I'll Fly With You

Posted by Alice at 14:44

петък, август 28, 2009

Топъл Августов ден... последните жарки лъчи на лятото нежно огряват лицето ми... започвам да усещам носталгия по нещо, което все още не е свършило, ала беше толкова хубаво, че би било прекрасно да бъде вечно... докосвам пясъка, който вълните бързо изплъзват от шепите ми... изплъзват се и морските ми дни и нощи... мечтаейки лятото да не свършва, попаднах на безизвестния (на мен поне) Sagi Rei и, галещите ухото, звуци на китарата му... Enjoy! ;)

С лист и химикал в ръка

Posted by Alice at 21:40

неделя, август 23, 2009



Кога за последно писахте?! Не, нямам в предвид имейли, блог статии, коментари или каквото и да е друго, записвано на електронен носител със печатни букви и символи, далеч по-различни от вашия собствен ръкопис... струва ми се, че лекичко се позамислихте... ако ли не, и отговорът граничи с "много скоро... вчера... днес" няма да се забавя и да спестя похвалите си... уви струва ми се, че истината при мнозинството далеч не е за хвалби и поздравления...
Да си призная, колкото и да ми е неудобно от това, изглежда и аз спадам към онези, които все по-често забравят за чистото и неподправено удоволствие да хванат бял лист хартия и без необходимост от клавиатура просто да напишат мислите си черно на бяло...
Някои мигом биха отвърнали, че използвайки клавиатурата спомагаме за благото на горите и цялата планета, но егоиста в мен протестира... наскоро, докато подреждах забравени под леглото ми стари кутии, махайки прашния капак на една от тях, с изненада открих вързоп стари писма, черно-бели рисунки с молив, стихчета и други хартийки от преди около седем/осем години... започнах бавно да разлиствам страниците, четях, а емоциите на лицето ми непрестанно преминаваха от смях, в сълзи, после в тъга, усмивки и какво ли още не... контрастите бяха толкова много, че едва ли бих могла да опиша всяко пламъче или сълза в очите си... но при вида на гореспоменатата купчинка друго не можеше и да следва... това което държах в ръцете си бяха пожълтелите вече страници на тинейджърските ми години, на които с глуповати думи и изкривен почерк пишеше малко, което обаче предизвика толкова много спомени... часове по-късно нямаше как да не се запитам бих ли изпитала същото, ако отворех някое старо писмо запазено на имейла ми... реших не само да се питам, но и да проверя... и тъй като обичам да пазя интересни писъмца и в електронната си поща бързо намерих едно от 2003... не отричам - спомени пак имаше, но някак си липсваше чувството... чувството от допира на хартията, която аз или този който ми е пишел сме държали преди толкова години... нямаше го детския почерк и скиците, които като чисто огледало отразяваха характера/ годините/ идеите/ неумението... нямаше ги снимките и изрезките от вестници, повечето от които надписани с дати или смехотворни пожелания... старателно прибрах писмата и хартийките обратно в кутията, за да мога да ги намеря отново след няколко години, когато защо пък не, може да ги чета заедно с децата ми, със същия интерес и любопитсвто, с който аз като малка се качвах на тавана на село и ровех в старите тефтери и тетрадки от ученическите години на майка ми... след като всичко беше върнато на мястото си, бързичко реших да изляза и да се отправя към най-близката книжарница и да направя малък жест към себе си... купих си тетрадка, мъничка, за да мога да я нося винаги в чантата си, но с дебели корици, за да може хубаво да пази всяка рисунка, драскотина или мисъл, която иначе бих пробвала да напиша под формата на майл или пост... и започнах да пиша...
вече нямаше значение дали съм на пейката в парка на плажа или в най-близкото кафене, където високите технологии не са много за препоръчване... освен жеста с тетрадката реших и да си обещая да пиша по-често писма, но не такива съставени от нули и единици, с големина няколко байта, ами по-специални, истински и запомнящи се... защото удоволствието да отвориш току що пристигналия пощенски плик и да държиш в ръцете си думите на някой, на когото държиш или обичаш е несравнима, още по-несравнимо е чувството да препрочетеш същите тези думи по-късно... макар и в момента, ти който четеш всички тези думи, да не можеш да ги видиш написани в малката ми тетрадка, и да изпиташ удоволствието от прелистването на вече надрасканите страници, направи този малък жест към себе си/към всички около теб вземи един химикал/молив в ръка и подари малко щастие надраскано с ръкописни букви върху лист хартия...

