Tonight (Official Music Video) - These bloopers are hilarious

Save tonight
and fight the break of dawn
Come tomorrow
tomorrow I'll be gone