Weekend

Няма нищо по-хубаво от приятен завършек на тежка седмица... само че противно на схващанията, че хубавите уикенди са онези, прекарани в провинцията или някъде сред природата, моят уикенд беше странен и хубав по своему именно в големия каменен и студен град... "студен и каменен" може би през очите на Смирненски или някой друг, който успява да улови само сивите багри на града... през моите обаче, той беше далеч от сивотата и самотата... започна се още петъка, когато след разговор със стар и много добър приятел, когото не бях чувала скоро, някак си странно и неописуемо се презаредих с енергия и сили и сякаш си спомних доста позабравени мои си житейски философии, които преди винаги бяха необходима и достатъчна причина да се чувствам добре... (така че малко офтопик да кажа едно "Благодаря")... продължение на багрите имаше в съботата, която беше кална, дъждовна и студена, но пък имаше падащи листя във всички тонове на жълто, оранжево и кафяво и не на последно място едно незабравимо Хелоуин парти... много непозначи хора; тикви; балони; идеи много - костюми страшни, смешни, оригинални; усмивки; танци до зори и отново много цветове... тиквите не така и не успяха да се превърнат в каляски, но пък голяма част от нюансите и настроенията на вечерта се превърнаха в купища снимки, които с удоволствие разглеждам отново и отново... след съботното парти се очакваше да прекарам неделята в компанията на леглото, филм, шоколад и съквартирантски приказки, но... една идейка за късна неделна разходка в центъра, се оказа най-хубавия завършек на иначе идеалния край на седмицата... хубава компания, голяма чаша капучино (тук е мястото да кажа колко много бях впечатлена от една кафе-сладкарничка "Оnda Cafe"... не толкова комерсиална версия на Старбъкс, но разположена уютно на малка уличка в центъра), африкански и бразилски ритми (малко в стил компилациите на Putamayo) и отново мнооого приказки.... театър, фотография, изкуство, литература, музика <3 <3 <3... хех някак си, каточели капучиното и компанията бяха малко ами имаше и още по-добро продължение на лежерния неделен ден... вечерна разходка по ярко осветените софийски улици... студът щипеше бузите... мокри жълто-оранжеви листя се лепяха по обувките... а думите продължаваха да идват от самосебе си :)... наскоро не бях пътувала вечер с градски транспорт по улиците на София, и в комбинация с аромата на есен, галещ всички сетива и хубавата музика на плеъра... обичайното в други пъти прибиране вкъщи сега беше страшно чаровно... хех... вечерта обаче не свърши със затварянето на входната врата... само няколко минути по-късно отново я затворих, но от външната страна... имаше си пикантно продължение ... наглед обикновено студентско стайно парти... дозина приятели, много смях, хубава музика и отново мнооооого приказки... 5 am - понеделник ... уикенда свърши, ала успя като с магическа гумичка да изтрие всички неприятни емоции натрупани през седмицата, както и да ме зареди с необходимата начална доза позитивизъм за през новата седмица... :)

Gotta Get Thru This

...I'm gonna get through this
I gotta take my, take my mind off you

Give me just a second and I'll be alright
Surely one more moment couldn't break my heart
Give me 'til tomorrow then I'll be okay
Just another day and then I'll hold you tight

when your love is pouring like the rain
I close my eyes and its gone again
When will I get the chance to say I love you
I pretend that you're already mine
and my heart ain't breaking every time
I look into your eyes...

Ebbs & Flows

Приливи и отливи… ураганни морски бури и след това ясни утрини, но не за дълго…

Някога бях в заблудата (да не кажа, че и още май съм), че всичко може да е хубаво, стига настроиката ти да е такава… че всеки прилив на хубави мисли е в състояние да заличи и запълни с пясък и най-големите дупки по повърхността, а и дълбоко в мислите и сърцето… опитвах/м се всячески и при най-малкия отлив на усмивки да намеря нещо ново и притегателно, което по най-бързия начин да предизвика прилив и всичко отново да си бъде наред… и все пак осъзнавам,че точно когато най-малко очаквам може да се появи буря… било то от мисли, чувства, обстоятелсва, хора или от какво ли още не… която да преобърне всичко и тогава да няма грам значение, каква енергия/прилив се опитвам да привлека (отклонение: казват, че с каквато нагласа сме и каквато енергия излъчваме, било то позитивна или негативна, привличаме същото върху себе си)… уви, точно след една такава буря, осъзнаваме, че великолепните настройки, или пък по-големите ангажиментите, които си създаваме, за да не обръщаме внимание на липсите в други аспекти на живота си, се оказват нищожни, пред "грозната" истина, която сме се опитвали да пренебрегнем… сякаш например след като си преживял отливите, приливите и бурите успяваш за миг да седнеш сам на брега и просто да се взираш в безкрая и пясъчната ивица… колкото повече се взираш толкова повече мислиш, че можеш да забравиш всичко, но и толкова повече забелязваш и най-малкия детайл… дребните дупчици в пясъка; гребените на вълните, както и останалата пяна след като са се разбили; съществата, които идват и си отиват и ред други… и тогава?!… чувстваш се малък, но в същото време голям, задето си осъзнал много истини… опитваш се да забравиш, ала разбираш, че това би било поредната заблуда?!… казано с други думи… поредният прилив на хубави мисли, защото скоро ще бъде последван било то от отлив, било от отрезвяваща буря… и все пак?!… оставаш сам, седнал на пясъка потънал в мисли, или намираш бегло забележими следи от стъпки, които решаваш да последваш?!… ами ако следващият прилив/отлив отмие и тях и се окаже, че са били безполезни?!… започваш да рисуваш или пишеш върху пясъка… а защо не и да снимаш всичко наоколо, с тайничката надежда собственото ти творчество да ти даде отговори или най-малкото покой… Да?!… или може би… Не?!…

Fine Without U :o)

Why don’t you feel me
I’m so in need
Is it a wonder I resist from you?
I was the one who fell in this game
Then you took me away from you

I’m fine without you now
I don’t need you here
I’m fine without you now
Can you disappear

I’m fine without you now
I’ve given you my heart
I’m fine without you now
I’ve given you, given you everything
I’m fine without you now
I’ve given you my heart
I’m fine without you now
I’ve given you, I’ve given you everything

You’ve made it clear now
This is the end
No more goodbyes and sympathies from me
All you still want is a physical thing
But you’ve taken enough from me

I’m fine without you now
I don’t need you here
I’m fine without you now
Can you disappear

I’m fine without you now
I’ve given you my heart
I’m fine without you now
I’ve given you, given you everything
I’m fine without you now
I’ve given you my heart
I’m fine without you now
I’ve given you, I’ve given you everything

Richard Calmes

Има дни, когато жаждата за изкуство е по-силна от всичко... сякаш просто искам да забравя за момент мрачната, понякога, действителност... или пък просто да погледна живота с други/чужди очи... а защо не и през нечий чужд обектив... днес това беше обективът на Ричард Калмс...

































за повече информация и снимки виж тук -> http://www.richardcalmes.com/about.html

SofiG

Знам, че напоследък хич ме няма в писането, дори и в постването на най-обикновени нещица... оправдания много, ала да преминем по същество, към нещото, което силно грабна вниманието ми и направи денят ми една идея по-красив... а именно чешката фотографка Тамара Черна, подвизаваща се под псевдонима SofiG... преди може би повече от година бях попаднала на неини творби, но така и не бях успяла да намеря името, стоящо зад толкова много красота, побрана в рамките на няколко хиляди пиксела...

A wave hello, a wave goodbye...

Съботно вечерна тема/музика за размисъл... или за почивка... изборът е ваш ;о)

"If" by Rudyard Kipling

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too:
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don't deal in lies,
Or being hated don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream---and not make dreams your master;
If you can think---and not make thoughts your aim,
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same:.
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build'em up with worn-out tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings,
And never breathe a word about your loss:
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on!"

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with Kings---nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you,
If all men count with you, but none too much:
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that's in it,
And---which is more---you'll be a Man, my son!