Суеверия

Posted by Alice at 15:57

четвъртък, август 13, 2009

Напоследък все по-често ми се случва да попадна на едно или друго суеверие, грижливо запазено на хорските усти и разпространявано в продължение на много години... и суеверията също като малки притчи се оказа, че имат дълбок смисъл (някой и не чак толкова дълбок...) други пък са измислени по повод някаква лична изгода на създателя си... хмм и все пак, без значение повода на възникване, начина на разпространение или каквато и да е друга странична подробност, замисляли ли сте се колко подвластни са хората именно на тези кратички истории и вярвания... ако не вярвате просто се огледайте и ослушайте... убедихте ли се, вече?! Аз, от своя страна, до скоро не обръщах никакво внимание на тези така наречени „измишльотини”, но напоследък доста често започнах да чувам за една или друга тяхна разновидност и затова реших малко да се поровичкам... ето какво открих...
Суеверията по света и у нас ... смешни, безумни, защо пък не и верни...

Използването на числото 4 в някои държави е сведено до минимум, защото при произнасянето му на китайски, японски или корейски то звучи почти еднакво като думата "смърт". Поради тази причина мобилните телефонни, които съдържат числото 4, са много по-евтини в сравнение с останалите. В много сгради няма 4-ти етаж, а направо се качвате от третия на петия етаж.


В Южна Каролина хората смятат, че оставянето на шапка върху леглото носи нещастие.

В Швеция хората смятат, че оставянето на ключовете върху масата носи нещастие.


Много хора в САЩ смятат, че старата банкнота от два долара носи нещастие. За да премахнат лошото й въздействие, янките масово късали част от банкнотата под формата на триъгълник - стар символ на живота.

В много западни страни съществува трискаидекафобията - страх от числото 13. Поради тази причина на много места няма 13-и етаж в сградите... тук може да отбележим легендите за петък 13-ти, всеизвестни и добре познати на всеки...

Във Великобритания са убедени, че поставянето на новите обувки върху масата или леглото ще донесе нещастие на семейството.

Руснаците са убедени, че преди всяко пътуване трябва да се седне върху куфарите, за да се избегнат неприятни инциденти.

В Македония смятат, че чантата не трябва да се оставя на пода, защото това води до безпаричие.

Ако ви сърби дясната ръка отдолу- ще давате пари, отгоре- ще се карате;
Ако ви сърби лявата ръка отдолу – ще взимате пари, отгоре – ще целувате някого (хаха последната част, звучи малко преработена, но нищо не се знае..)

Зашита монета в дрехите пази от уроки;
Ако преди закуска кихнеш 3 пъти, ще имаш щастлив ден;
Ако видиш новата луна през дясното си рамо ще бъдеш щастлив, през лявото – нещастен;

