Bad day...good song... happy smile

Where is the moment we needed the most
You kick up the leaves and the magic is lost
They tell me your blue skies fade to gray
They tell me your passion's gone away
And I don't need no carryin' on

You stand in the line just to hit a new low
You're faking a smile with the coffee you go
You tell me your life's been way off line
You're falling to pieces every time
And I don't need no carryin' on

Because you had a bad day
You're taking one down
You sing a sad song just to turn it around
You say you don't know
You tell me don't lie
You work at a smile and you go for a ride
You had a bad day
The camera don't lie
You're coming back down and you really don't mind
You had a bad day
You had a bad day

Събота сутрин… клепачите бавно се повдигат…усмивката се прокрадва първо по устните а после майсторски рисува тръпчинки по бузите… топлината в малката стая, гали всички сетива, с едничката цел да покаже колко е хубаво и извън пъстрите завивки на леглото… миг, два, три… изкушена от уютната сутрешна атмосфера на стаята, ставам и бавно се приближавам до прозореца… слънчевите лъчи, които всяка сутрин внасяха чар и цвят в първите минути на новия ден, ги нямаше… вместо тях по перваза на прозореца, по улиците, дърветата, къщите и хората се гонеха снежинки… малки, студени, игриви, без капка цвят, ала чисти, като детски души, които тепърва ще се сблъскват с калните локви на живота… не знам кога, нито как, малко по-късно осъзнах, че съм се подпряла безмълвно и по детски на прозореца, взирайки се някъде в безкрайността на пейзажа… усмивки една след друга се гонеха по лицето ми, подобно на снежинки навън… спомени от детство, както и от годините след него отваряха една след друга, много забравени и прашни, кутии с щастие в мислите ми… още миг, два, три… от поредния унес ме извади аромат на кафе и мандарини, който с финес се разпростираше във всички кътчета на стаята, както и китарата на съседа ми, който за разлика от стария музикант на Смирненски, изпълваше тишината със свежа младежка пъстроцветна радост, а не печална черна горест и старост… аромати, музика и … още усмивки… макар и зимна, мрачна, облачна и мъглива, лишена от чара и топлината на слънчевите лъчи… обикновената по своему зимна съботна утрин, стана безкрайно необикновена по моему… невероятно колко проста може да бъде една сутрешна рецепта за щастие, поръсена за повече свежест и чистота с шепа снежинки… не вярваш?! предизвиквам те да опиташ, за да се убедиш… P.S: опитите е препоръчително да се извършват най-малко веднъж седмично… ;о) Хубав съботен ден… :о)

"It just ain't the same all ways have changed
New days are strange is the world the insane?
If love and peace so strong
Why are there pieces of love that don't belong...
...So ask yourself is the loving really strong?
So I can ask myself really what is going wrong
Where's the truth y'all?(I don't know)..."

Най-важните неща

"Най-важните неща се определят най-трудно. Това са неща, от които се срамуваш, защото думите ги принизяват, думите смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери. Но има и нещо друго, нали? Най-важните неща се крият близо до мястото, на което принадлежи сърцето ти, те са като ориентири към съкровище, което твоите неприятели искат да ограбят. Можеш да направиш открития, които карат хората да те гледат странно, без да разбират какво точно си казал или пък си казват толкова ли е важно това, което мислиш, че ти иде да плачеш, когато говориш за него. Това е най-лошото, мисля: когато тайната остава заключена не по желание на разказвача, а по желание на човека, който би трябвало да те разбере."

(Текст - Стивън Кинг, графика - vladstudio.com)

Have you ever try sleeping with a broken heart?

...База за размисъл или необходимо и достатъчно условие за почивка, комбинирани с насладата от музиката... <3 <3 <3

Късмет и аромат на кафе

Отдавна бях забравила практиката да пия сутрешното си кафе около 10:30ч. навън в компанията на приятел/и... днес по непредвидено стечения на обстоятелствата си припомних позабаравеното чувство на аромат и вкус на кафе, примесени с приятен разговор, галещи слънчеви лъчи и свеж (до колкото може да бъде в София такъв) утринен въздух... ех че хубаво :о)... докато отпивах поредната глътка хвърлих един поглед на мъничкото късметче в чинийката... да, правилно се сетихте - точно едно от онези ненужни и безсмислени в повечето случаи листчета, които рядко цитират нещо хубаво и още по-рядко пък биха вдъхнали нотки мъдрости измежду глътките кафе... е този пък беще различно....

