- Обичаш ли щастливите случайности? - попита тя и вперила поглед в него зачака отговора му. Той мълчеше, за миг се поколеба дали да заговори и в изражението и мълчанието му прозираше, че не беше съвсем сигурен в себе си и в отговора си.
- Мислиш ли, че съществуват щастливи случайности или съдба например? - недочакала отговора на предния си въпрос, попита отново тя, като не сваляше очи от него. Той не каза нищо. Опитваха се да отговорят само очите му, които безброи пъти се засичаха с нейните - изпитателни, колебливи и търсещи отговори.

  Много пъти съм подхващала и оставяла темата за щастливите случайности... още толкова повече пъти не съм стигала до улица, задънена с безброй неизвестни и променливи, които само създават фалшивото усещане, че изход все пак има...В крайна сметка, колкото и да задълбавам в темата, да питам околните за мнение по въпроса, или индиректно да се допитвам до различни хора посредством мненията им в форуми или други виртуални форми, мненията пак се струпват около два основни полюса, съответно -"Щастливите случайности съществуват и са навсякъде около нас!" и "Стига глупости! Такова нещо няма, няма и да има.Нека най-после излезем от света на фантастичните приказки!"... в този пост нямам намерението да задълбавам в това, колко са прави или грешни едните или другите, тъй като темата е неизчерпаема и все още не се е появил, а се съмнявам и да се появи, някой който да докаже убедително правотата на мненията от един от двата полюса... по-скоро би било интересно, ако всеки един от нас си зададе въпроса самичък на себе си и също така се опита да си отговори без задръжки, предрасъдъци и преструвки... Склонни ли сте да вярвате в "магичния" и може би романтичен смисъл на щастливите случайности? До колко дребните "необясними" случки предопределят решенията, които взимате и ежедневието ви като цяло? Случват ли ви се често "щастливи случайности?... въпроси има още много, отговори още повече... въпрос на време е да бъдат открити...

*в английския тълковен речник произходът на думата "щастлива случайност (serendipity)" е обяснена така - за първи път се появява през 1754г. (но до края на 20 век се използва твърде рядко), измислена от Хорас Уолпол в писмо до Ман. Той казва, че я е измислил от персийската приказка "Трите Принца от Серендип", "героите в която винаги правели откривали случайно неща, които дори не са търсели".