Невероятно е на колко много са способни думите... невероятно е, че няколко някога написани реда могат да ти помогнат да вдигнеш глава и да продължиш, да направят деня ти по-светъл и мислите по-ясни... не вярвах, но когато колегата ми случайно извади и ме убеди да прочета горните редове, повярвах... може пък силата на горните думи, да промени и твоя ден... опитай ;)

p.s: голямо благодаря (той си знае кой е) ;)

I'll Fly With You

Топъл Августов ден... последните жарки лъчи на лятото нежно огряват лицето ми... започвам да усещам носталгия по нещо, което все още не е свършило, ала беше толкова хубаво, че би било прекрасно да бъде вечно... докосвам пясъка, който вълните бързо изплъзват от шепите ми... изплъзват се и морските ми дни и нощи... мечтаейки лятото да не свършва, попаднах на безизвестния (на мен поне) Sagi Rei и, галещите ухото, звуци на китарата му... Enjoy! ;)

С лист и химикал в ръка

Кога за последно писахте?! Не, нямам в предвид имейли, блог статии, коментари или каквото и да е друго, записвано на електронен носител със печатни букви и символи, далеч по-различни от вашия собствен ръкопис... струва ми се, че лекичко се позамислихте... ако ли не, и отговорът граничи с "много скоро... вчера... днес" няма да се забавя и да спестя похвалите си... уви струва ми се, че истината при мнозинството далеч не е за хвалби и поздравления...
Да си призная, колкото и да ми е неудобно от това, изглежда и аз спадам към онези, които все по-често забравят за чистото и неподправено удоволствие да хванат бял лист хартия и без необходимост от клавиатура просто да напишат мислите си черно на бяло...
Някои мигом биха отвърнали, че използвайки клавиатурата спомагаме за благото на горите и цялата планета, но егоиста в мен протестира... наскоро, докато подреждах забравени под леглото ми стари кутии, махайки прашния капак на една от тях, с изненада открих вързоп стари писма, черно-бели рисунки с молив, стихчета и други хартийки от преди около седем/осем години... започнах бавно да разлиствам страниците, четях, а емоциите на лицето ми непрестанно преминаваха от смях, в сълзи, после в тъга, усмивки и какво ли още не... контрастите бяха толкова много, че едва ли бих могла да опиша всяко пламъче или сълза в очите си... но при вида на гореспоменатата купчинка друго не можеше и да следва... това което държах в ръцете си бяха пожълтелите вече страници на тинейджърските ми години, на които с глуповати думи и изкривен почерк пишеше малко, което обаче предизвика толкова много спомени... часове по-късно нямаше как да не се запитам бих ли изпитала същото, ако отворех някое старо писмо запазено на имейла ми... реших не само да се питам, но и да проверя... и тъй като обичам да пазя интересни писъмца и в електронната си поща бързо намерих едно от 2003... не отричам - спомени пак имаше, но някак си липсваше чувството... чувството от допира на хартията, която аз или този който ми е пишел сме държали преди толкова години... нямаше го детския почерк и скиците, които като чисто огледало отразяваха характера/ годините/ идеите/ неумението... нямаше ги снимките и изрезките от вестници, повечето от които надписани с дати или смехотворни пожелания... старателно прибрах писмата и хартийките обратно в кутията, за да мога да ги намеря отново след няколко години, когато защо пък не, може да ги чета заедно с децата ми, със същия интерес и любопитсвто, с който аз като малка се качвах на тавана на село и ровех в старите тефтери и тетрадки от ученическите години на майка ми... след като всичко беше върнато на мястото си, бързичко реших да изляза и да се отправя към най-близката книжарница и да направя малък жест към себе си... купих си тетрадка, мъничка, за да мога да я нося винаги в чантата си, но с дебели корици, за да може хубаво да пази всяка рисунка, драскотина или мисъл, която иначе бих пробвала да напиша под формата на майл или пост... и започнах да пиша...
вече нямаше значение дали съм на пейката в парка на плажа или в най-близкото кафене, където високите технологии не са много за препоръчване... освен жеста с тетрадката реших и да си обещая да пиша по-често писма, но не такива съставени от нули и единици, с големина няколко байта, ами по-специални, истински и запомнящи се... защото удоволствието да отвориш току що пристигналия пощенски плик и да държиш в ръцете си думите на някой, на когото държиш или обичаш е несравнима, още по-несравнимо е чувството да препрочетеш същите тези думи по-късно... макар и в момента, ти който четеш всички тези думи, да не можеш да ги видиш написани в малката ми тетрадка, и да изпиташ удоволствието от прелистването на вече надрасканите страници, направи този малък жест към себе си/към всички около теб вземи един химикал/молив в ръка и подари малко щастие надраскано с ръкописни букви върху лист хартия...

Суеверия

Напоследък все по-често ми се случва да попадна на едно или друго суеверие, грижливо запазено на хорските усти и разпространявано в продължение на много години... и суеверията също като малки притчи се оказа, че имат дълбок смисъл (някой и не чак толкова дълбок...) други пък са измислени по повод някаква лична изгода на създателя си... хмм и все пак, без значение повода на възникване, начина на разпространение или каквато и да е друга странична подробност, замисляли ли сте се колко подвластни са хората именно на тези кратички истории и вярвания... ако не вярвате просто се огледайте и ослушайте... убедихте ли се, вече?! Аз, от своя страна, до скоро не обръщах никакво внимание на тези така наречени „измишльотини”, но напоследък доста често започнах да чувам за една или друга тяхна разновидност и затова реших малко да се поровичкам... ето какво открих...
Суеверията по света и у нас ... смешни, безумни, защо пък не и верни...

Използването на числото 4 в някои държави е сведено до минимум, защото при произнасянето му на китайски, японски или корейски то звучи почти еднакво като думата "смърт". Поради тази причина мобилните телефонни, които съдържат числото 4, са много по-евтини в сравнение с останалите. В много сгради няма 4-ти етаж, а направо се качвате от третия на петия етаж.

В Южна Каролина хората смятат, че оставянето на шапка върху леглото носи нещастие.

В Швеция хората смятат, че оставянето на ключовете върху масата носи нещастие.

Много хора в САЩ смятат, че старата банкнота от два долара носи нещастие. За да премахнат лошото й въздействие, янките масово късали част от банкнотата под формата на триъгълник - стар символ на живота.

В много западни страни съществува трискаидекафобията - страх от числото 13. Поради тази причина на много места няма 13-и етаж в сградите... тук може да отбележим легендите за петък 13-ти, всеизвестни и добре познати на всеки...

Във Великобритания са убедени, че поставянето на новите обувки върху масата или леглото ще донесе нещастие на семейството.

Руснаците са убедени, че преди всяко пътуване трябва да се седне върху куфарите, за да се избегнат неприятни инциденти.

В Македония смятат, че чантата не трябва да се оставя на пода, защото това води до безпаричие.

Ако ви сърби дясната ръка отдолу- ще давате пари, отгоре- ще се карате;
Ако ви сърби лявата ръка отдолу – ще взимате пари, отгоре – ще целувате някого (хаха последната част, звучи малко преработена, но нищо не се знае..)

Зашита монета в дрехите пази от уроки;
Ако преди закуска кихнеш 3 пъти, ще имаш щастлив ден;
Ако видиш новата луна през дясното си рамо ще бъдеш щастлив, през лявото – нещастен;

