Август едва преди два дни си замина и сякаш взе със себе си и цялата топлина на лятото, остави ни само сноп лъчи, прикриващи поразийте на вятъра, които сякаш не само донесе есента със себе си, но и куп други промени, задължения, преживявания, раздели... и ето историята на един от първите есенни дни, оставен за последни срещи, усмивки и спомени..."Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези. Научих тази нова подробност на четвъртия ден сутринта, когато ти ми каза:- Много обичам слънчевите залези. Хайде да видим един залез...- Но трябва да почакаме...- Какво да почакаме?- Да почакаме залеза.Отначало ти изглеждаше много учуден, а след това се засмя на себе си. И ми каза:- Все си мисля, че съм у дома!Наистина. Всички знаят, че когато в Съединените щати е обед, във Франция слънцето залязва.Достатъчно е да можеш за една минута да се пренесеш във Франция, за да присъстваш на залеза. За съжаление Франция е много далеч. Но на твоята толкова малка планета е стигало само да дръпнеш стола на няколко крачки. И ти си гледал вечерния здрач всеки път, когато поискаш...- Един ден видях как слънцето залязва четирийсет и четири пъти!И малко след това добави:- Знаеш ли... когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези...- Значи през онзи ден с четирийсет и четирите пъти си бил много тъжен?Но малкият принц не ми отговори."
Един разказ със закъснение...
Posted by Alice at 18:07
петък, ноември 26, 2010
Labels: Just me :o)
Cinema Italiano... или нови и стари усмивки и истории от италианските ленти (част 1)
Posted by Alice at 14:52
Всеки един от нас има безброй заблуди в живота си. Много често това са неща, които мислим, че не обичаме, а всъщност никога не сме опитали, вкусили или постарали да разберем... храна, музика, филми, човешки характери и постъпки... като се замислите наистина никак не са малко, нали?! а сега се замислете, колко са нещата от подобен род, за които сте съжалявали след като сте опитали... броят се на пръсти?!... така си и мислех... при мен едно такова нещо беше факта, че си мислех че не харесвам европейско кино. и аз като масата не признавах нищо в което се говори на език, различен от английски и със сюжет, различен от типично американските... за щастие макар и с голямо закъснение си отворих очите, първо от интерес към италианския език после и от интерес и любов от пръв поглед с италианското кино... всеки, който поне веднъж гледа или е гледал италиански филм, може с лекота да осъзнае, че италианското кино е всичко друго, но не и шаблонно, или още повече близко до американското... сякаш разликите в киното наподобяват разликите на самите нации... емоционалност, любов към храната и към малките и дребни моменти щастие, темперамент и ритъм, наподобяващ ритмичността на самия италиански език, липса на шаблонност, и още много други... накратко казано: дори и никога да не сте били в Италия, да сте говорили на живо с италианци и т.н., след като гледате някои от изброените (и не само) заглавия, сами ще осъзнаете как посредством киното сте запленени и от самата страна и неините специфики... За това да не отлагаме, ето някои заглавия, които според мен си заслужават гледането:
Labels: Camera action
Posted by Alice at 13:50
неделя, ноември 07, 2010
Labels: Just me :o)