Всеки един от нас има безброй заблуди в живота си. Много често това са неща, които мислим, че не обичаме, а всъщност никога не сме опитали, вкусили или постарали да разберем... храна, музика, филми, човешки характери и постъпки... като се замислите наистина никак не са малко, нали?! а сега се замислете, колко са нещата от подобен род, за които сте съжалявали след като сте опитали... броят се на пръсти?!... така си и мислех... при мен едно такова нещо беше факта, че си мислех че не харесвам европейско кино. и аз като масата не признавах нищо в което се говори на език, различен от английски и със сюжет, различен от типично американските... за щастие макар и с голямо закъснение си отворих очите, първо от интерес към италианския език после и от интерес и любов от пръв поглед с италианското кино... всеки, който поне веднъж гледа или е гледал италиански филм, може с лекота да осъзнае, че италианското кино е всичко друго, но не и шаблонно, или още повече близко до американското... сякаш разликите в киното наподобяват разликите на самите нации... емоционалност, любов към храната и към малките и дребни моменти щастие, темперамент и ритъм, наподобяващ ритмичността на самия италиански език, липса на шаблонност, и още много други... накратко казано: дори и никога да не сте били в Италия, да сте говорили на живо с италианци и т.н., след като гледате някои от изброените (и не само) заглавия, сами ще осъзнаете как посредством киното сте запленени и от самата страна и неините специфики... За това да не отлагаме, ето някои заглавия, които според мен си заслужават гледането:
