Обичаме, прощаваме и/или дружно пийваме в един и същи ден... или пък просто се усмихваме :o)

Мислех си този път да пропусна блогване по темата, защото напоследък и трите понятия някак си ми се размиват, но какво пък… първо честито на празнуващите, кой каквото е решил да празнува, или пък каквото някак си му се е наложило да почете…
Винаги съм била любител на празниците… важни или не толкова… винаги съм смятала, че внасят някакво хубавичко чувство и цвят в ежедневието… още може би до някъде подкрепям тази идея, но някак си смених малко ъгъла на гледните точки… през последната седмица основна тема на дискусии, където и да отидех, беше необходимостта или крайната ненужност на трите празника… имаше цветущи спорове, безброй аргументи, мъже срещу жени, романтици срещу прагматици… и какво или още не…. отначало се включвах и аз с някой друг аргумент, но тъй като всичко е прекалено субективно, реших да седна на мястото на наблюдателя, който се усмихва лекичко и слуша как в стремежа да защитят гледната си точка, хората могат да се превърнат в глупаци, които в един момент забравят какво защитават дори, но продължават да твърдят, че са прави… уви така се оказва, че става и с много празници… видоизменят се, комерсиализират се, обективизират се до толкова, че основната им идея, остава затрупана под купища ненужни аргументи и очаквания… а ние, лутащи се между тях, между една и друга крайност, забравяме, че идеята е просто да бъдем щастливи… това обаче, не отхвърля тезата ми, че не е нужно да има празник, за да се усмихваме и да намираме най-прекия път, по които да заразяваме околните с усмивките си… затова… днес празнувайте, ако наистина го чувставате и мислите… или пък просто приемете деня като обикновено парченце от календара, на което пише с големи букви "Ден на усмивките!" …. Весело прекарване :о)