Слънчогледени полета, хора, ласки, снимки,

думи, нежност, целувки, дъх на ванилия и палачинки.

Сладост, близост, ноти и акустични тонове от една китара.

Запечатвам кадри нови, аромати, цветове

гледам ги и пак натъквам се на картина позната, стара.

Слънчогледите по слънцето въртят се, за да не изгубят причината за своята усмивка, 

устремено обръщам се и аз, но не намирам друго една освен - мека завивка.

И разбирам, че всичко сън било е,

само ароматът на палачинки - не...