...Може да се изброява още много, но предполагам няма нищо още кой знае колко ново да научите, нито вие, нито аз... затова ще се спра малко по-подробно на няколко, които в които аз наскоро малко или много повярвах...
Цветните нишки, завързани около китката, се смятани за много силен амулет.... неслучайно едно от първите неща, които се правят на новородените е да се завърже червено конче на малките им ръчички... и още много такива... Но и те имат свой недостатък - не са универсални. В зависимост от материала и цвета ни даряват с различни качества...
СЕДЕМТЕ ЦВЯТА НА ДЪГАТА
Червените нишки ни правят неуязвими, затова се смятат за най-добрата защита от нападение на зли хора (крадци, хулигани, насилници).
Оранжевите и жълтите нишки ни защитават от уроки и магии или просто от завистливи погледи.
Белите нишки помагат да се избегнат неочаквани изненади и непредвидени ситуации. Развиват паметта, правят лек и увпекателн процеса на обучение. С една дума, белият конец , завързан на китката, е най-добрият амулет за ученици и студенти.
Нишки от син и небесносин цвят даряват своите подопечни с умението да общуват. Превръщат ги в приятни събеседници и великолепни разказвачи. А едновременно с това повишават авторитета им в очите на околните.
Виолетовите "гривнички" ни защитават от беди и нещастия, помагат да се избегнат опасни ситуации. Препоръчват се преди всичко на хората, чиито професии са свързани с риск.
Зелените нишки способстват за успех в паричните дела, защитават от измама и кражба.
ВЪЛНЕНИ ИЛИ КОПРИНЕНИ?!:
Памучните конци се използват за защита от уроки и магия.
Копринените - за привличане на любов и подобряване на финансовото положение.
Вълнените - за защита и възстановяване (след нападение, травми, душевни преживявания). Смята се, че вълната може да премахва пробивите в енергетиката на човека.
Три вълнени нишки (от оранжев до червен цвят), усукани на китката на дясната ръка, помагат за възстановяване на силите. Този амулет дарява здраве.
Ленените нишки се използват за направата на любовни амулети и гривнички, предназначени за защита на децата.
... да си призная винаги съм вярвала в това поверие...донякъде то е свързано с идеята, че когато човек ни погледне с лоши очи после започват, едно след друго да ни се случват лоши неща... хмм... та последните дни какво ли не правих ... връзвах кончета, гасих кибритени клечки и какво ли не... нито късмет се появи, нито живота стана по-хубав...
Други пак много разпространени поверия са тези за кървавата луна и за падащите звезди... от древни времена се вярва, че когато си пожелаем нещо, наблюдавайки падаща звезда, желанието ни ще се сбъдне... изхождайки от това, месец Август би трябвало да бъде най-късметлийският месец, защото астролозите предвиждат върху земята да се излее силен метеоритен дъжд, като пикът му се очакваше да бъде вчера на 12-ти Август ...(уви аз не видях нито една звезда)... според историите , кървавата луна пък и символ на нещастието, и ако я наблюдаваш известно време, наистина ще ти се случи нещо лошо... не успях да се въздържа да се запитам...ами ако докато наблюдаваме ясното нощно небе видим и кървавата луна и падащата звезда?!... уви и поверията , честичко си противоречат...
...до тук с описанията и историите, защото внезапно се сетих за филма „Тайната”, който стана световна сензация преди няколко години... аз лично, също бях много впечатлена... мислейки и подреждайки идеите си стигнах до извода, че може би и суеверията в крайна сметка се основават на личната нагласа на човек... например, макар че с дни носих червен конец на ръката си, не гледах кървавата луна и очаквах падащите звезди... все пак нямах късмет, може би по простата причина, че не спирах да мисля за лоши неща и да обвинявам живота, съдбата и неприятните обстоятелства на настоящето... опитайте се да отречете, че не ни е вродено качеството да бъдем песимисти... не можете нали?! ... и така амулетите и суеверията се явяват лесен начин да избягаме от този песимизъм... с други думи качествено да заблудим себе си, че едно завързано конче, ще подобри ежедневието ни, а защо не и целия ни живот ... от друга страна вярванията излизат и удобен предтекст да обвиняваме някой друг/ нещо друго за неприятните събития, които ни се случват... няколко цитата от „Тайната”, подкрепящи думите ми:

„Вие привличате това, за което мислите.”
„Хората мислят за това, което не желаят, и затова привличат само още повече от същото нещо.”
„Подбирайте мислите си внимателно, вие сами сте шедьовър на собсвения си живот.”
„Каквото и да чувствате, то е идеалното отражение на причината, която го е създала.”
„Щастливи мисли привличат щастливи случайности.”
„Вселената се преподрежда в съответствие с вашите мисли.”
„Положителната мисъл е сто пъти по-силна от негативната.”

....
... и тъй като вече много задълбах, а изводите би трябвало да са се появили от самосебе си... остава само да заключа, че без значение колко много суеверия ни заобикалят, винаги трябва да вярваме само в едно единствено... „Животът ни е такъв какъвто сами си го направим.”, и да носим само един единствен амулет... този на собствената си увереност и оптимизъм...

Lemongrass

Напоследък започна да ми става традиция... почти всяка сутрин след като стана, излизам на терасата на квартирата ми, с чаша кафе, лаптопа или хубава книжка и се наслаждавам на красивия морски пейзаж пред очите ми... звучи примамливо нали ?! и така... тази сутрин допивайки последните глътки кафе, преглеждах news feed-a във фейсбуук попаднах на един линк с името "Lemongrass"... реших да чуя и бях много приятно изненадана... сякаш само това липсваше на сутрешния ми "ритуал"... смесица от лек ню джаз, чилаут и лаундж никога не е излишна...