"Грешно е да се възприема силния мъж като роден водач, а силната жена като аномалия. Говорим за едно и също нещо - за човека! "

A moment...

There are various ways so that everybody can find harmony in their lives... these moments can be a gesture, a smell, an idea, etc... or just a simple photograph, taken in a simple but most appropriate moment... ;o)

Искам, искам, искам...

Искам с усмивка само, да можех да решавам всички проблеми...
важни, ненужни, малки, големи...
Искам да няма очи от тъга насълзени...
а само бузи от радост румени...
Искам да запазя завинаги топлите цветове есенни...
и малкото срещите с теб, когато забравяхме за времето, в разговори унесени...
Искам идеи, вдъхновение, героизъм, оптимизъм...
достатъчно силни за да няма вече егоизъм...сарказъм...негативизъм...
Искам хубавите мигове да можеха да стават безкрайни...
и да срещам хора - цветни, интересни, всеотдайни...
Искам да бъда смела да правя неща необичайни, случайни...
да излизам понякога от ежедневните коловози безкрайни...
Искам падащите звезди наистина да можеха да сбъдват мечти...
а не надеждите да изчезват като тях - неуловими, избледняващи, далечни...
Искам разходки, изкуство, музика, срещи...
характери интересни, действия и думи - интерес и ентусиазъм подклаждащи...
Искам да правя фотографии черно-бели...
а в тях запечатани чувства - ярки, наситени, весели, смели...
Искам! А вие, не искате ли!?!

Напоследък се получава сякаш блогът ми е изцяло посветен на музикална тематика, макар истината далеч да не е точно такава, просто... не знам случвало ли ви се е, понякога когато под влияние на прекалено много мисли/емоции/идеи думичките ви някак си да изчезват преди да стигнат белия лист, или преди изобщо и сами да можете да ги подредите във вид, който не друг, ами самите вие да разберете... в същото време, в опит да спрете за момент да мислите, пускате стара/нова любима песен и, с малко повече вслушване или влагане на символни значения тук-там, успявате да откриете всички онези думички, които дълбоко сте крили или просто не сте искали да произнесете гласно...



...So...just listen and think about it... you may find yourself in those lines, too... ;o)

If u've never tried - u've never lived

"...Better stand tall when they're calling you out
Don't bend, don't break, baby, don't back down..."

"I am always doing that which I cannot do, in order that I may learn how to do it." ~Pablo Picasso

"If you're never scared or embarrassed or hurt, it means you never take any chances." ~Julia Sorel (Rosalyn Drexler)

"This nation was built by men who took risks - pioneers who were not afraid of the wilderness, business men who were not afraid of failure, scientists who were not afraid of the truth, thinkers who were not afraid of progress, dreamers who were not afraid of action." ~Brooks Atkinson

"Living at risk is jumping off the cliff and building your wings on the way down." ~Ray Bradbury

“Courage doesn't always roar. Sometimes courage is the quiet voice at the end of the day saying, "I will try again tomorrow.” ~Mary Anne Radmacher

“Live life fully while you're here. Experience everything. Take care of yourself and your friends. Have fun, be crazy, be weird. Go out and screw up! You're going to anyway, so you might as well enjoy the process. Take the opportunity to learn from your mistakes: find the cause of your problem and eliminate it. Don't try to be perfect; just be an excellent example of being human.” ~Anthony Robbins

“I really don't think life is about the I-could-have-beens. Life is only about the I-tried-to-do. I don't mind the failure but I can't imagine that I'd forgive myself if I didn't try.”~Nikki Giovanni

“Don't fear failure so much that you refuse to try new things. The saddest summary of a life contains three descriptions: could have, might have, and should have.”