...Може да се изброява още много, но предполагам няма нищо още кой знае колко ново да научите, нито вие, нито аз... затова ще се спра малко по-подробно на няколко, които в които аз наскоро малко или много повярвах...
Цветните нишки, завързани около китката, се смятани за много силен амулет.... неслучайно едно от първите неща, които се правят на новородените е да се завърже червено конче на малките им ръчички... и още много такива... Но и те имат свой недостатък - не са универсални. В зависимост от материала и цвета ни даряват с различни качества...
СЕДЕМТЕ ЦВЯТА НА ДЪГАТА
Червените нишки ни правят неуязвими, затова се смятат за най-добрата защита от нападение на зли хора (крадци, хулигани, насилници).
Оранжевите и жълтите нишки ни защитават от уроки и магии или просто от завистливи погледи.
Белите нишки помагат да се избегнат неочаквани изненади и непредвидени ситуации. Развиват паметта, правят лек и увпекателн процеса на обучение. С една дума, белият конец , завързан на китката, е най-добрият амулет за ученици и студенти.
Нишки от син и небесносин цвят даряват своите подопечни с умението да общуват. Превръщат ги в приятни събеседници и великолепни разказвачи. А едновременно с това повишават авторитета им в очите на околните.
Виолетовите "гривнички" ни защитават от беди и нещастия, помагат да се избегнат опасни ситуации. Препоръчват се преди всичко на хората, чиито професии са свързани с риск.
Зелените нишки способстват за успех в паричните дела, защитават от измама и кражба.
ВЪЛНЕНИ ИЛИ КОПРИНЕНИ?!:
Памучните конци се използват за защита от уроки и магия.
Копринените - за привличане на любов и подобряване на финансовото положение.
Вълнените - за защита и възстановяване (след нападение, травми, душевни преживявания). Смята се, че вълната може да премахва пробивите в енергетиката на човека.
Три вълнени нишки (от оранжев до червен цвят), усукани на китката на дясната ръка, помагат за възстановяване на силите. Този амулет дарява здраве.
Ленените нишки се използват за направата на любовни амулети и гривнички, предназначени за защита на децата.
... да си призная винаги съм вярвала в това поверие...донякъде то е свързано с идеята, че когато човек ни погледне с лоши очи после започват, едно след друго да ни се случват лоши неща... хмм... та последните дни какво ли не правих ... връзвах кончета, гасих кибритени клечки и какво ли не... нито късмет се появи, нито живота стана по-хубав...
Други пак много разпространени поверия са тези за кървавата луна и за падащите звезди... от древни времена се вярва, че когато си пожелаем нещо, наблюдавайки падаща звезда, желанието ни ще се сбъдне... изхождайки от това, месец Август би трябвало да бъде най-късметлийският месец, защото астролозите предвиждат върху земята да се излее силен метеоритен дъжд, като пикът му се очакваше да бъде вчера на 12-ти Август ...(уви аз не видях нито една звезда)... според историите , кървавата луна пък и символ на нещастието, и ако я наблюдаваш известно време, наистина ще ти се случи нещо лошо... не успях да се въздържа да се запитам...ами ако докато наблюдаваме ясното нощно небе видим и кървавата луна и падащата звезда?!... уви и поверията , честичко си противоречат...
...до тук с описанията и историите, защото внезапно се сетих за филма „Тайната”, който стана световна сензация преди няколко години... аз лично, също бях много впечатлена... мислейки и подреждайки идеите си стигнах до извода, че може би и суеверията в крайна сметка се основават на личната нагласа на човек... например, макар че с дни носих червен конец на ръката си, не гледах кървавата луна и очаквах падащите звезди... все пак нямах късмет, може би по простата причина, че не спирах да мисля за лоши неща и да обвинявам живота, съдбата и неприятните обстоятелства на настоящето... опитайте се да отречете, че не ни е вродено качеството да бъдем песимисти... не можете нали?! ... и така амулетите и суеверията се явяват лесен начин да избягаме от този песимизъм... с други думи качествено да заблудим себе си, че едно завързано конче, ще подобри ежедневието ни, а защо не и целия ни живот ... от друга страна вярванията излизат и удобен предтекст да обвиняваме някой друг/ нещо друго за неприятните събития, които ни се случват... няколко цитата от „Тайната”, подкрепящи думите ми:

„Вие привличате това, за което мислите.”
„Хората мислят за това, което не желаят, и затова привличат само още повече от същото нещо.”
„Подбирайте мислите си внимателно, вие сами сте шедьовър на собсвения си живот.”
„Каквото и да чувствате, то е идеалното отражение на причината, която го е създала.”
„Щастливи мисли привличат щастливи случайности.”
„Вселената се преподрежда в съответствие с вашите мисли.”
„Положителната мисъл е сто пъти по-силна от негативната.”
....
... и тъй като вече много задълбах, а изводите би трябвало да са се появили от самосебе си... остава само да заключа, че без значение колко много суеверия ни заобикалят, винаги трябва да вярваме само в едно единствено... „Животът ни е такъв какъвто сами си го направим.”, и да носим само един единствен амулет... този на собствената си увереност и оптимизъм...

Lemongrass

Posted by Alice at 11:53

събота, август 01, 2009

Напоследък започна да ми става традиция... почти всяка сутрин след като стана, излизам на терасата на квартирата ми, с чаша кафе, лаптопа или хубава книжка и се наслаждавам на красивия морски пейзаж пред очите ми... звучи примамливо нали ?! и така... тази сутрин допивайки последните глътки кафе, преглеждах news feed-a във фейсбуук попаднах на един линк с името "Lemongrass"... реших да чуя и бях много приятно изненадана... сякаш само това липсваше на сутрешния ми "ритуал"... смесица от лек ню джаз, чилаут и лаундж никога не е излишна...

Малко история около основателя Roland Voss и албумите на "Lemongrass": href="http://www.mole.de/eng/Artists/lemongrass.html">

Ето и няколко, случайно избрани, трака...