Малко история около основателя Roland Voss и албумите на "Lemongrass": href="http://www.mole.de/eng/Artists/lemongrass.html">

Ето и няколко, случайно избрани, трака...

Me, myself and the sunset...

...Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време
единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези. Научих тази нова
подробност на четвъртия ден сутринта, когато ти ми каза:

- Много обичам слънчевите залези. Хайде да видим един залез...
- Но трябва да почакаме...
- Какво да почакаме?
- Да почакаме залеза.
Отначало ти изглеждаше много учуден, а след това се засмя на себе си. И ми каза:
- Все си мисля, че съм у дома!
Наистина. Всички знаят, че когато в Съединените щати е обед, във Франция слънцето залязва.
Достатъчно е да можеш за една минута да се пренесеш във Франция, за да присъстваш на
залеза. За съжаление Франция е много далеч. Но на твоята толкова малка планета е стигало
само да дръпнеш стола на няколко крачки. И ти си гледал вечерния здрач всеки път,
когато поискаш...
- Един ден видях как слънцето залязва четирийсет и четири пъти!
И малко след това добави:
- Знаеш ли... когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези...
- Значи през онзи ден с четирийсет и четирите пъти си бил много тъжен?
Но малкият принц не ми отговори...
(Антоан дьо Сент-Екзюпери — Малкият принц)

Избори. Дилеми. Решаване на проблеми... чудя се понякога защо толкова често сме принудени да направим избор, защо все трябва да има везни които умело да се мъчим да претеглим, само и само да разберем кое е правилно... и правилното винаги ли е такова в действителност ?! ... ето че в ежедневие, изпълнено с дилеми, през последните дни отново се натъкнах на една... кое по-правилно и добре – да кажеш истината, или в конкретния случай, това което ти тежи/дразни/пречи..., или да се опиташ да преглътнеш думите и просто да продължиш... да продължиш и думите да не спират да се трупат в съзнанието ти, а ти да нямаш смелостта да ги пуснеш да излязат на яве... странно, но факт, винаги съм била поддръжник на 1-вото решение, дори и сега някак си знам, че то е това, което трябва да се направи... често няколко неизречени на момента думи, предизвикват проблеми и необходимост от много повече думи по-късно... да не говорим за онова гадно чувство, когато усещаш как нещо ти пречи и пречи, а ти си безсилен да го спреш... връщайки се към въпроса отново и отново, премисляйки всичко и опитвайки се най-сетне да сложа картите на масата и да кажа кое, как и защо ме яде вътрешно, смелостта и думите отново никакви ги няма... странно, при положение, че винаги съм неописуемо приказлив човек... в случая обаче, всеки опит за приказки, всеки тънък намек за промяна води след себе си повече напрежение отколкото ако избера едно безкрайно мълчание... някои биха казали, че ключето от бараката в такава ситуация се крие в тактическото убеждаване и правилно поднасяне на аргументите... други биха подкрепили идеята да се мълчи... трети биха казали без да се замислят всичко, което се върти в мислите им и биха продължили (странно, че и аз бях такава, а сега изведнъж не мога отново да действам по познатия начин)... истината казват е някъде по средата... никога едната теза не е напълно правилна или грешна...винаги е въпрос на личен избор... Ами ти, който току що прочете 20-тина реда хаотични мисли, задавал ли си си въпроса коя от горните истини е по-правилна?! Не си?! Ами замисли се, не се знае кога отговора ще ти потрябва...

...До вчера виждах света,
но днес си махнах очилата, с които живях.
Къде не търсих чудеса, сега разбрах цвета,
за който отдавна мечтах.

Захвърли ти балната си рокля навън.
Всички дрехи скъсай,ще живеем на сън.
Нарисувай устните си с цветен сатен
с червило за теб и за мен

Това пред нас е света,
но не надничаме послушно във чифт очила.
Едни ще цапаме сега,
а ще рисуваме по други с червило в ръка...
(Дони и Момчил - "Червило")

Poets of the fall - Roses

Some summer shots...