“Do not try to live forever. You will not succeed.”~ George Bernard Shaw

“Before you speak, listen.
Before you write, think.
Before you spend, earn.
Before you invest, investigate.
Before you criticize, wait.
Before you pray, forgive.
Before you quit, try.
Before you retire, save.
Before you die, give.” ~William Arthur Ward

Coldplay

What if there was no light.
Nothing wrong, nothing right.
What if there was no time?
And no reason or rhyme?
What if you should decide
That you don't want me there by your side.
That you don't want me there in your life.

What if I got it wrong?
And no poem or song..
Could put right what I got wrong,
Or make you feel I belong
What if you should decide
That you don't want me there by your side
That you don't want me there in your life.

Oooooh, that's right
Let's take a breath, jump over the side.
Oooooh, that's right
How can you know it if you don't even try?
Oooooh, that's right

Every step that you take
Could be your biggest mistake
It could bend or it could break
But that's the risk that you take
What if you should decide
That you don't want me there in your life.
That you don't want me there by your side.

Oooooh, that's right
Let's take a breath jump over the side.
Oooooh, that's right
How can you know it when you don't even try?
Oooooh, that's right

Oooooh, that's right
Let's take a breath jump over the side
Oooooh, that's right
You know that darkness always turns into light
Oooooh, that's right..

A beginning and an end

"We laughed
until we had to cry.
We gave love,
right down to our last goodbye.
We were the best
we thought we'd ever be
Just you and me,
for just a moment..." ~ someone

... уикенд-работа, студ-топлина, вкъщи-далечина
... мисли-празнота, избори-лъжа
... усмивки-прозираща тъга, прочит-неяснота
... искам да съм там-но съм тук сега
... сама-или не съвсем, реалност-сън, а там е някой друг
... надежда-страх и всичко пак потъва в мрак
... джаз-поредни излишни размисли в късен час

Среща

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

текст: Дамян Дамянов
фото: Игорь Коровин

"Истинските приятели са онези, с които дори и мълчанието не е неловко!"

Smiles and something more... :o)

Нищо друго освен много усмивки не ми дойде на ум, когато отворих сайта на фотографката Трейси Дейвис... сякаш още от самото влизане всеки малък детайл ти казва "Усмихни се! Усмихни се!" ... било то самите фотографий, музиката или графичното оформление... нещо като малък чудноват свят, в който е хубаво човек да влиза от време на време, ей така, дори само за една безценна усмивка ;)

http://www.tressiedavisphotography.com/index2.php?v=v1

Underwater

Края на седмицата е единственото време, когато мога за по-дълго да забравя за динамичното ежедневие и ангажиментите и малко повече да си доставя удоволствие, като се поровя в света на изкуството... рядко се намират ентусиасти за реално изкуство (театър, изложби... ), така че спокойно се излежавам на дивана и с наслада се ровичкам в дъбрите на изкуство от най-различен вид онлайн... тази седмица силно впечатление ми направиха материали на тема "Отговорност" (какъвто беше и предният публикуван материал)... било тя социална, към природата/планетата, или с някакво друго проявление...да не губя време в обяснение ами, направо преминавам към следващия пример ...

Джейсън Тейлър е скулптор и подводен инструктор, който цели да запознае широката аудитория с проблемите на околната среда, като насочва вниманието към разрушаването и главомолното намаляване на много рифове по света. През 2006 година печели международно признание за създаването на първия в световен мащаб подводен скулпторен парк в Гренада, Антилските острови. Скулпторите на Тейлър привличат вниманието и ни провокират да обърнем по-голямо внимание на проблемите морската и океанска среда...







Интересно, необходимо ли да е гледаме скулптори или каквото и да е друго творчество, за да бъдем по-отговорни към себе си и към природата ...бъдете сами най-добрите и изтънчени творци на собствения си разум и отговорност към света и живота;)

Have you thought about ?!

The Paradox Of Time

Think about it ... or just listen to the great song...

:o) (o: